Физическата активност дава много повече ползи, отколкото се предполага. Така продължителността на живота и то в добро здраве (т. нар. лонгевити) е в пряка зависимост от тренираността на мускулите, тъй като те също имат функцията на ендокринен орган. Отделените от тях миокини повлияват и профилактират болести и състояния като захарен диабет тип 2, деменция, сърдечносъдови заболявания и не на последно място рак. Но как става това?
Миокините осъществяват комуникацията между мускулите и други органи, включително мозък, мастна тъкан, кости, черен дроб, черва, панкреас, съдовият ендотел.
По този начин тези белтъци оказват влияние върху когнитивните функции, липидния и глюкозния метаболизъм, подобрение съотношението между кафява и бяла мастна тъкан, заздравяване на костната структура, ефект върху функцията на ендотелните клетки, структурата на кожата и растежа на туморни маси.
Миокините са протеини, които се освобождават от мускулните клетки в отговор на контракции – при движение и активност. Те имат автокринна, паракринна и ендокринна роля.
Ендокринните функции, приписвани на миокините, са участие в регулирането на телесното тегло, намаляване на нискостепенното възпаление, повишаване на инсулиновата чувствителност, потискането на туморния растеж и подобряването на когнитивната функция.
Миостатинът е една от молекулите, с потенциал за лечение на метаболитен синдром, тъй като нивата на миостатинови транскрипти са по-високи в скелетните мускули на пациенти с диабет тип 2, също така плазмените нива на миостатин са повишени при жени със затлъстяване.
Редовните упражнения намаляват нивата на миостатинови транскрипти в скелетните мускули при затлъстяване и нарушен гликемичен контрол.
Намаляването на системните нива на провъзпалителни цитокини се медиира от множество механизми, включително намаляване на висцералната мастна маса (около вътрешните органи), повишено производство и освобождаване на противовъзпалителни цитокини IL-10 и IL-1 рецепторен антагонист.
Не на последно място се наблюдава и активиране на имуносупресивни Т-клетки. Поради тази причина се говори и за връзката на физическата активност и редуциране на автоимунната реактивност, която през последните години заема все по-голям процент като причина за различни патологии.
Мускулното съкращение влияе върху костната маса по време на растеж, както и върху костната плътност, риска от фрактури и заздравяването на фрактури при възрастни. Механичните стимули се считат за движещи сили в тази връзка, но има и доказателства, че синтезираните по време на упражнения мускулни фактори регулират образуването на костно вещество.
След 40-годишна възраст, особено при жени в пременопауза костната плътност и мускулната маса започват по-изявена редукция, което е причина в тази възраст да се дават насоки за редовна физическа активност. Причината е, че след тази възраст патологията значително нарушава стандарта на живот и води до редица ограничения.
Зависимата от физическото натоварване мобилизация на естествените клетки убийци играе централна роля за намаляване на растежа на тумори, а миокините IL-6 и IL-15 регулират узряването и преразпределението на естествените клетки убийци.
По този начин физическата активност оказва и профилактика на туморни клетки, които да дадат начало за развитие на туморни формации. Но в този ред на мисли е важно да се включи и нуждата от прием на достатъчно антиоксиданти, тъй като в тялото ежедневно се образуват свободни радикали при протичане на метаболитните процеси.
Референции:
1. Christoph Hoffmann, Cora Weigert; Skeletal Muscle as an Endocrine Organ: The Role of Myokines in Exercise Adaptations, Cold Spring Harb Perspect Med.2017 Nov;7(11);
2. Mai Charlotte Krogh Severinsen, Bente Klarlund Pedersen, Muscle–Organ Crosstalk: The Emerging Roles of Myokines; Endocrine Reviews, Volume 41, Issue 4, August 2020, Pages 594–609.
