Има ли октопод в сградата на българското висше образование? Властта и ректори ще отговорят обидено, че въпросът е много груб и обиден. Но ние, гражданите, имаме основателни съмнения, че октопод все пак има и в този сектор.

В някои български университети събират студенти както в някои болници пациенти. За плячка става дума. Всичко е в името на бройката. Бройката е пари.
След младите лекари и студенти от държавни университети излязоха на протести заради вдигане таксите във висшите училища. В някои от специалностите в платената форма на обучение нарастването е с 200% до 300%.

Увеличението на таксите се случва „неочаквано“ и в разгара на кампаниите по записване на новите студенти. Ситуацията е като в онова чалга парче на Милко Калайджиев „Елате, пиленца, при батко“…

Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев се пошегува, че увеличението на таксите ще падне наполовина след 1 януари, като влезе в сила еврото – предвид съотношението 1 евро за 2 лева. Тъпо.

Появиха се и обяснения, че е станала някаква грешка, може би технологична. Някой някъде си е бъркал в носа и е засилил цифрите рязко нагоре…

Ръстът е проблем обаче не само за учещите, но и за самите университети. Просто девойки и младежи ще поемат към други страни.

Отговорността е най-вече на политиците, които пак умуват по Закона за висшето образование.

Чудят се какво де измислят, но не обелват и дума, че във вузовете вече се приемат тройкаджии и всеки полуидиот е добре дошъл – заради бройката.

Говорим за пари, но всъщност най-големият проблем е качеството, което дават или не дават вузовете.

В България има 53 или 54 висши учебни заведения. С изнесените филиали броят им е много по-голям.

Положението наподобява това с броя на болниците и полицаите: най-много ги имаме на глава от населението в Европа, но по качество сме на дъното.

Това означава, че и във висшето образование има корупционен октопод, който диктува какво да става там.  

Всеки може да си купи диплома за висше срещу определена сума. Скъпите са за медицина, право, финанси и някои други специалности.

Разбрахте ли? Най-високи ще са таксите за бъдещите химици. Може би защото ще са наясно как се „произвеждат“ синтетични дроги?...

Според Сметната палата от години в някои вузове присъствието на лекции изобщо не е задължително. На места нямало дори изискване за заверка на студентските книжки в края на даден семестър. Съществува и практика изпитите да се провеждат през два дни. И студенти се изхитряват да ги „вземат“ по втория начин.

Може ли някой да посочи бройката на хора от МВР, които завършват задочно право? Много са и немалка част от тях не са стъпвали на лекции.

Всяко българско семейство може да разкаже история, свързана с „как детето влезе и завърши висше“.

Имаме най-много болници и болнични легла, но най-ниска продължителност на живота в Европа. Най-много служители в МВР, но най-много жертви на пътя, „локали“ биячи и пр. Имаме и много университети, но само един в Топ 1000 в света.

Софийският университет е на 811 място сред най-добрите университети в света и на 320 място сред университетите в Европа. Информацията е от 25 март 2025 г., дело е на EduRank. Други класации няма да споменаваме.

Как е в други страни и университети?

Националният университет на Сингапур (NUS) е 17-и в света. И първи в Азия. Платеното обучение в него варира от 8 200 до 12 700 сингапурски долара. (1 лев е равен на 1,3 сингапурски долара) Пълното обучение за сингапурски студенти в NUS е безплатно.

Сред най-скъпите в света са колежът „Харви Мъд“, Колумбийският университет и Оксфордският университет.

В „Харви Мъд“ в Калифорния обучението е 67 255 долара.

В Колумбийския университет в Ню Йорк таксата достига 66 383 долара. В Оксфордския – 62 000 долара.

Но какъв е стандартът в САЩ? А у нас?

Освен това Колумбийският университет предлага безплатно обучение на студенти, чиито семейства имат доход под 150 000 долара. За семейства с доходи под 66 000 долара университетът покрива 100% от всичките четири години на обучение и всички разходи на въпросните студенти. Това важи и за чужденците.

Атинският университет (известен също като Национален и Каподистрийски университет в Атина) през 2024 г. е на 62-о място в света. Бил е и по-назад, но наистина има голям авторитет. В него обучението е безплатно за гръцки граждани и граждани на Европейския съюз. Платеното обучение варира от 1 500 до 9 000 евро, в зависимост от специалността. Много облекчения има по различни програми.

В Дания учат немалко български младежи. Там има 8 държавни университета и нито един частен. Съществуват колежи и бизнес академии, но те не са включени в термина „университет“.

В Нидерландия има 31 държавни университети и 10 частни. Много университети, особено изследователските, предлагат обучение на английски език, което ги прави популярен избор за чуждестранни студенти. Много наши момчета и момичета учат там. Безплатно.

18 милиона е населението на Нидерландия.

Известният университет Бокони в Италия, където се обучават десетки млади българи, предлага различни опции за финансова помощ, включително пълно освобождаване от такси за обучение. Плюс стипендии за студенти с финансови нужди или такива с увреждания. При платено обучение таксите достигат максимум 13 130 евро годишно. За магистърска степен – до 18 000 евро.

Знанията на българските ученици в средните училища са под средното ниво за Европа, според проучване от 2024 г. Дали във вузовете ни този проблем изведнъж ще се реши? Много съмнително. Преподаватели обикалят страната. Лекции се четат понякога в кафенета, а изпити се провеждат в хотели.  

В Ирландия, Швеция, Финландия, Норвегия, Чехия, Полша, Франция, Великобритания и др. образованието е национален приоритет от десетилетия. Ирландия е пълен отличник в това отношение. Резултатите се измерват в много посоки, но най-видими са в икономиката и благосъстоянието на гражданите.

Тук някои се чудят как да вдигнат таксите и да омаят кандидат-студенти за техния семпъл вуз. Всички знаят, че има октопод във висшето образование. Защото има пари за усвояване. Пари се наливат за частни уроци при преподаватели от съответните вузове. Пари за общежития, където цари... знаете какво. Пари за изпити. Пари за дипломи. Пари за научни титли. Пари по програми. Пари за учебници и помагала. Пари за преподавателски места. Доста кранчета, както виждате – важното е кой ги контролира.

Екип на Фрог нюз