Всички училища задължително да преминат към електронния дневник на НЕИСПУО от септември 2025 г. и да не използват решенията от частни доставчици като „Школо“. Такава идея имаше Министерството на образованието и науката (МОН), но се отказа от нея след обществено недоволство. И очевидно решението е било за добро.
Година по-късно и месеци преди планираното тогава влизане в сила на това пропаднало намерение държавната системата все още е далеч от това да работи надеждно. Въпреки вложените над 5 млн. лева и години разработка, много родители и учители се сблъскват с технически затруднения, липса на навременна информация и тромав достъп.
Едва 498 са училищата, които работят с електронния дневник на Националната електронна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) през учебната 2024/2025 година. Междувременно близо 1832 учебни заведения (б. ред. 1760 от тях държавни и общински) продължават да разчитат на външни доставчици, чиито решения са по-функционални и предпочитани от потребителите.
„На този етап МОН не предвижда въвеждането на задължително преминаване на всички училища към електронния дневник на НЕИСПУО от следващата учебна година“, обясниха от просветното ведомство пред Mediapool.
Оттам твърдят, че се води активен диалог с всички заинтересовани страни с цел намиране на най-добрите решения за модернизиране и оптимизиране на системата за електронна отчетност в училищата.
Такъв диалог със сигурност е необходим, тъй като родители, учители и директори се сблъскват със слабостите на системата.
„При бъдещи решения ще бъдат отчетени както техническите, така и административните аспекти, за да се гарантира устойчивост и ефективност на използваните електронни дневници“, твърдят от министерството.
Още преди година Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България каза:
„Ако на 15 септември 2025 г. преминем на НЕИСПУО, държавата ще спре да изпраща информация до родителите на същата секунда. Тази система не е подготвена да издържи тежестта на тази огромна натовареност. Трябва време, но и хора, които да я направят. Тя се изгражда от 2016 г. до сега - бавно, продължително. „Школо“ дойдоха през 2016 г. в образователното министерство и разработиха този продукт, който за мен е национална гордост за дигиталната трансформация на българското образование. Няма нужда да бъде затваряно, само защото било частно“.
Изглежда че оттогава досега твърде малко се е променило.
Родители „на тъмно"
„Имам две деца - ученици, които учат в различни училища. До 2023 г. и двете училища използваха системата Shkolo.bg, чрез която получавах информация за оценки, поведение в час, програма, забележки, похвали и т.н. Известието получавах в мига, в който учителят ги въведе в системата“, разказва пред Mediapool родител, пожелал анонимност.
В началото на учебната 2023/2024 г. едно от училищата, в които са записани децата, преминава на електронен дневник към система НЕИСПУО.
„За нея са дадени милиони левове, но системата продължава да не работи, а ние родителите дори не можем да разберем с какъв успех са завършили децата ни“, подчертава майката.
По думите ѝ с оглед защитата на личните данни и сигурността родителите не могат сами да си зададат парола за вход в системата – прави го самата система. Неудобството идва оттам, че обикновено паролата е сложна - символи, букви, цифри, съчетани без никаква логика. Веднъж въвел тази парола родителят, не може да я запамети на устройството, от което влиза, за да проверява как детето му се представя в училище.
„Така си я записваш някъде и обикновено в края на срока или в края на годината пробваш да влезеш, за да видиш как поне е завършило детето училище ти. Ни дори и тогава не е сигурно, че ще успееш. Нещо все се актуализира, няма достъп или има някакъв друг технически проблем. Трябва да си много упорит, за да влезеш и да разбереш как детето ти е завършило училище. Да получиш съобщение за оценка, забележка или похвала - това е мираж“, обяснява тя.
Според майката родителите остават на тъмно без представа как децата им се справят в училище, а комуникацията между учебните заведения и семействата липсва не по вина на учители и родители, а по вина на „недомислената електронна система на МОН“.
„В училищата, които са на НЕИСПУО, родителите ще продължат да си късат нервите, да тормозят учители да им кажат оценките на децата и ще продължават да се в неведение какво се случва в училище“, смята тя.
Общо 256 са училищата, в които през изминалите две години е взето решение за прехвърляне от е-дневник на външен доставчик към дневникът на системата на МОН (бел. а. 187 през 2023/2024 г. и още 69 през 2024/2025 г.).
„От МОН ни препоръчаха да минем на НЕИСПУО“ - така отговарят директори на училища на въпроси на родители защо са сменили системата. Оплакват се, че и на тях не им е удобна НЕИСПУО, но „това е положението“.
Колко струва „недомислицата“?
НЕИСПУО е разработена, внедрена и въведена в експлоатация от обединение от изпълнители („Национални системи НЕИСПУО 2020“, „Контракс“, „АдминСофт“, „Дигитални и софтуерни решения“, Технически университет — София). Те са избрани след обществена поръчка от 2020 г., а договорът по нея е за 4 589 522 лева. До момента на изтичане на договора (02.12.2024 г.) по него са изплатени 5 392 352 лева. Сумата е различна защото между страните са сключвани допълнители споразумения за развиване или добавяне на функционалности, обясниха от МОН.
Според ведомството най-голямото предимство на НЕИСПУО е, че е не просто електронен дневник, а цялостна система, която осигурява възможност за работа в една среда.
За разлика от електронните дневници на външните доставчици, за които училищата заплащат абонамент в порядъка на 1500 – 2000 лева на година, НЕИСПУО се ползва безвъзмездно, като всички разходи по поддържка и надграждане се финансират чрез бюджета на МОН.
Друга отлика е обаче, че за да се справят с дневниците към системата на МОН, родителите се нуждаят от указания:
„За по-голямо улеснение за потребителите са създадени два раздела – „въпроси“ и „поддържка“, в които са публикувани подробни ръководства за работа с модулите на системата, указания за работа с отделни функционалности и записи на уебинари.
В системата е създадена и платформа за подпомагане (Help desk), чрез която потребителите подават сигнали за затруднения и получават отговори от обучените експерти от съответното РУО, от експертите от Института по образованието или екипа на разработчика“, изтъкват от просветното ведомство.
В същото време родители се надяват училищата на децата им да продължат да използват услугите на външните доставчици на е-дневници и да не се получи така, че „нещо работещо, за което държавата е платила 0 лева, от което се доволни училища и родители, е напът силово да бъде премахнато и да се наложи неработещо решение, а после да се обвиняват семействата, че не се интересували от децата“.
Десислава Колева
