Българският лекарски съюз (БЛС) иска потребителската такса, която се дължи при всяко посещение на общопрактикуващия лекар или лекар специалист, да бъде обвързана отново с минималната работна заплата, както беше преди години. В момента тя е фиксирана сума и е в размер на 2.90, а ако бъде изпълнено искането на съсловната лекарска организация, таксата би скочила на 10.77 лева при сегашния размер на минималната работна заплата от 1077 лева.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов коментира пред NovaNews, че сегашният размер на потребителската такса от 2.90 лв. за работещи и 1 лев за пенсионери – не изпълнява първоначалната ѝ цел и е унизителен. Децата пък са освободени от потребителска такса. Брънзалов обясни, че таксата трябва да изпълнява две функции – да дофинансира лечебните заведения и да ограничава свръхпотреблението на медицински услуги. По думите му в сегашния си вид не изпълнява нито една от тях. „Представете си лекар, който работи с пациент, изписва му лекарства и накрая получава едно левче – все едно свири на тротоара за дребни монети“, коментира Брънзалов.
Той изрази загриженост, че след предстоящото приемане на еврото таксата за пенсионерите ще бъде 51 евроцента и разви следната хипотеза: „Пациентът дава 20 лева, а лекарят трябва да върне рестото в евро и евроцентове. Това ли е смисълът на лекарската професия – да се занимаваме със зарзаватчийски сметки?“.
Според него най-правилно е връщане към първоначалната идея таксата да бъде 1% от минималната работна заплата и да се актуализира автоматично, така че да не унизителна за труда на лекаря. „Готови сме на разговори, за да не се повтарят грешките от миналото, когато тя беше фиксирана в левове“, каза Брънзалов и допълни, че каквато и сума да се каже днес, ще е спекулация.
Потребителската такса обаче не е единственият източник на финансиране за лекарите в извънболничната помощ. Общопрактикуващите лекари получават финансиране от НЗОК и за профилактичните и диспансерни прегледи, както и капитационни плащания за всеки пациент записан в листата им.
През тази година личните лекари получават капитационно плащане в размер на 2.95 за всеки записан пациент над 18 години, по 5.40 лева за всяко дете до 18 години и по 4.65 за всеки възрастен над 65 години. Получават също между 36 и 41 лева за профилактични прегледи и диспансерни прегледи на пациенти с хронични заболявания. Специалистите получават от НЗОК заплащане за прегледите, като първичният преглед е на цена около 50 лева.
Освен, че иска повишение на таксата, Лекарският съюз настоява тя да се плаща за всички, тъй като сега социалните политики на държавата са за сметка на лекарите. Брънзалов обясни, че значителна част от населението е освободено от такса – деца, хора с хронични заболявания, инвалидност и социално слаби. „Това е социална дейност, но тя е за сметка на лекарския труд. Дори на вратите на кабинетите висят списъци, които никой не чете, а в дигиталната ера това е абсурдно“, каза Брънзалов.
Той припомни също така, че в началото на годината правителството намали близо 6 пъти таксата за ден болничен престой от 5.80 лева на 1 лев.
Брънзалов коментира и недостигът на средства в Здравната каса. „Имаме 400 милиона лева дефицит в Здравната каса още през август. Това означава, че увеличение на заплатите на лекарите в болниците няма да има. Ограничаването чрез лимити също не е решение – пациентите не може да чакат на опашка, защото лимитът е изчерпан“, заяви той.
Като най-ефективна мярка д-р Брънзалов посочи активното участие на пациентите в контрола: „Искаме пациентски контрол. Когато пациентът потвърди извършена медицинска дейност – преглед, изследване, рецепта – тогава системата ще стане по-прозрачна. Това е превенция срещу източването на Здравната каса“. Според него съпротивата срещу мярката идва парадоксално дори от пациентски организации, но лекарите настояват за въвеждането ѝ.
