При липсата на ясни правила заявките за финансиране растат, а парите ги няма
В Народното събрание бяха окончателно одобрени обширни промени в Инвестиционната програма за общински проекти, която се финансира от хазната. Това стана с поправки в Закона за държавния бюджет, предложени от правителството, където е включен списък с проектите.
В мотивите към законопроекта се посочва, че броят на проектите се увеличава с 406 и така достига общо 3472. Разчетите на кабинета сочат, че само за 2025 г. необходимите средства в държавния бюджет за разплащане по проектите е 3 879.2 млн. лв., а за периода 2026 – 2027 г. се очакват разплащания в размер на 4 305.4 млн. лева. По време на дебата в пленарната зала се разбра, че голяма част от парите за тази година няма откъде да бъдат осигурени.
Със законопроекта бяха направени промени по предложение на управляващите, които разбуниха опозицията. В Закона за държавния бюджет беше записано, че държавата няма да възстановява на общините разходи по проектите им, направени с пари от заеми, включително от "Фонд ФЛАГ" ЕАД, ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове" и "Регионален фонд за градско развитие" АД.
В първоначалния вариант на законопроекта се предвиждаше държавата да не рефинансира и разходи по проектите, направени със собствени средства на местната власт. Накрая обаче управляващите склониха това да отпадне.
В закона се записа също, че за финансирането на проекти, получено през 2025 г. от Българската банка за развитие (ББР), няма да се прилагат разпоредбите на Закона за общинския дълг, нито ограничението по Закона за публичните финанси, според което годишният размер на плащанията по дълга на всяка община не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените й приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години.
ДЕБАТЪТ
Мартин Димитров от ДБ изтъкна, че основателните претенции на общините за плащания възлизат на около 3 милиарда, но наличните средства са едва 1.670 млн. лв., поради което възниква въпросът на кого ще се плаща. За да има прозрачност и равнопоставеност, той и колегите му предложиха документацията по процедурите, включително за плащанията, да се качва в специална база данни – информационна система за управление на националните инвестиции. А споразуменията между регионалното министерство (което администрира програмата – бел.а.) и общините за проектите, да се сключват според реда, по който постъпват заявленията от местните власти, и плащанията да стават според поредността на постъпване на исканията.
"Ако сега не въведем правила, регионалното министерство ще може да плаща каквото си поиска, на когото си поиска", предупреди Димитров, като напомни, е предните правителства на ГЕРБ са злоупотребявали с държавните средства за общините, като са фаворизирали едни кметове за сметка на други.
Зад идеята да се въведе принципът на поредността обаче застанаха само ПП, "Възраждане" и МЕЧ. Партиите на Асен Василев и Костадин Костадинов поотделно бяха поискали да отпаднат предложенията на правителството да се забрани възстановяването на разходи, направени със заеми или собствени средства на общините. Нищо от идеите на опозицията обаче не беше одобрено при гласуванията.
"Ще се плаща само на тези кметове и общини, които слушкат", заяви Димо Дренчев от "Възраждане". Той разтълкува отказа да се рефинансират разходи, направени със заеми, като признание на управляващите, че положението с държавния бюджет е тежко и затова правителството се опитва да ограничи харчовете на общините. А Андрей Цеков от ПП разкритикува управляващите, че ще оставят без пари добросъвестни кметове, които са изтеглили заеми, за да покрият разходите по обществени поръчки по своите проекти, а държавата ще откаже да им възстанови тези средства.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, който оглавява парламентарната бюджетна комисия, предложи редакцията, която в крайна сметка управляващите подкрепиха – да не се признават заемите, но да се компенсират харчовете със собствени пари на местните власти. Той обяви, че нищо от твърденията на опозиционните депутати не е вярно. "Работата на опозицията е да реве като карпатска мечка. Вие ревете от парламентарната трибуна за проблем, който го няма", каза Добрев.
Според него, ако се приеме предложението на ДБ за информационната система, администрацията ще бъде толкова заета с отразяването на записи, че няма да й остане време да организира плащанията. Що се отнася до забраната за рефинансиране на заеми, депутатът от ГЕРБ-СДС заяви, че иначе държавата ще загуби контрол над бюджетния дефицит, тъй като тези общински заеми ще се отразяват в държавния дълг и това ще застраши влизането на страната в еврозоната.
Йордан Цонев от ДПС-НН посочи, че инвестиционната програма страда от сериозен дефект по отношение на финансирането – но изрично уточни, че за това нямат вина нито регионалното, нито финансовото министерство. По думите му, ако в държавния бюджет бяха осигурени 3 милиарда за тази година за програмата, сега нямаше да се води дебат по темата и обяви, че депутатите на "Новото начало" са "готови да гласуваме в следващия бюджет толкова средства, колкото са необходими". Мартин Димитров го контрира, че няма как да се осигурят средства за всички и затова трябва да се въведе ред при удовлетворяването на заявките на общините.
Както се каза, това не се случи, защото нито едно от предложенията на опозицията не беше одобрено.
ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
