Анкара се нуждае само от една партия на българските турци и това ще е ДПС на Пеевски
Tурция става все по-силен световен геостратегически фактор, от който Европейският съюз все повече ще се нуждае. За да развие ЕС ефективно партньорство с Анкара, ще трябва да формулира нова рамка на двустранните отношения, която да балансира между европейските интереси и ценности и новия световен ред.
Българската политика към Турция, в частност, ще продължи да бъде внимателна и последователна и според дипломатически източници не се очакват никакви промени предвид чувствителното влияние на Анкара сред българските турци, спирането на мигрантската вълна и все по-големите търговски отношения.
На европейско ниво Анкара ще продължи да разчита на София, която е показала доверието си към атакувания заради нарушаването на демократичните ценности турски президент Реджеп Ердоган.
София все така ще се въздържа от самостоятелни публични реакции по отношение на човешките права в Турция и разправата на режима на Ердоган с опозицията, но в същото време според дипломати тя не е готова да блокира евентуален европейски консенсус за по-твърдо отношение към Анкара. В никакъв случай обаче София няма да е сред инициаторите на такъв.
Това показва проучване на Mediapool за незаобиколимия фактор, в който се превръща Анкара, и мястото ѝ в европейския и световен дневен ред.
Как Турция стана незаобиколим фактор?
Турция ще има все по-стратегическо значение за ЕС на фона на войната в Украйна, напрежението между Иран и Израел и променящата се позиция на администрацията на американския президент Доналд Тръмп по отношение на НАТО и ангажиментите на САЩ в Европа.
ЕС не може да си позволи да заобикаля Турция, а още по-малко да има конфликтни отношения с нея. Все повече зависи от Турция за ограничаването на мигрантската вълна, но тя има важна роля и за гарантирането на сигурността в Черно море и Западните Балкани.
Турция е страната с втората най-голяма армия в НАТО (над 350 хиляди души), има все по-развита военна промишленост и ключова роля в производството на дронове, които са основно оръжие в съвременните конфликти. Силата ѝ става все по-голяма на фона на хроничните проблеми на европейските страни с отбраната, които години наред избягваха мащабните инвестиции в сектора и сега не могат да наваксат бързо изоставането си.
Заявката на Тръмп да намали ангажиментите си в Европа още повече засилват позициите на Анкара.
Ердоган добре разбира силата си и успя да разчисти опозицията, вкарвайки в затвора най-големия си политически противник Екрем Имамоглу, но и постигна значителни успехи в неутрализирането на ПКК и налагането на интересите си в Сирия.
На турска територия има 4 млн. бежанци и Анкара изигра важна роля в свалянето на режима на Башар Асад и формирането на работещо правителство и държава в Сирия.
Дипломати, с които Mediapool разговаря, допуснаха, че „ръцете на Ердоган са били развързани“ благодарение на все повечето му лостове за влияние и отношенията му с администрацията на президента Доналд Тръмп.
„Очевидно е, че Анкара има повече симпатии към администрацията на Тръмп. Анкара обаче е наясно, че Тръмп няма да направи кой знае какви отстъпки и се опитва да максимализира ефектите от геостратегическото си местоположение“, коментира зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика и бивш говорител на МВнР Весела Чернева.
Основателят на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-военен министър Йордан Божилов посочи от своя страна, че Турция е ключов фактор в конфликта между Израел и Иран.
Ключово е и позиционирането ѝ по отношение на войната на Русия в Украйна.
„Анкара умело раздели отношенията си с Русия: отказа да се присъедини към санкциите на ЕС и продължи да търгува с Русия, като същевременно подкрепя отбраната, териториалната цялост и независимостта на Украйна, предизвиквайки само леки критики от Кремъл. Анкара вече си гарантира и сериозна роля във възстановяването на Украйна“, отбелязва Божилов.
Европа не може да подцени и ролята на Турция в Южен Кавказ.
Като оставим настрана въпросите на сигурността, Турция е и основен икономически партньор за ЕС. С диверсификацията на Европа от руския газ, Турция има все по-ключова роля като транзитен център за алтернативни енергийни източници, включително втечнен природен газ (LNG) и тръбопроводи от Азербайджан и Източното Средиземноморие.
Турция остава ключов доставчик на суровини за ЕС.
Освен това турската военна промишленост се развива с много бързи темпове и ще иска все по-голям достъп до ЕС.
Балансът в отношенията ЕС-Турция
Преговорите за членство на Турция в ЕС са замразени от години, но ЕС не може да си позволи да се откаже от подобен партньор.
„Партньорството между ЕС и Турция няма да е по линия на разширяването на ЕС, а все повече по линия на многостранното сътрудничество, сътрудничеството в рамките на търговията, сигурността, на НАТО, отбраната, а не по „конспекта на ЕК“ за присъединяването“, коментира Весела Чернева.
Тази теза лесно може да се проследи в реакциите на ЕС през последните месеци. Европейските лидери избягват да се конфронтират остро с Ердоган въпреки проблемите с върховенството на закона, правата на човека и свободата на печата.
„За ЕС, и за България в частност, е важно да можем да степенуваме кога нашият стратегически интерес трябва да надделее. Без да забравяме важността на човешките права, опозицията, медиите в Турция, на част от които симпатизират българските турци, ЕС има стратегически интерес от партньорство с Турция“, казва Чернева.
Следвайки това разбиране, европейските представители наблягат все повече на сътрудничеството, отколкото на човешките права. Основният приоритет на ЕС е осигуряването на ползотворно сътрудничество с Анкара, докато спазването на човешките права и други чувствителни въпроси остават на заден план.
Йордан Божилов коментира обаче, че постигането на европейските интереси по никакъв начин не означава, че ЕС ще загърби основните си ценности и принципи, като защитата на човешките права.
„Те определят Европа. Тези въпроси ще продължат да бъдат поставяни в отношенията ни с Турция. Ще има и други акценти, но Европа трябва да остане носител и защитник на ценности. Турция не се е отказала да стане член на ЕС. От друга страна ситуацията в света значително се промени, което поставя отношенията с Турция в съвсем друг контекст, който е свързан с отбраната на Европа, решаването на конкретни проблеми, като войната на Русия, войната между Израел и Иран. Турция има много сериозно влияние върху тези процеси. Европа и Турция трябва да намерят баланс“, добавя Божилов.
Ключов въпрос остава разделеният остров Кипър, който винаги има потенциал да засегне двустранните отношения.
Международният анализатор Мартин Табаков, доктор по политически науки от НБУ, посочи от своя страна, че политическият разговор между ЕС и Турция е сложен, включително поради съображения спрямо качеството на демокрацията в съседната държава.
„Той не може да е водещата рамка, която да обуславя сътрудничеството между Брюксел и Анкара, ако искаме то да е ползотворно. Въпреки това, ЕС и Турция споделят общи стратегически интереси. Един такъв е, че и двете оценяват критично ревизионистичното поведение на Русия спрямо Черно море като носещо преки загуби. Друг е, че в контекста на своята политика за енергийна диверсификация, ЕС може да бонифицира от обуславянето на Турция като енергиен хъб, а оттук и като маршрут за въглеводороди към Югоизточна Европа, идващи от Централна Азия, Кавказ и Близкия Изток“, казва Табаков.
„По-лесно е да се каже какво ЕС не може да даде на Турция. И това е сериозна промяна на Митническия съюз на ЕС със страната, каквато желаят от Анкара, включвайки в подобна реформа услугите и стоки като селскостопанските. Тук съображенията на европейските държави са двояки. Политическите съображения засягат върховенството на закона в страната, традиционните проблеми от двустранно естество на Турция с Кипър и Гърция, както и преориентацията на външната политика на Анкара към държави и съюзи, чиито приоритети са несъвместими с политическите ценности на ЕС и отбранителните интереси на НАТО. Иначе държавите членки на съюза вече дават на Турция: традиционно ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в страната. Сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната би донесло и допълнителни икономически перспективи за Анкара, които към момента ЕС не може да удовлетвори, модернизирайки митническия съюз с Турция“, добавя Табаков.
Турция и европейската отбрана
С втората най-голяма армия в НАТО, мощната си военна промишленост и с ключовата си роля във войната на Русия срещу Украйна и конфликтът между Иран и Израел Турция е неизменна част от новата архитектура на европейската сигурност. Сътрудничеството в рамките на НАТО вече стига и ЕС. Анкара настоява да получи излаз до новите механизми на ЕС за засилване на отбраната, но според дипломати това едва ли ще се случи. В същото време всички са категорични, че ЕС ще засили сътрудничеството с Анкара.
„Турция е член на НАТО, а ЕС категорично заявява, че НАТО е основата на европейската отбрана. Не трябва да забравяме това. Отношенията между Турция и ЕС в областта на отбраната обаче имат нюанси. От една страна имаме необходимост да работим пряко с Турция и за отбраната, и за ограничаването на миграцията, контрабандата и тероризма. От друга страна правим разлика между членове на ЕС и партньори. Това означава, че някои програми ще бъдат само за страни-членки“, коментира Йордан Божилов.
„Партньорите са много важни. Такива са и Великобритания, и Норвегия“, припомня той.
Турският бизнес има достъп до модернизацията на националните армии, но амбицията на ЕС е да засили най-вече сътрудничеството в рамките на общността.
Турция ще окаже натиск върху европейските съюзници, които планират рязко да увеличат разходите си за отбрана, да облекчат ограниченията, които сега изискват по-голямата част от тези пари да бъдат изразходвани в ЕС. Анкара ще използва ключовата си роля, за да получи отстъпки в различни области. Показателно е, че Анкара в крайна сметка отстъпи по отношение на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, но не преди да издейства някои отстъпки.
Турция има интерес и към поръчките за модернизиране на българската армия, но досега липсват съществени сделки. Турски фирми можеха да доставят бронирани машини за армията, но в крайна сметка България направи стратегически избор да разчита на САЩ.
„Турската отбранителна промишленост напредна изключително много през последните години. Турция разви партньорства в тази посока с Италия, но България не се възползва от възможностите за двустранно сътрудничество. Подобни решения не трябва да се взимат с поглед към историята, а от гледна точка на националната сигурност и възможностите за бизнес и растеж.", посочва Весела Чернева.
Мартин Табаков от своя страна коментира, че рамковата основа в отношенията между ЕС и Турция трябва да бъде сътрудничеството в сферата на сигурността.
„Този приоритет се обуславя от рисковете в регионалната среда, каквито преди създаваше миграцията, а днес - войната в Украйна. Т.е. от триадата политика – търговия – сигурност именно последната трябва да бъде изведена пред скоби. Това може да не звучи нито бляскаво, нито амбициозно, но е реалистично. По-добре Брюксел и Анкара да движат партньорството си бавно, но с преки резултати, отколкото бързо, но хаотично“, посочи Табаков.
По думите му партньорството в сферата на сигурността и отбраната означава, че и ЕС, и Турция трябва да направят компромиси.
„Идеята на плана на ЕК за превъоръжаване, включващ инвестиции за възобновяване на военната индустрия на държавите-членки, е стратегически правилен. Но рисковите обстоятелства в регионалната среда на ЕС и по Източния фланг на НАТО предполагат разглеждането и на решения, които да са времево-ориентирани. Оттук работещият и развит турски военно-промишлен комплекс трябва да бъде разглеждан от ЕС като опция: не обезателно като стратегическо решение на текущите дефицити на европейските държави, а по-скоро като тактическо. От своя страна Анкара трябва да прояви разбиране спрямо резервите, които ЕС има спрямо либерализацията на визовия си режим спрямо Турция, които резерви имат включително съображения за сигурност, свързани с политиката на даване на гражданство от страна на Турция“, посочи Табаков.
По думите на Табаков сътрудничеството между ЕС и Турция е по-пълноценно в рамките на НАТО, отколкото на двустранна основа.
„Иначе, как държави, които не са членки на ЕС, могат да получат достъп до предвидените фондове за изграждане на индустриален капацитет и превъоръжаване на съюза, е актуален дебат и в момента. Един от обсъжданите варианти е, че такива държави, в случая Турция, могат да получат достъп до тези средства чрез колаборация с европейски производители.
По отношение на съпротивата сред някои държави-членки, ЕС последователно е подкрепял Гърция и Кипър в двустранните им проблеми с Турция, но Атина и Никозия също трябва да проявяват разбиране, че ЕС – поставен в ситуацията на руски ревизионизъм на Изток и американски релативизъм на Запад – има общи приоритети в сферата на външната си политика и политика за сигурност, които приоритети трябва да бъдат отчитани от отделните държави-членки“, посочи Табаков.
Румъния вече гледа към турската отбранителна промишленост
Румъния също залага на отношенията в отбраната. Президентът Никушор Дан проведе двустранна среща с Реджеп Ердоган на 25 юни.
„Обсъдихме румънско-турското стратегическо партньорство и сътрудничество, основани на дългогодишното приятелство и общите цели на нашите страни, с акцент върху нашите солидни икономически връзки и техния огромен потенциал. В този труден геополитически контекст е важно да работим заедно за укрепване на общата ни сигурност, особено в Черноморския регион, и за съвместно разработване на проекти в отбранителната промишленост, както и на стратегическата инфраструктура на нашия регион“, посочи президентът.
Бившият президент Клаус Йоханис определи от своя страна Турция като „добър модел за сътрудничество между черноморските държави“. След стартирането на военноморската група за противоминно противодействие на Румъния, Турция и България, той посочи, че регионът „трябва да се третира като стратегически важен“.
Бившият министър на отбраната Ангел Тилвар публично благодари на Турция за разполагането на четири изтребителя F-16 и 80 войници в румънска база – акт, разглеждан като пример за „ценен съюзник“. Румънските медии съобщиха за придобиването на три безпилотни системи Bayraktar TB2 (18 самолета) и съвместно предприятие между Automecanica и Otokar (бронирани машини Cobra II) като „знак за стратегическо партньорство“.
Официалната позиция на Румъния остава, че Анкара е незаменима за регионалната отбрана и за успеха на Черноморската стратегия на НАТО.
Политиката на България към Турция
Източници от МВнР коментираха пред Меdiapool, че политиката на България към Турция е константа и не се влияе от смяната на правителствата у нас. Не се очакват остри завои. В същото време коментарите, че България влиза в ролята на говорител на Турция пред ЕС, са неоправдани, тъй като Анкара няма нужда от подобен говорител.
Турският президент е достатъчно силен, няма нужда от посредник и има достъп до ЕС.
На европейско ниво се очаква България да продължи да следва досегашното си поведение.
София все така ще се въздържа от самостоятелни публични реакции по отношение на човешките права в Турция и разправата на режима на Ердоган с опозицията, но в същото време според дипломати София не е готова да блокира евентуален европейски консенсус за по-твърдо отношение към Анкара. В никакъв случай обаче няма да е сред инициаторите на такъв.
България ще продължи да балансира европейското отношение към Турция предвид острата политика към Анкара на Гърция и Кипър.
Някои европейски държави следят с изострено внимание ситуацията в Турция предвид мигрантите, а други са изключително чувствителни по отношение на спазването на човешките права.
„За България е важно да има много добри отношения с Турция, тъй като сигурността е свързана и с ограничаването на миграцията, организираната престъпност и други“, коментира Йордан Божилов.
Весела Чернева от своя страна акцентира върху необходимостта България да реши проблемите около ГКПП „Капитан Андреево“.
„България и Турция имат една голяма и тривиална тема в двустранните отношения - ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, откъдето минава един от най-големите трафици в Европа. Лошото управление на пункта, забавянето на разширяването на инфраструктурата създава проблеми за турските шофьори. Регулирането на този казус изисква много енергия от двете страни, която може да бъде насочена към други места, като съвместни инвестиции, например“, посочва Чернева.
Мартин Табаков припомня от своя страна, че България вече е играла ролята, при това успешно, като домакин на среща между ЕС и Турция, когато между двете имаше сериозно напрежение покрай пика на мигрантската гриза преди години.
„Като се има предвид това, че България има добри двустранни отношения и с Турция, и с Гърция, София е естествен партньор за диалогичност на Балканите. България е и външна граница на ЕС, което означава, че е сред най-ранимите държави, когато има напрежение между ЕС и Турция. Ако в основата на отношенията между ЕС и Турция се установят взаимноизгодните връзки и прагматизмът, то България може да дава допълнителен хоризонт, давайки за пример своята добросъседска политика. Противоминната военноморска група в Черно море (MCM Black Sea), съставена от България, Румъния и Турция, е положителен пример за партньорство, в което общите интереси снемат различията“, посочва Табаков.
Част от двустранните отношения е и договорът между държавната компания „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“. България иска да го предоговори, защото го смята за неизгоден. Според анализаторите това е възможно, но изисква по-висока активност от българска страна, включително на европейско ниво.
Гърция и Кипър
Турция обяви, че ще окаже натиск върху европейските си съюзници, които планират да увеличат рязко разходите си за отбрана, за да облекчат ограниченията, които в момента изискват по-голямата част от средствата да бъдат изразходвани в Европейския съюз, но има страни, които няма да приемат подобно действие.
Най-спорният в отношенията с Турция за Гърция и Кипър е евентуалното участие на Анкара в европейския фонд за развитие на производството на въоръжение, наречен SAFE. Основното финансиране по фонда трябва да бъде насочено към компании от ЕС, Европейското икономическо пространство или Украйна.
Трън за Гърция и Кипър е евентуалното участие на Турция в SAFE, било то като директен изпълнител на финансирането, било като участник в консорциум с друга европейска държава.
Тази възможност произтича от политическото решение на Съюза да включи в SAFE както присъединяващите се страни, така и страните кандидатки, както и трети страни, с които ЕС е подписал споразумения за отбрана и сигурност, като например Обединеното кралство.
В този контекст, от самото начало беше политически невъзможно да се изключи Турция, тъй като Турция запазва - дори формално - статута на страна кандидатка, въпреки че съответните преговори са официално замразени от 2018 г.
Въпреки това, Гърция по-специално, но също и Кипър, водиха трудна дипломатическа битка в Европейския съвет за клаузата за единодушие при одобряването на отделни програми за трети страни.
Според говорител на Комисията „участието на трета държава може да бъде изключено, ако тази трета държава представлява пряка заплаха за отбраната или сигурността на държава членка на ЕС или за ЕС като цяло“.
Атина изрази задоволство и от факта, че текстът на заключенията относно сигурността и отбраната на неотдавнашната среща на върха включва гръцкото предложение за сътрудничество на ЕС със „съмишленици, които споделят нашите цели в областта на външната политика и политиката на сигурност“. Според Гърция Европа трябва да вземе предвид стратегическите си интереси и да не третира тези партньорства като обичайни бизнес събития или просто като бизнес сделка.
Атина поставя като предварително условие за одобряване на участието на Турция в SAFE отказ от военните заплахи срещу Гърция.
През 1995 година турският парламент обяви, че ще счита за casus belli (повод за война) всяко едностранно действие на Гърция за разширяване на териториалните ѝ води отвъд шестте морски мили в Егейско море.
„Ако Турция желае достъп до европейски инструменти за финансиране на отбраната, трябва да се вземат предвид легитимните опасения както на Гърция, така и на Кипър“, обясни гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.
Гърция ще може да блокира финансови програми за Турция на ниво Европейски съвет, позовавайки се на casus belli. На практика обаче това би било политически трудно и дипломатически контрапродуктивно.
Например, предложение на Турция за съвместно предприятие с германска отбранителна индустрия, би било изключително трудно за блокиране от Гърция политически и дипломатически.
Въпреки че гръцкият аргумент за турския casus belli е валиден, особено в областта на отбранителните въоръжения, това е първият път, в който Гърция се позовава на заплахата от война от Турция, за да блокира всяко сътрудничество между Европейския съюз и Турция. След срещата на върха в Хелзинки през 1999 г. и началото на преговорите за присъединяване с Анкара през 2005 г., Гърция не е поставила премахването на casus belli като условие за европейския курс на Турция във времето.
Ясно послание, че не може да има обща европейска отбрана с участието на Турция, която продължава да заплашва с война държава-членка на ЕС като Гърция, беше изпратено и от опозицията от Михалис Катринис (отговорник за сектор „Отбрана“ на партия ПАСОК - социалдемократи). Опозицията повдигна като ключов въпрос дали Европейският съюз може да се смята за геополитически надежден, когато избягва последователното прилагане на собствените си принципи.
Опозицията посочи, че Турция оспорва суверенните права на Гърция със заплаха от война, поддържа окупацията в Кипър, не прилага морското право, не прилага санкции срещу Русия, въпреки факта, че ЕС определи войната в Украйна като екзистенциално предизвикателство към себе си, към демокрацията и към международното право.
Евродепутатът от СИРИЗА и член на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент Никола Фарантурис поиска ясен отговор на въпроса:
„Ако нашите острови са изложени на риск, ще бъдат ли отменени 800-те милиарда от превъоръжаването и 150-те милиарда от Регламента за безопасността, за да бъдат защитени?“
От години Турция си сътрудничи двустранно с европейските отбранителни индустрии на държавите членки на ЕС. Например, турската компания ASELSAN си сътрудничи с френските компании Airbus Defense and Space и Thales LAS в контекста на проучвания и технически услуги за Агенцията за поддръжка и обществени поръчки на НАТО (NSPA) за разработването на модулна, мащабируема наземна система за противовъздушна отбрана.
Също така си сътрудничи с компании в Германия, Испания, Франция и Италия в области като радарни, електронни комуникационни системи и системи за борба с дронове.
Освен това турската компания за ракетни системи Roketsan си сътрудничи с френската Thales и италианската Leonardo, главно чрез износ на подсистеми и координирани изследвания на нови технологии, и поддържа сътрудничество с испански и полски компании в областта на задвижването и двигателите.
Според гръцки представители обаче ЕС дълбоко греши, ако смята, че Турция може да гарантира мир и сигурност в Европа, тъй като е силно ревизионистка сила, която е окупирала в продължение на 50 години 40% от европейската територия в Република Кипър, която не признава за държава. Турция също така заплашва Гърция, държава членка на ЕС, с война.
Турция се нуждае само от една партия на българските турци
Традиционно отношенията между България и Турция се движат и по линията на политическото представителство на българските турци у нас и изселническите организации в Турция. Към момента Анкара поне публично спазва дистанция в конфликта между Ахмед Доган и Делян Пеевски. Дипломатически източници и хора, запознати с процесите в разкола на ДПС, коментираха, че вероятно Пеевски вече е „получил санкция“ от Анкара, за да овладее партията.
„Турция няма интерес да има разкол и иска една турска партия. Анкара ще се договори с победилия лагер. Има индикации, че Анкара вече се е разбрала с Пеевски. Турция има достатъчно лостове да контролира Пеевски“, коментира пожелал анонимност дипломатически източник.
Според друг източник Анкара спазва неутралитет в разкола и ще изисква само една партия ДПС.
Трудните баланси
Въпреки ключовото място на Турция, ЕС все още не е формулирал точните коловози на отношенията си с Анкара и ще трябва да балансира, за да си осигури все по-ценното ѝ партньорство, от което не може да се лиши. Режимът на Ердоган от своя страна има много козове, включително възможност да задълбочи връзките си с Москва.
В това число в Черно море. Според дипломати Анкара ще продължи да спазва относителен „неутралитет“, лавирайки между НАТО и Русия, засилвайки все повече регионалното си значение, позволявайки ѝ да е посредник в различни ситуации. Роля, която ще става все по-ценна през следващите години.
Турция ще продължи да развива и отношенията си с Китай и партньорствата в Средния коридор, извличайки максимални ползи от местоположението си между Европа и Азия.
Или както казва президентът Ердоган „в период, когато нашият регион е постоянно напрегнат, установяването на нови уравнения във външната политика не е просто избор, а необходимост за Турция“.
Същото е в сила и за ЕС, но мисията му се усложнява от ценностите на Общността, които няма как да бъдат заобиколени, и характерните двустранни отношения на някои страни членки.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Никола Лалов Димитров (Mediapool.bg, България), Kostas Zafeiropoulos (Efsyn, Гърция), Sebastian Pricop (HotNews.ro, Румъния).
