1.Проф.Гочев,бихте ли се представили на нашите читатели?
-Казвам се Велизар Гочев и съм професор по Микробни биотехнологии в Биологическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. През 2000 г. завърших специалност Биотехнологии в Пловдив, а от 2001 до 2004 г. бях редовен докторант по Технология на биологично активните вещества. През 2005 г., след защита на дисертационния си труд, свързан с получаването и характеристиката на полиенов противогъбичен антиобиотик от стрептомицети, постъпих на работа в катедрата по „Биохимия и микробиология“, като асистент по микробиология, където продължавам да работя и до момента. В катедрата ми винаги е имало колегиални отношения, чудесни условия за научна работа и кариерно развитие, което ми помогна още през 2009 г. да се хабилитирам като доцент по „Микробни биотехнологии“, а от 2016 г. заемам академичната длъжност „професор“ по същата научна специалност. Научните ми интереси са в сферата на природните и биосинтетични биологично активни вещества с антимикробно действие и възможностите за пречистване на водни разтвори от различни замърсители, най-вече фармацевтични продукти и тежки метали, чрез микробна биосорбция. Освен в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и неговите филиали съм преподавал и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в университети в чужбина, като съм водил лекционни курсове по Микробни биотехнологии, Фармацевтични биотехнологии и Природни биологично активни вещества. Участвал съм в над 20 национални и международни проекти, на някои от които съм бил ръководител, а резултатите от научните ми изследвания са отразени в над 100 научни публикации в индексирани списания и са получили над 1800 положителни цитирания. Нищо от всичко това не би било възможно, ако не съм имал възможността да работя като част от големи екипи, включващи колеги не само от нашия университет, но и от други университети в страната и чужбина. Убеден съм, че на съвременния етап от развитието на науката, един учен не би могъл да работи самостоятелно и да постигне някакви значими резултати, ако не е в екип от специалисти с разнообразни компетенции и в процес на активен обмен на идеи.
2.Вие преподавате от години във Филиала „Любен Каравелов”. Наблюдава ли се разлика в нивото на подготовка на студентите през годините?
-Във Филиал „Любен Каравелов“ преподавам от 2006 г. и смятам, че не само във Филиала, а изобщо в обществото, се наблюдава сериозна динамика в нивото на подготовката на младите хора и промяната не е еднопосочна. Имам предвид, че студентите днес притежават по-добри дигитални умения и са много по-адаптивни и по-критични, но много по-трудно комуникират, по-трудно се изразяват и концентрират, в сравнение със студентите от преди 5-10 години. Смятам, че всяко поколение формира такова ниво на умения, каквото му е необходимо за успешна адаптация и оцеляване в конкретната времева рамка, в която живее и такова ниво, каквото ние, родители и преподаватели, се опитаме да зададем като изискване.
3.Управлявали сте Филиала. Къде са подводните камъни в управлението му?
-Заедно с покойната проф. д-р Велчева имах честта и отговорността да управлявам Филиала в периода от септември 2014 до февруари 2021 г. Към онзи момент поехме институцията в тежко финансово положение, но с подкрепата, работоспособността и идеите на всички работещи, държа да споделя, че бяхме приети много радушно от всички месни колеги, мисля, че успяхме да се справим и с финансите, и с микроклимата. Не мога да нарека „подводни камъни“ трудностите пред, които сме се изправяли, а ги считам за предизвикателства. Вероятно като най-голямо предизвикателство ще определя намирането на индивидуален подход към всеки колега и намирането на вътрешен баланс при вземането на управленски решения, защото на един ръководител често му се налага да прилага биологичния закон за оцеляване, че интересите на вида, разбирайте общността, стоят над интересите на отделния индивид. Преодоляването на всички предизвикателствата, пред които бяхме изправяни, беше възможно, защото с проф. Велчева бяхме невероятен екип, не само от колеги, изпратени във Филиала с конкретна задача и отговорност от ръководството на Пловдивския университет, но най-вече като защото бяхме съмишленици и истински приятели с пълно доверие помежду ни и открит стил на общуване с колегите от Филиала.
4.Като декан на биологичния факултет на Пловдивския университет имате наблюдения в Пловдив,Кърджали и Смолян. Как се справят нашите студенти?
-Въпросът Ви в известна степен повтаря този, касаещ нивото на подготовка на днешните студенти, по който вече дискутирахме, но е твърде комплексен и ми е почти невъзможно да отговоря кратко и еднозначно. Ще кажа само, че студентите, независимо къде се обучават, дали в Пловдив, София, Кърджали, Смолян, Лондон или Амстердам, се справят с предизвикателствата на времето, степента на развитие на обществото и изискванията на работодателите, по строго индивидуален начин, съответстващ на техните генетично обусловени и съзнателно доразвити чрез учене и труд интелектуални умения. Университетското образование има за цел да постави основи на знанието, такива, че те да бъдат достатъчни на личността да продължи да търси ново знание самостоятелно, да се усъвършенства, да се развива и да се адаптира по начин, по който достойно да може да се грижи за себе си и за децата си.
5.Преподавате биотехнологии, биотехнологични методи на пречистване, промишлени биотехнологи. Кое затруднява най-много студентите в Кърджали?
-На този въпрос вероятно по-добре биха отговорили самите студенте. Считам, че основните трудности за всеки, изучаващ биотехнологии, са свързани със самата същност на науката „Биотехнология“, защото тя е междудисцилинарна, явява се пресечна точка на биологическите, химическите и инженерно-техническите дисциплини, което изисква познания от широк спектър науки, някои доста отдалечени в теоретичния си постамент една от друга. Мисля, че математическото описание на биологичните процеси, които са в основата на пречистването на отпадни води, биодеградацията на отпадъци и биосинтеза на лекарствени вещества е сред най-трудните неща за овладяване от студентите.
6.Възлагате курсови работи на студентите си, помага ли това по-лесно да овладеят преподаваната материя?
-Да, забелязвам, че когато на студентите се възлагат няколко самостоятелни курсови работи през семестъра, обхващащи по-малък обем от учебния материал, те се справят по-успешно, отколкото ако изпитът е еднократно в края на семестъра и обхваща целия преподаван материал.
7.Има ли бъдеще Филиала в Кърджали?
-Убеден съм, че регионът има нужда от Филиала, назначават се млади преподаватели, подкрепата от страна на Пловдивския университет е безусловна, така че бъдеще за Филиала категорично има, а какво ще бъде то – зависи от всички нас.
Въпросите зададе Георги Кулов
