Докато Европа все по-уверено предприема конкретни действия срещу климатичната криза, България продължава да стои встрани – без фокус, без темпо, без истински ангажимент.
Според последното проучване на Евробарометър, представено от Европейската комисия, само 33% от българите са взели мерки срещу климатичните промени през тази година. Това е почти два пъти по-ниско от средното за ЕС (59%) – ясен сигнал, че докато други общества се мобилизират, българското остава в състояние на климатична летаргия.
Разликите са тревожни и в ежедневното екологично поведение:
* Разделно събиране на отпадъци – в ЕС: 64%; в България: едва 28%.
* Избягване на замърсители като пластмасови торбички – в ЕС: 49%; у нас: само 34%.
Иначе казано – българите виждат проблема, но рядко се ангажират с решения. Типичният профил е на гражданин, който осъзнава, че климатичните промени са сериозни (41% у нас срещу 37% в ЕС го определят като „много сериозен проблем“), но не променя навиците си. Също така, 46% у нас определят темата като „сериозен въпрос“, но без да предприемат реални действия.
Подкрепата за климатични цели също е по-ниска:
Целта на ЕС за постигане на въглеродно неутрално производство до 2050 г. се подкрепя от 81% от гражданите в ЕС, но само 73% от българите.
Дори когато става въпрос за публичните разходи – основна пречка според критиците на климатичните политики – 77% от европейците вярват, че инвестициите за справяне с климатичните промени ще струват по-малко от щетите, които би причинило бездействието. В България това мнение споделят едва 67%.
На фона на тази статистика, не изглежда изненадващо, че 55% от българските респонденти смятат, че медиите у нас не информират достатъчно по темата – още един симптом на по-дълбокия проблем: липса на информираност, апатия и слаба политическа воля.
А когато българите трябва да посочат кои са най-големите заплахи пред света, климатичната криза остава на заден план. На първо място излизат въоръжените конфликти (67% у нас срещу 61% в ЕС), следвани от бедността и липсата на вода (52%) и икономическата нестабилност (също 52%). Климатът се споменава, но не води.
Изводът е тревожен: докато Европа се мобилизира, прави зелени инвестиции, променя законодателство и поведение, България се колебае – между бездействие и отлагане, между закъснели стратегии и липса на национален разказ по темата. А природата не чака.
ФрогНюз
