Надвзетите от търговците пари с нечестни договори може да се възстановят на потребителя след 10 и повече години

Години наред в българското право важеше простото правило: ако потребител плати на търговец пари без основание, той може да ги търси обратно само за последните пет години, като срокът се брои от подаването на иска пред съда. На практика това накърняваше правата на хиляди потребители, които късно разбираха, че в договорите им има незаконни клаузи. „Закъснелите“ да заведат дела нямаха шанс да си върнат всичко надвзето от търговците, независимо, че са били обвързани с неравноправни договорни условия.

Тази несправедливост вече е преодоляна. Съдът на Европейския съюз (СЕС), а след него и Върховният касационен съд (ВКС), приеха, че когато парите са платени по неравноправна клауза (нечестно условие, наложено от по-силната страна), давността не може да тече, докато потребителят не узнае за нечестния характер на клаузата. С други думи — моментът на реалното узнаване е решаващ. Т.е. ако днес разберете, че преди 10, 15 или 20 години сте били принудени да плащате по силата на забранени със закон неравноправни клаузи, можете да предявите иск на момента и да искате връщане на надвзетото.

Кого защитават новите правила?

Тези нови правила не се отнасят до всички, а са приложими само за потребителите. „Потребител“ по закон е физическо лице, което не сключва договора с търговска цел, а действа за лични цели. Това е обикновеният клиент на банките, фирмите за бързи кредити, топлофикациите, ВиК дружествата, електро- и мобилните оператори и т.н. Често такива дружества налагат на клиентите си условия, с които, с цел да реализират свръхпечалба, го вкарват в капана на неравноправните клаузи.

Това са условия в потребителски договор, които са предварително изготвени от търговеца, без възможност върху тях да се преговаря. Те създават незаконни предимства за търговеца, „бъркайки“ в джоба на потребителя.

Типичен пример за неравноправни клаузи е едностранната промяна на лихви и такси без ясен и прозрачен метод. Друг пример е прехвърлянето на цялостния валутен риск върху клиента, без да са му разяснени икономическите последици, като например при кредитите в швейцарски франкове. Неравноправни са и всякакви автоматични и непрозрачни такси и неустойки по „бързи кредити“, „служебни начисления“ и условия, които практически лишават потребителя от право на възражение.

Ако такава клауза е налице, законът я санкционира, като я обявява за нищожна, т.е. тя не поражда действие от самото начало на договора. Това отваря пътя за връщане на всичко платено по нея — лихви, такси, курсови разлики и пр.

Кога започва да тече давността според новите правила?

Давността да предявите пред съда иск за връщане на несправедливо платеното от вас не започва да се брои от датата на плащането (на погасителна вноска, на неустойка или други задължения, възникващи по неравноправни клаузи), както доскоро се приемаше съгласно вътрешното ни законодателство.

Правилата за началото на давността вече се определят от правото на Европейския съюз за защита на потребителите. Съгласно това право, давността тече от момента, в който сте узнали или разумно сте могли да узнаете, че клаузата е неравноправна.

В реалния живот това знание идва:

•     след съдебно решение по вашия случай, което ясно обявява дадена клауза от договора ви за неравноправна. Това е в случай, че сте избрали първо да проверите дали съдът ще обяви такава клауза за невалидна и чак тогава да търсите по съдебен път надплатеното. Едва след влизане в сила на съдебното решение за нищожността на ощетяващата уговорка от договора, започва да тече давностният срок за завеждане на иск търговецът да ви върне незаконно полученото.
•     след официална кореспонденция с търговеца, от което е видно, че разбирате, че условието е нечестно и ви е ощетило;
•     след правна консултация и анализ на договора, който прави проблема очевиден.

От този момент върви общата петгодишна давност — но вече напред, а не „назад от иска“.

Ето за пример един мини-казус: През 2008 г. Иван Иванов тегли жилищен кредит в швейцарски франкове. Вноските му скачат заради курса на CHF спрямо българския лев, а в договора му няма ясно обяснение за поетия валутен риск. През 2024 г. той научава, че подобни клаузи са неравноправни. Именно от 2024 г. започва да тече давностният петгодишен срок да поиска връщане на надвзетото, а не от 2008 г.

„Осъден съм — всичко приключи ли?“

Принцип в правото е, че ако едно дело е приключило, то дори съдът да е допуснал грешки и пропуски, спорът не може да се преразгледа, дори решението му да е несправедливо и неправилно.

По-различно се отстраняват съдебните грешки при правни спорове между потребители и търговци, като и това е в резултат от решения на Съда на ЕС. Ако по предходно, приключило потребителско дело съдът не е направил реална проверка за неравноправност на всяка една клауза, за която се претендира, че е нечестна, влязлото в сила решение не блокира завеждането на ново дело.  Щом е налице непълна проверка за неравноправни клаузи, потребителят има право да поиска пререшаване на спора му с търговеца.

Нещо повече - ако съдът е пропуснал да се произнесе по цялостната неравноправност на договора, потребителят има право да заведе дело и да иска от съда да разгледа пълната нищожност на този договор и да осъди банката да му върне всички получени от нея лихви и такси, т.е. да плати само главницата.

Пример от практиката: по старо дело М. е осъден от банка за необслужван „швейцарски“ кредит. По това дело, съдът е обявил за нищожни неравноправни клаузи от договора, които дават право на банката да увеличава лихвата без ясна методика, както и да прехвърля върху М. валутния риск от увеличаване на курсовата стойност на швейцарския франк. Съдът е намалил размера на задълженията на М. към банката, т.е. осъжда го да плати по-малка сума от тази, за която претендира банката. По това дело съдът изобщо не е разгледал въпроса дали договора за кредит е нищожен в цялост. А нищожен в цялост договор означава, че кредитополучателят дължи на банката само получената главница, без никакви лихви и такси.  Тогава банката е длъжна да възстанови всички заплатени такси и лихви.

Поради това, че съдът е пропуснал да се произнесе по цялостната неравноправност на договора, М. има право да заведе ново дело и да иска от съда да разгледа пълната нищожност, като да осъди банката да му върне всички получени от нея лихви и такси.

Как да действате?

Съберете всички документи, които касаят сделката ви с търговеца: договор, общи условия, анекси, погасителни планове, извлечения по кредита/сметките, писма, съдебни актове. Обърнете се към адвокат, който да извърши правен анализ дали отделни клаузи или целия договор са нищожни като неравноправни. Ако е налице такава неравноправност, заведете дело в съда за установяване на неравноправността или за връщане на неправомерните печалби на търговеца.

Новите правила за давността важат за всеки търговец при спор с потребител - банки, фирми за бързи кредити, телекоми, топлофикации, ЕРП и ВиК дружества. С тях се премахва парадоксът човек да загуби право на защита преди да е разбрал, че е ощетен. Възстановява се балансът там, където договорната сила е била неравна, а условията — непрозрачни. И се дава реален шанс не само да се прекратят нечестни практики, а и ощетените потребители да си върнат парите, с които търговецът несправедливо се е облагодетелствал на техен гръб.

адв. Десислава Филипова