Микропластмасите, които все по-често попадат в околната среда, вече се откриват и в човешкото тяло. Макар да е известно, че проникват в човешките тъкани чрез храната, водата и въздуха, все още не е напълно ясно какви са последствията за здравето.
Ново изследване дава по-ясна представа за това как микропластмасите могат да вредят на здравето, като се фокусира върху тяхното влияние върху червата.
Учените от Тайван провели експеримент, при който давали на животински модели много малки пластмасови частици (нанопластмаси) в продължение на 12 седмици. Тези частици са изключително миниатюрни, размерът им е около 100 нанометра, което ги прави хиляди пъти по-малки от дебелината на един косъм.
След края на експеримента станало ясно, че в червата на животинските модели настъпват важни промени. Намаляло количеството на два белтъка, които обикновено помагат червата да останат здрави и добре защитени. Това отслабва тяхната структура и ги прави по-лесно уязвими към вредни външни влияния, установяват учените.
Наред с това се наблюдават съществени промени в баланса на чревните бактерии. Полезните бактерии от рода Lactobacillus намаляват, докато някои потенциално вредни, като Ruminococcaceae, се увеличават. Открито е също, че бактерия от семейство Lachnospiraceae е в състояние дори да поглъща частици от нанопластмасата.
Тези бактериални промени повлияват начина, по който микробите отделят малки мехурчета - извънклетъчни везикули. Те играят роля в клетъчната комуникация и взаимодействието между чревните клетки и микробите. Нарушаването на този процес води до потиснато производство на чревна слуз, която е ключова за защита на вътрешната повърхност на червата.
Според авторите на изследването особено важно е откритието, че пластмасовите частици пречат на микро РНК сигналите, пренасяни чрез везикулите. Това нарушава комуникацията между организма и микробиома, което може да доведе до нарушен микробен баланс и да повлияе негативно на здравето на червата.
Макар данните да са от животински модел, подобни вредни влияния са възможни да настъпят и в червата на хората. Според учените следващата стъпка ще бъде по-задълбочено изучаване на молекулярните механизми, чрез които микропластмасите променят вътрешната ни среда.
През последните години учените откриват микропластмаси и нанопластмаси в различни части на човешкото тяло – включително мозъка, сърцето и белите дробове. Те са намерени и в артериите на хора с артериални заболявания, което навежда на мисълта, че може да играят роля като рисков фактор за сърдечно-съдови проблеми. Учените са засекли такива частици и в майчиното мляко, плацентата, както и в спермата.
Все още обаче няма доказателства, че нанопластмасите могат да преминат през плацентата и да достигнат до ембриона. Дори ако това е възможно, и ако количеството им е достатъчно да предизвика увреждания, вероятно вече щяхме да наблюдаваме рязко покачване на случаите на необичайни бременности или вродени дефекти. Засега няма данни за подобна тревожна тенденция, въпреки че замърсяването с пластмаса в околната среда продължава да се увеличава.
Възможно е, ако микропластмасите и нанопластмасите оказват вредно влияние върху организма, това да се случва по начин, който науката все още не е установила. Във всеки случай изследванията продължават активно, за да се разбере по-добре какви рискове крият тези частици и доколко те могат да повлияят на човешкото здраве.
Макар да е почти невъзможно напълно да избегнем излагането си на микропластмаса, има начини значително да се ограничи количеството, което попада в тялото ни. Един от основните източници е храната и напитките – особено бутилираната вода, морските дарове и продукти, съхранявани или затопляни в пластмасови съдове. За да намалим риска, е препоръчително да използваме стъклени или метални бутилки и съдове, особено при топли течности или храна. Също така, избягването на еднократни пластмасови опаковки и прибори може да намали риска от попадане на пластмаса в организма.
Референции:
https://www.nature.com/articles/s41467-025-59884-y
