Необичайно високите температури отбелязаха началото на лятото в Европа, като се отразиха на енергийните пазари и поставиха началото на труден период. Това пише в традиционния си месечен анализ Анди Зомер, ръководител на групата за фундаментален анализ и моделиране в швейцарската енергийна компания „Акспо Груп“ (Axpo Group), цитиран от БТА.
Зомер добавя, че подтикнато от засиленото търсене на охлаждане, потреблението на енергия рязко нарасна в голяма част от континента, особено в Италия и Испания. От страна на снабдяването, повишените температури на реките във Франция принудиха EDF - (френската държавна енергийна компания „Електрисите дьо Франс“ - бел. ред) да ограничава производството или да предупреждава за възможни ограничения в ядрените реактори, охлаждани от реките Гарона и Рона. Това допълнително повиши цените на енергията. Към тези предизвикателства се прибави и засилващото се геополитическо напрежение в Близкия изток - основно между Израел и Иран - последвано от намеса на САЩ, което рязко повиши рисковите премии на множество енергийни продукти. Това допълнително подкрепи вече нарасналите цени на енергията в Европа, но деескалацията в края на месеца помогна за частичното им успокояване, допълва анализаторът.
Що се отнася до газа, цените останаха високи и продължиха да нарастват през първата половина на месеца, като доведоха до рекорден за юни внос на втечнен природен газ (LNG) в Европа. Напрежението в Близкия изток временно ги повиши допълнително, когато опасенията за прекъсвания в износа от Катар повдигнаха риск от глобален недостиг и засилена конкуренция за американски доставки. В края на месеца обаче, със затихването на напрежението и липсата на реални смущения в доставките, запасите се натрупваха стабилно - от 49 процента в началото на юни до 59 на сто в началото на миналата седмица. Междувременно Европейският парламент и Съветът постигнаха предварително споразумение за въвеждане на по-голяма гъвкавост при целите за съхранение - новите правила изискват хранилищата да бъдат запълнени до 90 процента в периода между 1 октомври и 1 декември (вместо до 1 ноември), като се допуска отклонение до 10 процентни пункта при пазарни затруднения, припомня Зомер.
През същия период цените на въглищата нараснаха по-силно от тези на газа, което направи прехода между горивата по-малко икономически изгоден и ограничи краткото бичо движение при въглеродните цени в Европа. Възходящата тенденция беше допълнително възпрепятствана от неблагоприятните макроикономически прогнози - последните данни показват 1,8 процента месечен спад в индустриалното производство и умерено нарастване на енергийното потребление през първата половина на годината, посочва Анди Зомер. Най-силно засегнати остават енергоемките сектори, тъй като несигурността около митата и общата икономическа обстановка продължават да ограничават търсенето от страна на индустрията. В отговор на това Европейската комисия прие временна рамка за държавна помощ, която позволява субсидиране до 50 процента от цената на енергията за енергоемките индустрии за срок до три години - мярка, валидна до 2030 г., целяща да предотврати изнасяне на производството извън ЕС. Освен това Комисията препоръча 90 на сто намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Това обаче не се очаква да окаже съществено влияние върху краткосрочните основи на въглеродния пазар.
В перспектива, продължаващото развитие на глобалните търговски преговори остава в центъра на вниманието. Белият дом удължи от 9 юли до 1 август крайния срок за въвеждане на „реципрочни“ мита върху около 180 търговски партньори. Формални уведомления за възможни 25 процента мита от 1 август бяха изпратени на Япония и Южна Корея - два от основните търговски партньори на САЩ
