Над 20 изменения в Закона за предучилищното и училищното образование са предложени в Народното събрание, съобщи образователният министър Красимир Вълчев. От ноември се очаква да влезе в сила забраната учениците да използват мобилни телефони в училище. Мярката ще се приложи след окончателното приемане на измененията в закона.

Една от най-оспорваните промени е въвеждането на предмет „Добродетели и религии“ от 1. до 12. клас. Според проекта той трябва да запознава учениците с морални принципи и религиозни традиции, но критиците го определят като неадекватен и трудно приложим. Според тях темата за добродетелите и религиите е прекалено широка и противоречива, а липсата на ясна програма и квалифицирани преподаватели може да доведе до формализъм или до конфликт между светското образование и религиозното съдържание.

Националното външно оценяване по проект ще включва по-малко задачи – осем за седмокласниците и шест за десетокласниците. Част от тях ще изискват знания от природните науки, но няма да има нови формули или допълнително заучаване – целта е решаване на практически задачи.

В закона е заложено разработване на програми за справяне с явлението „езикова миграция“ – преместването на ученици към различни езици на обучение. За тази промяна ще са нужни допълнителни програми и подготовка.

Предвижда се повишаване на заплатите на служителите в регионалните управления, които по думите на министъра са изостанали спрямо учителските. Те ще имат ключова роля за прилагането на реформите и за оценка на реалната работа в училищата.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование действително е внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 21 юли 2025 г. На 31 юли 2025 г., Комисията по образованието и науката в Народното събрание одобри на първо четене проекта.

До 31 август депутатите са във ваканция, след това ще подновят работата си.

След първото четене в пленарна зала, проектът се разглежда на второ четене в комисия, след това в зала. Ако бъде одобрен, законът се изпраща на президента, който може да наложи вето или да го подпише. Окончателната сила законът получава след обнародването му в „Държавен вестник“.