Президентът Румен Радев подписа указ за назначаването на главен комисар Мирослав Рашков за главен секретар на Министерството на вътрешните работи, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Изпълнението на указа е възложено на вътрешния министър Даниел Митов.
Досега Рашков беше временно изпълняващ длъжността. Номинацията му за титуляр беше представена във вторник от премиера Росен Желязков, който изтъкна три основни мотива за избора – добрата работа на професионалното ръководство на МВР, политическата неутралност на Рашков и неговия потенциал да ръководи министерството „далеч от политическите препирни“.
Президентът още тогава заяви, че ще одобри предложението, а вътрешният министър Даниел Митов подчерта, че „главен комисар Рашков напълно отговаря на изискванията в закона и е придобил изключителен професионален опит“.
Кой е Мирослав Рашков
В системата на МВР е от 2006 г.
Работил е в ОДМВР–Велико Търново, ГД „Национална полиция“ и ОДМВР–София.
Между 2023и 2024 г. е заместник-директор на ГДБОП. Между 2024 и 2025 г. е директор на ГД „Национална полиция“.
Главен комисар Мирослав Рашков изпълняваше длъжността временно от 20 февруари 2025 г., когато беше назначен за заместник главен секретар на МВР.
От април 2024 г. постът на главен секретар на МВР остана вакантен, след като Живко Коцев подаде оставка и беше обвинен в корупционен скандал, свързан с Агенция „Митници“. Първоначално за и.ф. главен секретар беше назначен Димитър Кангалджиев, но поради дълъг болничен, той не бе на работа. В резултат, ролята бе поета от Рашков.
Защо позицията на главен секретар на МВР е важна?
Главният секретар на МВР е най-висшият професионален ръководител в министерството. На теория, той не е политическо лице, какъвто е министърът, а кариераен служител, който стои начело на ежедневната работа на полицията, пожарната, граничната охрана и останалите структури.
Неговата роля е да организира и ръководи оперативната дейност на МВР. Това включва планиране и координация на акции срещу престъпността, контрол върху работата на главните дирекции, както и управлението на ресурсите при кризи – бедствия, терористични заплахи, миграционен натиск или масови безредици. Главният секретар е и човекът, който представлява МВР в националните щабове за сигурност и координира действията с другите държавни институции.
Докато министърът определя политиката и представлява правителството, главният секретар е този, който гарантира, че решенията се превръщат в реални действия на терен. Той държи ключа към ежедневната работа на системата и от неговата компетентност зависи ефективността на борбата с престъпността, сигурността на гражданите и бързината на реакцията при извънредни ситуации.
През годините често именно главните секретари са били на преден план в управлението на кризи – при мигрантската вълна през 2015–2016 г., при тежки инциденти на пътя, при акции срещу организираната престъпност или при масови протести, когато полицията трябва да реагира бързо и професионално. Тези ситуации показват колко стратегическа е позицията и колко много зависи от нейния титуляр ефективността на цялата система.
Същевременно постът е и обект на чести критики. Макар да е замислен като професионален и надпартиен, главният секретар често е обвиняван, че е зависим от управляващите и че действията на МВР се използват за политически цели. Смяната на правителства почти винаги е съпроводена и с рокади в тази позиция, което засилва усещането, че вместо стабилност и приемственост, в системата се налагат партийни интереси.
Това прави поста на главния секретар едновременно ключов за сигурността на държавата и уязвим за политическо влияние – напрежение, което се повтаря при всяка смяна на властта.
