В последните години медицината все по-често обръща внимание на един тих, но сериозен враг на съвременния човек – продължителното седене. Работим на бюро, пътуваме в кола или градски транспорт, вечеряме на маса и „почиваме“ пред телевизора или с телефон в ръка. Но какви са рисковете от това заседнало ежедневие? И наистина ли седенето може да бъде смъртоносно?

Какво казва науката?

Според изследвания, публикувани в реномирани медицински журнали като The Lancet и JAMA, продължителното седене — над 6 до 8 часа дневно — е свързано с повишен риск от:

► Сърдечно-съдови заболявания;

► Диабет тип 2;

► Рак (особено на дебелото черво и гърдата);

► Депресия и тревожност;

► Преждевременна смърт.

Някои учени дори наричат седенето „новото пушене“ заради мащабното му и системно влияние върху здравето.

Как тялото страда?

При продължително седене:

► Кръвообращението се забавя, особено в долните крайници;

► Мускулите отслабват, включително важните за стойката и баланса;

► Метаболизмът се нарушава, което води до инсулинова резистентност;

► Гръбначният стълб се натоварва неравномерно, което води до болки в гърба и врата.

Има ли спасение?

Да — и то не изисква радикални промени, а осъзнати и редовни действия:

► Ставайте на всеки 30–60 минути за кратка разходка или стречинг;

► Работете прави, ако имате възможност за регулируемо бюро;

► Използвайте стълби вместо асансьор;

► Раздвижвайте краката при дълго пътуване.

Комбинирайте седене с активен транспорт – ходене, колоездене или изкачване на стълби

Седенето и психиката

Заседналият начин на живот се свързва не само с физическо влошаване, но и с психични проблеми. При липса на физическа активност мозъкът произвежда по-малко ендорфини – естествените „хормони на щастието“. Това може да доведе до понижено настроение, тревожност и дори депресия.

Седенето само по себе си не е смъртоносно. Проблемът е в продължителното, пасивно седене без достатъчно движение. То създава условия за развитието на хронични заболявания, които съкращават живота и влошават качеството му.