Годината е 2022 г. Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) обявява обществена поръчка на стойност 4.4 млн. лв. За тези пари трябва да се изгради „Система за клетъчно излъчване и разпространение на съобщения за предупреждение на населението“. Краткото име е BG-Alert, която действа днес. Как действа е съвсем друг въпрос.

Всъщност по него ще се дебатира много сериозно на следващата година. През ноември 2023 г. част от абонатите на Vivacom получават съобщение с текст: „Test test“. Този тест не е предварително обявен и изобщо не би трявало да стига до хора извън МВР. Но гафът е налице и на директора на ГДПБЗН Александър Джартов му се налага да се извинява за глупостта с обяснението за човешка грешка.

Така се оказва, че прощъпулникът на BG-Alert e съпроводен от скандал. И, както се оказва впоследствие, няма да е последният.

Няколко думи за контекста. BG-Alert не е българско въведение. На европейско ниво съществува EU-Alert, инициатива за въвеждане на такива предупредителни системи във всички държави членки. Идеята всъщност идва от Нидерландия, където тази концепция заработва на практика още през 2012 г.

През 2018 г. на европейско ниво се решава, че всички държави членки трябва да започнат работа по въвеждане на съобщителни системи не по-късно от юни 2022 г. В това отношение България е отличник, защото обществената поръчка е обявена още през април 2022 г. Но със самата система се появяват немалко проблеми.

Идеята на BG-Alert е да предупреждава за бедствия, аварии и други извънредни събития. Тя би следвало да действа както на национално, така и на регионално ниво. Т.е., ако приемем, че в една част от страната се налага евакуация на населението заради пожар или друго бедствие, само потребителите в този регион би следвало да получават съобщения. Не такова, обаче, е изпълнението.

Лятото на 2024 г. В района на Ямбол избухва голям пожар и се налага евакуация на село Воден. Жителите му обаче не получават съобщения от BG-Alert. Евакуацията се превръща в хаотично бягство. Няколко дни по-късно МВР дава брифинг, по време на който е заявено, че системата не работи, когато няма ток, защото мобилните оператори нямат покритие. А при бедствие токът се спира, за да не стане още по-голяма авария.

Това не е последният гаф. Съвсем наскоро, през април, при земетресението в Турция част от абонатите в България получиха съобщения за бедствие. Настана объркване откъде идват те, защото системата BG-Alert не бе задействана. Впоследствие се разбра, че най-верояно става дума за услуга, която функционира само при телефони с операционна система Android - Android Earthquake Alerts.

Поредният гаф обаче стана повод премиерът Росен Желязков да разпореди проверка как работи системата, а от думите му се разбра, че няма достатъчно обучени хора.

„Няма как една система, която е изградена, да се окаже, че не са минали определени хора на обучение да работят с нея. И това не може да е извинение нито пред кметове, нито от областни управители, нито от отговорни лица, които са ангажирани с функционирането“, заяви той.

Прокуратурата също се намеси в темата с образуване на проверка за това как се управлява BG-Alert. Бяха изискани редица документи, но за резултати от тази проверка не е съобщавано.

Австрия

Австрийската системата AT-Alert също е сравнително нова. Тестовете ѝ започнаха през миналия септември. На 5 октомври миналата година за първи път в Австрия бяха изпратени съобщения до мобилните телефони. След това системата е била използвана няколко пъти заради лошо време и веднъж заради голям пожар в провинция Долна Австрия.

При първото тестово изпращане се установява, че много потребители не са получили съобщения. Обясненията тогава са няколко – например остарели или неактулизирани операционни системи на устройствата, които не поддържат такава услуга. Другата причина е, че, подобно на България, мнозина потребители не са включили опцията за получаване на тестови известия. Това се прави в настройките на самото устройство, т.е. изисква се допълнително действие.

Преди въвеждането в експлоатация на AT-Alert австрийските власти разчитаха основно на системата за предупреждение на населението със сирени. По дългогодишна традиция тя се тества всяка първа събота на октомври.

Сега обаче се планира разпространение на съобщения за бедствия и аварии и по редица други информационни канали като радио, телевизия (чрез обществения оператор ORF), както и информационни табла в градовете. Властите искат да използват и DAB (Digital Audio Broadcasting) технологии, т.е. т.нар. цифрово радио, от което се очаква в бъдеще да замени излъчването на FM вълни. Освен това се говори и за използване на приложения като Facebook, X и други за предупреждаване на населението.

„Целта е да достигнем до 100% от хората“, казва ръководителят на AT-Alert Роман Байер.

Испания

За предупреждение на населението в Испания се използват традиционните информационни канали като радио и телевизия, както и система от сирени. От 2023 г. там действа и ES-Alert, местната версия на голямата европейска система.

Още на следващата година, след като ES-Alert е използвана заради силна буря в района на Валенсия, обаче се появяват типичните проблеми. Не всички устройства получават известия заради остаряла операционна система, а немалко хора са объркани и не знаят как да реагират на съобщенията.

Големият проблем в Испания е липса на осведоменост у обществото какво трябва да се прави в такива ситуации. Този дебат бе възобновен след аварията през май, при която големи части от страната останаха без ток. Тогава мибилните устройства също бяха извън строя.

Друг сериозен проблем е размиването на отговорността и множеството институции, които трябва да се задействат в критични ситуации. Изключение от това правило е районът на град Мурсия, където властите правят редовни обучения.

Реалната картина се видя във Валенсия при бурята „Дана“ миналата година, когато загинаха над 200 души. Тогава бяха издадени предупреждения от метеорологичната служба, но мнозина ги сметнаха за неясни и объркващи, поради което не се евакуираха навреме. Общото мнение бе, че системата за кризи се управлява катастрофално.

Литва и Франция

В Литва системата за предупреждение е въведена още през 2012 г. Тя включва сирени и съобщения до телефоните. Те се получават, само ако съответната функция на устройството е активирана. Статистиката сочи, че средногодишно системата за предупреждения в Литва се активира по 25 пъти. Тестове се провеждат два пъти годишно. И тук, както и в други европейски страни, част от потребителите не получават съобщения по технически причини.

Във Франция системата действа от 2022 г. Съобщенията се получават без да се активира определена функция и се показват на дисплея, дори когато устройството е заключено.

Във Франция FR-Alert се използва не само при бедствия и аварии. По време на последните Олимпийски игри например потребителите получаваха информация за състезанията. Оказа се, че това не е особено разумно, защото съобщенията предизвикват безпокойство.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Самуил Димитров (Mediapool.bg, България), Justė Ancevičiūtė (Delfi, Литва), Ana Somavilla (El Confidencial, Испания), Kim Son Hoang (Der Standard, Австрия), Francesca Barca (Vox Europe, Фрация).