Под повърхността на българската земя се крие несметно културно богатство и точно това я превръща в магнит за иманяри от цял свят. Археологическите обекти от световно значение са беззащитни от масовия грабеж, а наказанията, когато въобще ги има, често са символични. Липсата на контрол, публичност и ефективно правосъдие превръщат България в удобно убежище за модерните ловци на съкровища. Над 100 000 иманяри действат на българска територия, каза за „Фрог Нюз“ доц. д-р Людмил Вагалински, археолог и бивш директор на НАИМ-БАН. Според него държавата ни трябва да се прекръсти от България в „Иманярия“.
Докато светът пази археологическите си съкровища като национално богатство, в България миналото често изчезва с металотърсач посред бял ден. Страната ни от години се превръща в магнит за иманяри от цял свят, привлечени не само от богатото културно наследство, но и от усещането за безнаказаност.
Само през последните месеци случаите се трупат като черен списък на разрухата. В края на май четирима мъже бяха заловени при незаконни археологически разкопки в близост до границата с Гърция, в района на Доспат. През април двама полски граждани – чичо и племенник – бяха хванати край Хераклея Синтика, но освободени след 24 часа. В Кабиле, край Ямбол, трима мъже носеха над 200 артефакта и металотърсачи. В Сливен ГДБОП откри над 1000 предмета, предназначени за износ. В района на Враца местни жители често сигнализират за нощни иманяри, но ефект от сигналите няма.
„Проблемът с иманярите в България е брутален и трае вече десетки години. Бумът му беше през 90-те, но тази истерия въобще не е овладяна. За разлика от много други неща в живота, веднъж съсипано, това археологическо наследство е безвъзвратно загубено. Така губим не само историческа памет, а и част от достойнството си. Иначе говорим за културен туризъм, особено свързан с археологията, но не ценим архитектурното си наследство като общество“, казва Вагалински.
доц. д-р Людмил Вагалински
По думите му, мащабът на проблема е не просто национален или трансграничен, а международен.
„Полша не граничи с България, а поляци копаят в античен обект. Това не е трансграничен, а международен проблем.“
Вагалински разкрива, че според негови източници от ГДБОП и Националната полиция, броят на действащите иманяри в България надхвърля 100 000 души.
„Това е повече от армията и полицията, взети заедно. Цели села се изхранват с това.“
Според него в някои райони дори полицията предпочита да остави иманярите да „ровят в планината“, отколкото да се занимават с по-агресивната улична престъпност.
„Предложихме на службите евтино приложение, което да позволява на всеки човек да подаде сигнал, когато забележи иманярска дейност – с GPS координати, които автоматично отиват в системата на МВР. След срещата с техни IT-специалисти всичко приключи. Защото това означава да се върши работа, а е по-удобно да си свиркаш.“
Организираната престъпност има пръст и тук – „част от тези структури включват иманярството в портфолиото си“, казва той. „А когато властта не спира нещо, значи няма политическа воля. Има чадъри, има замесени хора и в службите.“
И добавя с ирония: „Крадени археологически предмети се даряват, а дарителите – обявявани за меценати. Представете си, че подаря крадена кола на музей – ще ме разпънат. Но ако е златен венец – респект!“.
На въпроса за пазара на „черно“, Вагалински е категоричен: „Публична тайна е, че повечето артефакти напускат страната. После се гордеем, че сме си върнали нещо, което доказва само колко зле е положението.“
Но най-тежкото поражение не са само загубените предмети – а загубената история. „Разрушават некрополи, вадят предмети без контекст. Купувачът не знае на кого е принадлежал обектът. А без контекст няма наука. Ние не търсим злато, ние търсим истини.“
Според доц. Вагалински, каналите достигат „доста високо ниво“. Припомня случай с Ангел Борисов – брат на бившия главен прокурор Филчев, замесен в контрабанда на антики. „По времето на соца имаше иманяри, но хората имаха страх. Сега имаме полски, украински, а и местни – защото България е удобна. Иманярите знаят, че тук може. България наистина е станала Иманярия.“
Констанца Илиева