След рязко покачване на концентрациите на серен диоксид (SO₂) в атмосферния въздух в Димитровград вчера на 6 август 2025 г. към 18:00 ч., Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково е извършила проверка и днес публикува официална позиция по случая.
Съобщението на РИОСВ - Хасково може да видите ТУК
РИОСВ – Хасково съобщи, че е извършила незабавна проверка след отчетено превишение на средночасовата норма от 350 µg/m³. Според данните от автоматичната измервателна станция АИС „Раковски“, към 18:00 ч. е отчетена стойност от 426,29 µg/m³, което е 1,217 пъти над допустимото.
По информация на институцията, още в 19:00 ч. е извършена проверка в ТЕЦ „Марица 3“, операторът е бил инструктиран да предприеме спешни мерки за намаляване на емисиите.
РИОСВ съобщава, че в рамките на следващия час стойностите на SO₂ са паднали значително – до 22,28 µg/m³. Между 20:00 и 22:00 ч. те се задържат между 20 и 30 µg/m³.
Според информацията от РИОСВ, централата е предприела следните мерки:
- Повишено е количеството на подавания варов разтвор (за пречистване на изпусканите газове);
- Включени са две газови горелки (и е намалено подаването на въглища към котела);
- Изключен е един мелещ вентилатор;
- Намален е товарът на горивната инсталация с 14 MW – от 69 до 55 MW.
Нека разгледаме предоставената ни информация:
На пръв поглед – бърза реакция, ефективни мерки, институционален контрол. Но нека погледнем по-дълбоко.
❗ Защо операторът не е реагирал превантивно?
ТЕЦ „Марица 3“ разполага със собствен мониторинг на емисиите, както и с достъп до моментните данни от АИС „Раковски“, а населението се осведомява за концетрациите средно за 1 час със закъснение около 30-40 минути след изтичането му. Въпросът е: Защо мерките са предприети чак след като концентрацията вече е била превишена и регистрирана от АИС Раковски, не е ли можело да се вземат превантивни мерки?
Възможно е операторът да е разчитал на метеорологични условия, които да „отведат“ замърсяването в друга посока. Но това приемлив подход ли е, когато става дума за качеството на въздуха - ако не е към центъра на Димитровград, където има измервателна станция, може да е към другите околни населени места?
❗ Къде отиват вредните газове, когато няма станция в посоката на въздушните течения, която да ги регистрира?
На 6 август ТЕЦ-ът през целия ден е работил с мощност от около 70 MW, при предходни проверки от РИОСВ са ни информирали, че разходната норма при 58MW e 64 тона за 1 час, което предполага, че за 70 MW тя е над 70 тона въглища за час.. Това предполага постоянен разход на гориво и сходни емисии, преди отчетеното обгазяване към 18 часа, след което натоварването е било намалено за 4 часа.
След 22:00 ч. операторът повишава отново натоварването си до 70 MW, (по информация от енергийния портал entsoe.eu), като и на следващия ден продължава работа с тази мощност. Ако същите количества вредни газове са били изпускани и по-рано при това натоварване – само че в различна посока, където няма измервателна станция, примерно в посока село Черногорово, то те остават нерегистрирани и мерки не се предприемат.
Това поставя въпроса: Има ли замърсяване и в посока различна от центъра на Димитровград, където се намира единствената измервателна станция на ИАОС в региона?
Нашето предположение е, че вредните газове изпускани от комина и от неорганизираните емисии изпускани от инсталацията, зависят от количеството изгаряни въглища и ефикасността на сероочистващата инсталация (и количеството разходван варов разтвор) и ефикасността на електромагнитните филтрите. Регистрирането на замърсяването е само в ситуация на неподходящи атмосферни условия като налягане, и ако посоката на вятъра е към центъра на Димитровград.
❗ Роля на пожарите – оправдание или реален фактор?
РИОСВ отбелязва, че пожарите в региона също допринасят за наслагването на серен диоксид в ниския атмосферен слой. Това е възможно, но следва да се попита:
Ако пожарите са съществен фактор – защо предприетите мерки от оператора водят до рязък спад на нивата?
Логиката води до един извод – основният източник на замърсяването е именно ТЕЦ-ът. Да се изтъкват пожарите, бушуващи в региона от повече от месец, като съществен преносител точно в този момент, звучи като опит за разводняване на отговорността.
❗ "Алармен праг" и какво всъщност значи „вредно“ и „опасно“
РИОСВ пише:
"Нивото на концентрация на серен диоксид, при което се приема, че има риск за здравето на хората и е необходимо да се предприемат мерки, е 500 µg/m³, измерено в три последователни часа. През 2025 г. не е регистрирано превишение на алармения праг."
Това изказване цели да успокои обществото, но трябва ясно да подчертаем:
Превишаването на 350 µg/m³ вече е вредно – по нашето действащо законодателство, в наредбата е записано:
Средночасова норма за опазване на човешкото здраве |
1 час |
350 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година (КГ) |
Тоест, РИСКЪТ за здравето (при алармен праг) е равносилно на ОПАСНОСТ за здравето, а границата от 350 µg/m³, изписана като пределно допустима е за "опазване на човешкото здраве" и е равносилна на ВРЕДНА за здравето. Това, че не е достигнат "аларменият праг", не означава, че няма здравна вреда.
Действащите стойности от 350 µg/m³ за един час са приети още през 2005 г. и не са актуализирани според последните медицински изследвания.
Според Световната здравна организация (СЗО), лимитите трябва да бъдат много по-ниски:
- 24-часов лимит: 40 µg/m³
- 10-минутен пик: 500 µg/m³ (макс!)
- средночасова норма от 150 µg/m³
Очаква се новата директива на ЕС да постави граница от максимум 50 µg/m³ за час, което е 7 пъти по-ниска от сегашната и е на база здравни изследвания в последните години, но това се планува да бъде въведено 2030 г. (след 5 години), а примерно Нидерландия се стреми за лимит от 20 µg/m³. Припомняме, че в Димитровград през септември 2022г., бе регистрирана концентрация от над 2 000 µg/m³, което бе своеобразен негативен рекорд за цяла Европа.
Държава / Организация | Часов лимит за SO₂ | 24-часов лимит | Актуализация |
---|---|---|---|
България (ЕС) | 350 µg/m³ | 125 µg/m³ | 2005 г. |
СЗО (2021) | 150 µg/m³ | 40 µg/m³ | 2021 г. |
Германия | 150 µg/m³ | 40 µg/m³ | 2024 г. |
Нидерландия | Стремеж към < 20µg/m³ | 2030 г. | |
Новата директива на ЕС | 50 µg/m³ (очакван) | 20 µg/m³ | от 2030 г. |
автор: Христо Христозов