- Г-жо Дамакова бихте ли се представили на нашите читатели?
- Родена съм в Пловдив, през 1963-та година. Започнах да свиря на пиано случайно - бях почти 9-годишна, когато едно момиче, моя съседка ме покани у тях, похвали ми се, че се е записала на уроци по пиано и ми изсвири някаква мелодия. След това ми разреши и аз да посвиря. Аз седнах пред пианото и започнах да натискам безразборно клавишите, но усещането от допира на пръстите ми до тях беше много приятно. Разбрах от съседката ми къде преподават уроци по пиано, на следващия ден отидох и се записах сама. След 2 години ме приеха в Музикалната школа към Музикалното училище в Пловдив, след 7-ми клас - в Музикалното училище, а висшето си образование получих в Академията за Музикално, Танцово и Изобразително изкуство в Пловдив.
- От колко години преподавате във Филиала „Любен Каравелов” и какво Ви мотивира да го правите?
-Дойдох в град Кърджали веднага след като завърших Академията през 1987-ма година и започнах работа в Учителския институт (тогава това беше името на Филиала). Решението взех под влиянието на моя приятел и настоящ съпруг Пламен Геров, който също щеше да работи в Института. Нямах намерение да оставам дълго в Кърджали, но както се казва: „Временните решения често са най-постоянни.” Така изминаха 38 години и аз все още съм тук.
- Музиката е важна част от подготовката на студентите от специалностите „Начална училищна педагогика” и „Предучилищна и начална училищна педагогика”. Влагат ли бъдещите педагози старание в обучението?
-Първо трябва да уточня, че студентите, които обучавам не са се занимавали допълнително с музикални дейности, извън общообразователното училище, а основната цел на обучението там е не да подготви професионални музиканти, а да възпита разбираща и обичаща музиката публика. Това, което учат учениците в часовете по музика не е това, което трябва да знае и да може един учител по музика. Материалът, който трябва да усвоят моите студенти е съвсем различен от знанията, с които идват при мен - нотното ограмотяване не е приоритет на обучението по музика, музикалната терминология е различна и т.н. Това, както и малкото часове, които са определени в учебните планове за музикалните дисциплини, които преподавам и големите групи (по 10-15 човека в група) прави дисциплината „Музика” много трудна за тях, но аз се опитвам да компенсирам това, като им давам много материали, които да им бъдат от полза, когато започнат работа като учители. Освен това никога не отказвам да помогна на вече завършили студенти, ако ме потърсят за съвет.
Що се отнася до старанието, което влагат студентите по време на обучението си, имам различни студенти - някои от тях са много старателни и ученолюбиви, други учат, защото трябва да получат оценка, за да завършат, а има и такива, които нямат никакъв интерес към музиката.
- Вие сте от най-изявените музикални педагози в Кърджали и сте открили много таланти сред децата в града. Отдават ли кърджалийци полагащото се внимание на музикалното образование?
Аз имам впечатления за отношението към музикалното образование само от децата, които уча да свирят на пиано и от техните родители. Това, което мога да изразя като мнение е, че отношението им е различно. Някои се отнасят много сериозно и отговорно към уроците, а други смятат, че уроците по пиано са само за развлечение, важни са математиката, българският език, чуждите езици… Има и такива, които смятат, че децата им за 5-6 месеца ще овладеят инструмента.
На всички деца, които започват да учат пиано при мен, както и на техните родители казвам, че обучението по пиано е трудно и продължително и изисква всекидневен труд, отначало по няколко минутки всеки ден, а след това все повече и повече време пред инструмента, иначе от уроците няма никакъв смисъл.
Опитвам се също така да ги убедя, че свиренето на музикален инструмент развива детето цялостно, а не само в областта на музиката. Често цитирам следната мисъл: „Ако искате детето ви да стане нобелов лауреат, не започвайте с биология и химия, започнете с музика, защото болшинството от нобеловите лауреати в детството си са се занимавали сериозно с музика.”
- Върнахте се от Пловдив с Ваши възпитаници, получили поредните отличия.Бихте ли казали повече за това?
- Много от моите ученици по пиано участват в различни конкурси. Аз искам да дам шанс на всяко дете, което има някакъв напредък да участва в конкурс, за да провери само какво е постигнало с труда и таланта си. А когато спечелим награда всички сме много горди и щастливи.
Последният конкурс, в който участваха четирима мои ученика беше Националният фестивал на школите по изкуствата, който се проведе на 21-ви и 22-ри юни в град Пловдив. Всички спечелиха награди: Амира Бекир, на 7 години и Арас Кенгеш, на 9 години спечелиха 3-ти награди, а Ярен Мехмед, на 12 години и Нехир Сали, на 16 години спечелиха 1-ви награди.
Освен, че подготвям по-напредналите си ученици за конкурси в страната и в чужбина, за да осигуря възможност на всичките си ученици да покажат какво са научили, както и на техните родители да преценят напредъка на детето си, редовно организирам концерти - самостоятелни, групови и общи.
-Защо трябва да знаем за успехите на нашите деца в страната и чужбина. Как влияе това на мотивацията им?
Децата по принцип искат да се похвалят с успехите си и колкото може повече хора да научат за тях, но също така днешните деца са и много практични - те искат да видят признание за своя труд. Когато прочетат за постигнатия успех в медиите, когато техни познати, които са научили за наградата им или за проведения концерт ги поздравяват, те са много по- мотивирани да се трудят, защото искат отново да бъдат похвалени. Затова аз съм много признателна и благодарна на журналистите и на медиите, които отразяват успехите на талантливите деца на град Кърджали.
Въпросите зададе :Георги Кулов
