В последните години борбата с онкологичните заболявания преминава през впечатляващи иновации, като имунната система утвърждава своята централна роля в търсенето на нови терапии. Едно от най-значимите постижения напоследък идва от използването на иРНК (mRNA) ваксини – технология, доказала своята ефективност по време на пандемията от COVID-19, но сега с потенциал далеч отвъд инфекциозните заболявания. Скорошни данни, публикувани в сп. Nature Biomedical Engineering, показват, че експериментална иРНК ваксина, използвана съвместно с имунотерапия, предизвиква силен антитуморен ефект при лабораторни изследвания на злокачествени клетки и тъкани.
Проучването представя стратегия, която не се фокусира върху един-единствен белтък или молекула, характерни за туморните клетки, а активира цялостния имунен отговор. Досегашните терапии обикновено са насочени към конкретни мишени, но ефективността им е ограничена поради високата хетерогенност на туморите. Тук се индуцира мощна, неспецифична имунна реакция, при която туморните клетки се разпознават и атакуват по модел, наподобяващ антивирусен имунен отговор. Това води до разгръщане на Т-клетъчна активност, която обхваща множество туморни антигени, включително такива, които предварително не са дефинирани като мишени. Технологията с иРНК позволява бързо и ефективно предаване на инструкции към клетките, които синтезират протеини и стимулират вродените защитни механизми на организма.
Комбинирането на ваксината с имунотерапевтични средства, най-често PD-1 инхибитори, които блокират сигналите, потискащи активността на Т-клетките, води до значително усилване на антитуморния имунен отговор. При изследвания върху меланом, както и върху костни и мозъчни тумори, се отчита ясно изразено намаляване, а в отделни случаи и пълно изчезване на новообразуванията. Тези данни подчертават потенциала на иРНК ваксините да „обучават“ имунната система и да разширят приложението на имунотерапиите към по-трудно поддаващи се на лечение форми на рак.
Интересното в този иновативен подход е, че ефектът се дължи не на таргетиране на специфични мутации или антигени, а на глобална имунна стимулация, водеща до така наречения „епитопен спрединг“. Това показва, че веднъж активирани, Т-клетките могат да идентифицират и атакуват редица антигени на туморните клетки, дори онези, които не са били предварително включени във ваксината. В резултат на това се наблюдава мощно мултифакторно активиране на имунната система, при което Т-клетки, които по-рано са били неактивни, започват да се размножават и да атакуват раковите клетки.
Подобни стратегии биха могли да доведат до разработването на универсални онковаксини, които да се прилагат като стандартна терапия за широк кръг злокачествени заболявания без необходимост от индивидуализиране за всеки отделен случай. До този момент съществуваха два основни подхода при разработването на ваксини срещу рак: единият таргетира универсални мишени, срещащи се при много тумори, докато другият – основан на силно персонализирани ваксини, създавани въз основа на специфичните характеристики на конкретния тумор. Новите открития подсказват, че има и трети възможен път – мащабно „събуждане“ на имунитета чрез неспецифична, но мощна имунна стимулация.
Не по-малко важно е наблюдението, че иРНК платформата е технологично сходна с тази, използвана при ваксините срещу COVID-19. Това създава предпоставки за бързо производство, мащабируемост и безопасност, вече потвърдени в клиничната практика. Важно е да се отбележи, че безопасността и ефикасността на иРНК ваксините вече са обект на множество проучвания при разннобразни видове рак, включително меланом и глиобластом, където са отчетени впечатляващи имунни отговори дори при агресивни форми на заболяването.
Клиничните изпитвания върху хора предстоят, като изследователските екипи се стремят да усъвършенстват формулите и да постигнат оптимален ефект. Ако бъде потвърдена ефикасността на тази стратегия, тя може да постави началото на нов стандарт в онкологията – иРНК ваксини, които не само осигуряват защита, но и активно подкрепят имунната система в борбата срещу туморните заболявания.
Референции:
1. Qdaisat S, Wummer B, Stover BD, et al. Sensitization of tumours to immunotherapy by boosting early type-I interferon responses enables epitope spreading. Nat Biomed Eng. 2025:1-16. doi: 10.1038/s41551-025-01380-1
2. Sahin U, Türeci Ö. Personalized vaccines for cancer immunotherapy. Science. 2018;359(6382):1355-1360. doi:10.1126/science.aar7112
3. Pollard C, Rejman J, De Haes W, et al. Type I IFN counteracts the induction of antigen-specific immune responses by lipid-based delivery of mRNA vaccines. Mol Ther. 2013;21(1):251-259. doi:10.1038/mt.2012.201
4. Carreno BM, Magrini V, Becker-Hapak M, et al. A dendritic cell vaccine increases the breadth and diversity of melanoma neoantigen-specific T cells. Science. 2015;348(6236):803-808. doi:10.1126/science.aaa3828
5. Thommen DS, Schumacher TN. T Cell Dysfunction in Cancer. Cancer Cell. 2018;33(4):547-562. doi:10.1016/j.ccell.2018.03.012
6. Sahin U, Karikó K, Türeci Ö. mRNA-based therapeutics — developing a new class of drugs. Nat Rev Drug Discov. 2014;13(10):759-780. doi:10.1038/nrd4278
7. Ribas A, Wolchok JD. Cancer immunotherapy using checkpoint blockade. Science. 2018;359(6382):1350-1355. doi:10.1126/science.aar4060
