Ако пътувате до Атина, Прага или София това лято и си купите Fanta портокал, Pepsi или чипс, вероятно ще се изненадате, че те имат различен вкус от този, който познавате. Макар да изглеждат абсолютно същите, с познатите ви опаковки, те вероятно са различни.
Добре дошли в света на т.нар. „двойното качество“ при храни и напитки, т.е. едни и същи марки продукти, да имат различия в рецептите си в различни страни в ЕС. Тази тема вече над 10 години е във фокуса на Европейската комисия в търсене на решение, а проверка на журналисти от различни страни в ЕС показва, че различията в рецептите продължават да са факт. За първи път данните от това проучване бяха публикувани в испанското издание El Confidencial, което е партньор на Mediapool в проекта Pulse.
Как започна всичко?
Първите сигнали за „двойното качество“ бяха подадени през вече далечната 2011 г. от Словашката асоциация на потребителите. Направени от нея лабораторни тестове откриха, че газираните напитки и преработените храни на най-известните марки не са абсолютно идентични в различните страни от Европейския съюз. През май 2017 г., когато България председателстваше съвета на ЕС, тогавашният премиер Бойко Борисов нарече това „хранителен апартейд“ и го постави като един от приоритетите на София.
„Това е недопустимо, обидно и според мен дори нещо, останало от времето на апартейда - за едни храните в Европа да са с едно качество, за Източна Европа и за тези пазари - с друго качество, и то по-лошо. Всеки доктор ще ви каже, че една от най-големите опасности за здравето е това, което се яде и се пие“, каза тогава Борисов. По-късно коментатори допуснаха и елемент на пиар, особено покрай изникнали по-късно идеи за създаване на своеобразен „ОЛАФ за храните“ с централа в София, който да следи именно за двойния стандарт. Зад тях тогава стоеше и тогавашният омбудсман Мая Манолова.
В България дори бяха направени официални изследвания за т.нар. „двойно качество“ при храни и напитки, които бяха публикувани и от Министерство на земеделието и храните.
„В продукта от България има глюкозен сироп, яйчен прах, сгъстител гума гуар (Е412), а в този от ЕС няма. В продукта от ЕС има сухо обезмаслено мляко, брашно от лупина и набухватели (натриев хидрогенкарбонат и пирофосфати), а в този от България няма. Има различие във вида и качеството на опаковките на двата аналога. Опаковката на продукта от БГ е щампован, затворен влагоустойчив хартиен плик със сместа, а тази на продукта от ЕС е под формата на луксозно щампована картонена кутия, в която е поставен затворен плик от влагоустойчива хартия със сместа.", звучаха част от изводите от изследването, направено през 2017 г. Очаквано ведомството не публикува марките на продуктите.
Именно в това време 2017-2018 г. ЕК даде първото си обещание, че ситуацията ще се промени.
„В ЕС не може да има потребители втора категория“, заяви тогавашният президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер. През 2021 г. сравнително проучване на мрежата от репортери „Investigative Europe“ потвърди, че в десетки привидно еднакви продукти все още има разлики в видовете масло (палмово или слънчогледово), вида на подсладителя и количеството захар в зависимост от страната. Това явление е известно като „двойно качество“ (на английски: *dual quality*).
Каква е ситуацията сега с „двойното качество"
Между 2024 и 2025 г. журналисти от 12-те европейски медии от консорциум Pulse, включително и Mediapool, посетиха супермаркети и техните сайтове, за да проверят състава на продуктите според написаното на етикетите.
Резултатът на кратко: четенето на етикети показа, че все още има значителни разлики между страните по отношение на съставките, количеството захар и дори калориите в продуктите на известни марки.
А сега, детайлите. В магазините намерихме една и съща на външен вид бутилка Fanta портокал, но етикетите показват, че вкусът вероятно е различен. Защо? В Испания, Австрия, Франция, Дания, Гърция или Италия тази газирана напитка съдържа захар. В същото време в България, Чехия или Унгария същата напитка е подсладена със сироп от фруктоза и глюкоза, произведен чрез хидролиза на нишесте (от царевица или пшеница).
Различията обаче не спират дотук, показа още проверката ни. Същата напитка се различава значително и по количеството концентрат на сок от портокал. То варира: от едва 3% в Унгария, през 5% в Чехия и България до 8% в Испания, и е най-много в Гърция - 12%.
При храните един и същи чипс е с различно количество сол в различните държави, установи проверката ни.
Купихме си чипс Doritos, който се оказа по-солен в Румъния, Чехия и България, отколкото в Германия, Франция, Ирландия, Испания. В чешки супермаркет Doritos със сладък чили вкус съдържа 1.4 г сол на 100 г; в България това количество е 1.3 г. сол, но за 90 грама.
Докато в Испания съдържа 0.89 г сол при разновидността с чили. В Румъния и Австрия този продукт със сирене, има 1.1 грама за 100 грама. Същата е стойността и в България.
Не е ли време за захар навсякъде?
Една от най-честите разлики е използването на различни видове подсладители. Например Coca-Cola с оригинален вкус съдържа захар в Испания, Франция и Австрия, но в България, Чехия и Унгария съдържа сироп от глюкоза и фруктоза. Т.е. ситуацията е същата като при подслаждането на Fanta.
По време на тази проверка на консорциум Pulse, в който водеща роля по тази разработка има испанското издание El Confidential, Mediapool постави въпроси на Coca Cola за различията и употребата на фруктозен сироп. Медията ни не получи отговори на запитването.
В последните години българските медии многократно са питали Coca Cola защо в България и някои други държави компанията използва фруктозо-глюкозен сироп и дали от това може да произлиза „двойно качество“. В официално становище на компанията от преди няколко години, бе уточнено, че използването на различни видове подсладители не оказва влияние върху качеството на продукта.
„За производството на класическата Coca-Cola използваме различни видове подсладители за различните държави, но това по никакъв начин не оказва влияние върху качеството на продукта. Фруктозо-глюкозният сироп съдържа фруктоза и глюкоза в почти равно количество. Фруктозо-глюкозният сироп и захарта имат еднаква хранителна стойност и идентична сладост“, посочиха тогава от компанията.
Оттам тогава добавиха, че подсладителят от царевица, наречен фруктозо-глюкозен сироп, се използва в много страни по света, включително и в САЩ. „Този подсладител използваме и в България, тъй като закупуваме тази суровина от български производители“, се казваше още в позицията.
Любопитен детайл е, че буквално преди броени дни президентът на САЩ Доналд Тръмп се договори с компанията сиропът да не се използва вече за напитката, продавана в САЩ.
„Говорих с „Coca Cola“ да използват ИСТИНСКА тръстикова захар в колата в Съединените щати и те се съгласиха да го направят“, написа Тръмп в социалната си мрежа Truth Social.
Тогава обаче Джон Боде, главен изпълнителен директор на Асоциацията на преработвателите на царевица в САЩ, посочи, че в тази замяна няма смисъл.
Експертите за двойното качество
Експертите смятат, че двойното качество при храните може да се смята и за заблуждаваща практика.
„Двойният стандарт при храните е не само въпрос на нечестна търговска практика, но е и вид заблуждаване на българските потребители. Когато под една и съща марка се продават различни рецепти - било с повече захар, или с по-евтини сиропи и изкуствени добавки - това е умишлено заблуждаване. Хората в България, вероятно получават продукт с различно качество, но плащат същата цена като в Западна Европа. Това е недопустимо и трябва да се спре с реални мерки, защото става дума не само за пазарна справедливост, но и за обществено здраве“, коментира пред Mediapool инж. Андрей Велчев, председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“.
Инж. Андрей Велчев, председател на сдружението „За достъпна и качествена храна"
От френската асоциация Foodwatch също са на мнение, че нито захарта, нито сиропът са здравословни.
„Дори и да използват различна рецепта, нито една от съставките не е по-здравословна“, коментира Ингрид Крагл, директор по информацията на асоциацията Foodwatch във Франция, която напомня пред El Confidencial, че свободните и добавените захари „са известни с различни имена, но ефектите върху здравето са еднакви“. Тя се позова на изследване на Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) от 2022 г.
Ами различното количество концентрат?
Разлики с плодовия концентрат, например със споменатия пример с Fanta портокал, при който варира в широки граници от 3 до 12%, също е обект на анализи.
На сайта на Coca Cola в една от страните в ЕС компанията обяснява защо „съдържанието на сок може да варира в различните страни“. Това „в голяма степен отразява сходните продукти, налични на местно ниво, както и местните регулации“.
Освен това уверяват, че работят за намаляване на съдържанието на захар в напитките си, „затова комбинацията от подсладители и захар в продукта може да варира според страната“.
Попитан за тези разлики, говорител на Coca-Cola в Европа отговори за консорциум Pulse:
„В съответствие с местните и европейските разпоредби, ние адаптираме рецептите си, за да използваме съставки от местни вериги за доставки, да спазваме местните регулации и да сме в съответствие със сравними продукти на всеки пазар."
От компанията уверяват, че спазват „същите строги глобални процеси, както и стандартите за продукти и съставки във всяка страна, в която оперираме."
Ингрид Крагл от Foodwatch добави, че „портокалът във Fanta не е портокал, а концентрат, в който също има захар“. Важното е „общото количество свободни и добавени захари, независимо от формата им“, добавя тя.
Световната здравна организация (СЗО) също предупреждава, че заместването на свободните захари с изкуствени подсладители не помага за контролиране на наднорменото тегло в дългосрочен план, а няколко проучвания предполагат, че консумацията на заместители на захарта може да бъде свързана с повишен риск от диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и смъртност при възрастни.
Видовете подсладители, използвани в кеновете на известните газирани напитки, също са различни. Например в Испания, макар Fanta портокал да съдържа по-малко захар, отколкото в други страни, тя съдържа аспартам, „който в никакъв случай не е по-добър“, уточнява Ингрид Крагл.
„Аспартамът трябва да бъде забранен“, категорично заявява тя. Аспартамът (E-951) е 200 пъти по-сладък от захарта и е класифициран от СЗО като „възможно канцерогенен“ (група 2B), въпреки че Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) и други агенции твърдят, че е безопасен в обичайните дози (ДПД: 40 мг/кг/ден), обяснява пред El Confidencial д-р Иняки Елио, директор на бакалавърската програма по хранене и диететика в Европейския университет на Атлантика.
Като цяло при газираните напитки количеството захар и калории също варира между страните. За Coca-Cola се наблюдава повече подслаждане и калории в България, Хърватия и Унгария. А при Pepsi в Австрия, България, Гърция, Полша и Румъния - има 50% повече захар в сравнение с други страни.
Етикети, цветове и липса на съгласие
За потребителя е практически невъзможно да разчете тези разлики в рецептите в дребния шрифт на етикетите. Затова асоциациите на потребителите, включително Foodwatch, настояват поне хранителните етикети да са видими на предната част на опаковката, подчертани с цветовете на светофара.
Въвеждането на задължителна система на светофара за етикетите на храните и напитките в цяла Европа се провали през 2010 г. „поради силната съпротива на хранителната индустрия“, припомнят от Foodwatch. Идеята на тази система бе по-мазните, солени и сладки храни да са обозначени с жълто или червено кръгче, което да предупреждава потребителите на принципа на светофара. И съответно зелен кръгче да има при бедни на захар, сол или мазнини храни.
В момента тази система е налична само при някои продукти в седем държави от ЕС, включително Испания. Затова ще трябва да продължите да четете дребния шрифт.
Намалява ли двойното качество?
Между 2018 и 2023 г. двойните стандарти в продуктите са намалели от 31% на 24%, уточняват от Европейската организация на потребителите (BEUC). Организацията цитира проучване на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия, който оцени състава и представянето на 128 хранителни продукта от една и съща марка в 19 страни от ЕС. В 22% от случаите опаковката е била малко по-различна, а в 9% от случаите е била напълно идентична за различен състав на съставките.
„Докато законовите пропуски останат отворени, истинското равенство за европейските потребители все още е далеч от постигане“, коментираха експертите от НПО сектора.
А какво, всъщност, се случи със законодателството.
В отговор на тези и други проучвания ЕК въведе т.нар. директива „Омнибус“, която изменя списъка на нелоялните търговски практики в Директива 2005/29/ЕО и определя като подвеждаща „всяка търговия с продукт в дадена държава членка като идентичен с продукт, предлаган в други държави членки, когато този продукт има значително различен състав или характеристики, освен ако това не е оправдано от законни и обективни фактори“, обяснява пред El Confidencial адвокатът по хранително право от Италия Лаура Карара, която е писала по темата за „двойното качество“ в ЕС.
Именно тези „обективни фактори“ обаче, според юристи, са своеобразна „врата в закона“, през която се промушват различията в рецептите.
От Европейската комисия уверяват El Confidencial, че „вземат много сериозно загрижеността за двойното качество на единния пазар“. Те припомнят, че през 2018 г. предложиха нови, по-строги правила за защита на потребителите в рамките на общата ревизия на законодателството на ЕС за защита на потребителите, което доведе до приемането на Директивата за подобряване на прилагането и модернизацията през 2019 г.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Лола Гарсия (Еl confidencial), Драгомир Николов (Mediapool, България), Ким Сон Хоанг (Der Standard, Австрия), Петр Йедличка (Denik Referendum, Чехия), Ема Луиз Стенхолм (Folijeton, Дания), Евангелия Пападопулу (Efsyn, Гърция), Дьорд Фолк, (HVG Унгария), Мария Дилейни (The Journal, Ирландия), Лоренцо Ферари (OBCT, Италия), Юсте Анцевичюте (Delfi, Литва), Михал Кокот (Gazeta Wyborcza, Полша), Себастиан Прикоп(Hotnews, Румъния) и Франческа Барка (Voxeurop, Франция)
