Новият закон „Made in Europe“ цели да защити стратегическите индустрии на ЕС от глобална конкуренция. Дебатът противопоставя Франция и Германия, а мерките могат да променят достъпа на външни икономики като Китай и САЩ до обществени поръчки в Европа
Европейският съюз е на прага на нова индустриална политика, която може да промени правилата на глобалната конкуренция. Предложението за закон „Made in Europe“, част от т.нар. Industrial Accelerator Act, вече предизвиква сериозни политически сблъсъци вътре в Европейски парламент и напрежение с външни партньори като САЩ и Китай.
В центъра на дебата стои въпросът: кой всъщност може да се възползва от „европейското предпочитание“ – механизъм, който дава предимство на европейските компании при обществени поръчки в стратегически сектори.
Френският евродепутат Кристоф Грудлер, който ще води преговорите по закона, настоява за по-строг подход. Според него предложението на Европейска комисия е твърде широко и допуска твърде много държави извън ЕС.
Комисията предлага т.нар. „европейско предпочитание“ да включва и „сходно мислещи партньори“ – държави, които споделят икономически и политически принципи с ЕС. Това означава потенциално участие на страни извън Съюза в обществени поръчки в ключови индустрии като - чисти технологии, автомобилна индустрия и енергоемки производства като стомана и алуминий.
Тази линия се подкрепя от Германия и скандинавските държави, които традиционно защитават по-отворени пазари.
Според Грудлер обаче подходът трябва да бъде значително по-ограничен. Той предлага „Made in Europe“ да се прилага основно към държави, географски и икономически най-близки до ЕС.
На първо място това включва страните от Европейско икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Като потенциален кандидат се посочва и Швейцария, която има дългогодишно двустранно споразумение за достъп до обществени поръчки.
Възможността за включване на Обединеното кралство също остава отворена, но при строги условия след Brexit. Според Грудлер Европа трябва ясно да гарантира, че ще има икономическа полза от подобни партньорства.
Основната цел на новото законодателство е да защити европейските индустрии от нарастващ натиск, особено от страна на САЩ и Китай. Мярката идва в контекста на политики като американския Buy American Act, който дава предимство на местни производители.
Американският Buy American Act често се дава като пример за подобна индустриална политика. Законът е приет още през 1933 г. и задължава федералните институции на САЩ да дават приоритет на стоки, произведени в страната, при обществени поръчки. С течение на времето той е разширяван и допълван с редица регулации, включително по-строги изисквания за местно съдържание и ограничения за чуждестранни доставчици.
През последните години Вашингтон допълнително засили този подход чрез политики като „Buy American“ в рамките на индустриални програми за инфраструктура и зелена енергия. Това означава, че компании, които искат да участват в държавни проекти, често трябва да докажат, че значителна част от производството им е базирана в САЩ. Именно този модел стои в основата на аргументите в Европа, че ЕС също трябва да защити по-активно собствените си индустрии.
Според Грудлер Европа дълго време е подценявала подобни стратегии и е поддържала прекалено отворен пазар. Новият закон трябва да промени това и да изпрати силен сигнал към инвеститорите, особено в ключови сектори като енергетика и зелени технологии.
Предложението вече среща сериозна съпротива от страна на Китай, който го възприема като ограничение за достъпа до европейския пазар. Пекин критикува мерките като протекционистки, особено на фона на свръхкапацитета в индустрии като автомобилостроенето и стоманата.
От европейска гледна точка обаче проблемът е именно в този свръхкапацитет, който според някои анализи се подкрепя чрез държавни субсидии и води до нелоялна конкуренция.
Дебатът около „Made in Europe“ показва по-дълбока промяна в икономическата философия на ЕС. От модел, базиран на отворени пазари и глобализация, Съюзът постепенно се насочва към по-активна защита на стратегическите си индустрии.
Ако бъде приет, законът може да се превърне в ключов инструмент за изграждане на по-устойчива и конкурентоспособна европейска икономика – но и да задълбочи геополитическите разделения.
Мая Буюклиева
