За тях България е последен изход: в село Лозен край Велико Търново живеят германски пенсионери, за които България е спасение от бедността. Списание „Щерн“ предлага обширен репортаж за новия им живот в страната.

Все повече възрастни хора в Германия не могат да водят нормален живот с пенсиите, които получават. Според Федералната статистическа служба броят на пенсионерите, застрашени от бедност, е достигнал нов рекорд през 2024 г.: около 3,5 милиона души на възраст над 65 години са в тази категория - ръст от 300 000 души. От години нараства и броят на възрастните хора, които са принудени да разчитат на държавно подпомагане, тъй като пенсиите им не покриват основните разходи за живот. 

На този фон все повече германски пенсионери се преселват в чужбина, пише в обширна публикация по темата списание „Щерн“. Сред най-популярните дестинации за емиграция са Австрия, Швейцария и Испания, но напоследък все по-привлекателни стават и страни като Унгария, Полша и Тайланд. Дори България, считана за най-бедната страна в ЕС, привлича германските пенсионери с ниските разходи за издръжка, посочва изданието.

„Трудно се живее с 2000 евро пенсия в Германия"

В обширен репортаж от село Лозен, област Велико Търново, репортерът на „Щерн“ Руне Вайхерт ни среща с германски пенсионери, които са се преселили в България, защото доходите им в Германия им стигали само колкото да оцелеят физически. Хайнц на 68 г. и Криста на 71 г. са дошли от Вупертал в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Всеки от тях получава по около 1 000 евро пенсия, което не стига за приличен живот на старини в Германия. 

В Германия има пенсионери, които едва свързват двата края Снимка: Sebastian Kahnert/dpa ZB/picture alliance

Един ден Криста видяла по телевизията репортаж за общност от възрастни германци, които се радват на живота си в България. Това разпалило любопитството на двойката, те изчели всичко, което открили като информация в интернет, а след това заминали за България, за да проучат нещата на място.

Там стигнали до извода, че в България могат да живеят, без да им се налага да се ограничават прекалено много. В началото на тази година Криста и Хайнц се преместили в България.

Много от къщите в селото са изоставени и порутени

Лозен е заспало селце в северната част на страната, сгушено между зелени хълмове и прашни полета. До най-близкия голям град може да се стигне за три четвърти час с кола. Варна е на два часа път. Много от къщите в селото са изоставени и порутени, каквато е и обществената сграда на центъра. Селският магазин предлага скромен асортимент от стоки.

До лекар, болница или по-голям супермаркет трябва да се пътува няколко километра. Пътищата са в лошо състояние, ако изобщо са асфалтирани. За много германци това навярно е олицетворение на стереотипния образ на източноевропейския селски живот, коментира изданието.

„Пенсионерско щастие"

Зад проекта стои Йордан Миланов, на 47 години, ветеринар по професия. През 2003 г. той заминал за Германия, където обаче не му признали дипломата на ветеринарен лекар. Затова започнал работа в заведение за хранене в Мюнхен. Един репортаж за изселващи се възрастни германци му подсказал идеята.

През 2022 г. той се върнал в родното си село Лозен, купил няколко изоставени къщи, ремонтирал ги и ги дал под наем. На уебсайта на проекта той се рекламира със слогана „Живей евтино, наслаждавай се на живота и пести пари!".

В момента са завършени десет къщи, в които живеят 19 души. До няколко седмици ще завърши ремонтът на още няколко, а през следващата година ще бъдат ремонтирани и нови, казва Миланов пред репортера на „Щерн“.

Къщите са с бяла мазилка и предлагат само най-необходимото: дневна с кухненски бокс, малка спалня, баня и градина. Наемът е между 490 и 640 евро на месец, плюс режийните разходи. Миланов обаче не е само наемодател – той помага на германските си съседи във всичко, например да общуват с властите или с превод.

Разходите за живот в България са ниски

В Лозен Криста и Хайнц живеят с пенсиите си по-добре, отколкото в Германия. Застраховка, храна, бензин, цигари - всичко е два пъти по-евтино, отколкото в Германия. „Тук само маслото и кафето се смятат за ‚луксозни стоки‘", посочва Криста. А Хайнц добавя, че точно така винаги си е представял живота на старини – да прекарва времето си с хора като него и да не му се налага да работи, за да свързва двата края.

По-ниските цени в България привличат германските изселници  Снимка: BGNES

Нели (истинското ѝ име е друго – бел. ред.) също е била привлечена в България от по-ниските разходи за живот. Години наред е работила в сектора на грижите за болни и възрастни хора, но получила бърнаут и се пенсионирала предсрочно. Пенсията ѝ по болест е близо 1000 евро. Освен нея получавала и малка държавна помощ за наема. „Нещата в Германия се влошаваха за мен от година на година. Просто парите не ми стигаха“, казва тя пред „Щерн“ и уточнява, че след плащането на всички разходи, от пенсията са ѝ оставали всичко на всичко 170 евро. Ако бях останала в Германия, щеше да ми се наложи да живея под някой мост заедно с кучетата ми. Бях отчаяна“, допълва 64-годишната жена.

После в интернет прочела за проекта на Миланов, дошла в Лозен пробно и се влюбила в селото и общността. И решила да остане. Но не само по финансови причини: Лозен изпълнявал желанието ѝ за живот в общност - нещо, което много ѝ липсвало вкъщи: „Това, което също ме накара да напусна Германия, беше тази самота, тази социална студенина. Начинът, по който се отнасят към хората“, казва тя.

„Простичкият живот в България те заземява"

„Този простичък начин на живот те прави по-земен, имаш връзка с реалността“, казва Нели, която не желае да се връща в Германия. „За мен тази фаза е приключила“, казва тя пред „Щерн“. Криста и Хайнц също не изпитват голяма носталгия по Германия. „Тя наистина не ни липсва“, казват те. Само тъмният ръжен хляб, с който са свикнали в Германия, малко им липсва понякога.

„Разочарованието, безпомощността, горчивината и гневът, натрупани към Германия, в която са живели и работили десетилетия наред, се чувства във всяко изречение на изселниците. Толкова по-щастливи се чувстват от новия си живот в България. Намерили са нови приятели и са открили нова общност, се казва още в репортажа на „Щерн“ от великотърновското село Лозен.