В нашите закони „спекула“ няма, но КЗК, НАП и КЗП обещаха да я преборят
Наскоро шефовете на три важни контролни органа на държавата - НАП, КЗК и КЗП, демонстрираха нещо, което нарекоха „единствено по рода си“ и никога неслучвало се в историята на страната. Те подписаха споразумение да си сътрудничат, да правят съвместни проверки и да си обменят информация - в името на безпроблемното приемане на еврото и защитата на гражданите от спекулативно покачване на цените.
Колко патетично! Човек да се чуди как досега на тези регулатори не им е хрумвало да работят в синхрон, още повече, че със сигурност не един закон им вменява да се координират.
В същото време заканите за проверки на инспекторите на НАП, КЗП и КЗК в търговската мрежа, а по-нататък и в заведенията, бяха представени на обществеността като нещо извънредно. Все едно не им е точно това работата.
Поне стана ясно защо до момента няма толкова видим ефект от борбата им с укриването на обороти и неплащането на данъци, с нелоялните търговски практики и със злоупотребата на монополите. Причината била, че всяка агенция или комисия работела сама за себе си.
На еврото ли да благодарим за тези прозрения и този изблик на загриженост? Или на далновидните политици, инсталирали „правилните“ хора начело на регулаторите, които сега ще ни покажат как се работи за благото на народа?
Неблагодарни и подозрителни данъкоплатци обаче, основно от средите на бизнеса, веднага изригнаха в социалните мрежи как на главите на дребните предприемачи се стоварва
„поредна административна бухалка“ и „нов държавен рекет“.
Опасенията са, че предимно малките търговци ще попаднат под ударите на засиления контрол и ще бъдат подложени на многобройни проверки.
И имат право да мислят така. При подписването на споразумението между КЗП, КЗК и НАП за „комплексна защита“ на потребителите от спекулантите, (а и след това в различни тв интервюта) шефът на НАП Румен Спецов отдели изключително много време да говори за сивия сектор сред фризьорки и маникюристки, както и сред шпакловчици и плочкаджии. Той определи като голям проблем тези два сектора, които укривали над 100 млн. лв. данъци годишно.
Когато обаче му бе зададен въпрос какви действия предприема по разследването на Антикорупционния фонд и bird.bg, което показа, че фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, имат над 370 млн. лв. задължения към хазната, шефът на НАП беше лаконичен. „Системно следим тези фирми. Както задължения, те имат и достатъчно плащания“, каза Спецов.
Не популизъм, а направо на комунизъм
струи от разсъжденията на новия шеф на КЗК Росен Карадимов за „свития юмрук“, който ще се стовари върху всеки спекулант и мародер, и за „мощта на държавата“, от която никой не може да избяга.
„Никого не плашим, но предупреждаваме, че ако някой реши на гърба на социално слаби, учащи, пенсионери да мародерства, използвайки конюнктурата, той ще срещне цялата мощ на държавата“, закани се Карадимов.
„Ще бъдем безпощадни към всяко едно нарушение на всеки един търговец“, заплаши и Мария Филипова, която също сравнително отскоро е начело на Комисията за защита на потребителите.
Съвсем естествено, при всички тези закани, дребни и средни предприемачи да са възмутени, че ще станат жертва на административен тормоз, докато новоназначените регулатори се мъчат да трупат червени точки пред политическите си благодетели. А с това и да си осигурят допълнителни бонуси и разширяване на правомощия и персонал.
Политически лидери като Бойко Борисов и Делян Пеевски вече дадоха заявки, че двете комисии - за защита на конкуренцията и защита на потребителите, трябва да имат повече правомощия, за да парират всякакви проблеми с приемането на еврото. Новият шеф на КЗК Росен Карадимов например иска да има достъп до данните от НАП. Филипова настоява за повече права КЗП да налага санкции и то в по-големи размери.
В момента
няма законова пречка един търговец да вдигне цената на стоката или услугата,
която предлага. В страната ни функционира пазарна икономика и държавата не може да се намесва в ценообразуването, с много малки изключения (цената на тока за бита, например). Прословутият закон на министъра на земеделието Георги Тахов за таван на търговските надценки на основни хранителни стоки все още е на ниво обществено обсъждане и изобщо не е ясно кога ще види бял свят при множеството критики, които отнася заради своята несъстоятелност.
Затова единственото, което държавните инспектори могат да направят, е да се заровят в счетоводните документи на търговеца, за когото преценят, че „необосновано“ е вдигнал цените. Въпросът е какво ще се смята за необосновано, а без законова регламентация на ограничения на цени или надценки, има риск от волни интерпретации и тотални репресии. Самият премиер Росен Желязков подхвърли тези дни какво според него е спекула - всякакъв ръст на цените на стоки и услуги над заложената в бюджета прогноза за годишна инфлация от 3%. „Всички по веригата от производител до краен търговец много да внимават!", предупреди данъчният шеф Румен Спецов.
Председателят на КЗК Росен Карадимов също призна, че няма законово право да се намесва, ако един търговец вдигне цената. „Но ако съседният търговец направи същото, вече може да се задейства разследване за забранено споразумение“, на свой ред се закани Карадимов.
Интересно как ли ще действа той, ако телекомите отново решат в синхрон да индексират цените си. Защото старото ръководство на антимонополната комисия подминаваше тази практика на мобилните оператори, която потребителите търпят трета поредна година. Интересно ще е отношението на Карадимов и към банките, които една през друга се надпреварват да вдигат таксите си.
Въобще, положението с нашите регулатори е „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“.
За да онагледи ситуацията с дебненето на спекуланти, Карадимов също използва анималистична метафора: „Знаете ли как таралежите правят любов - много внимателно!" Така че посланието към бизнеса е, че ако не иска да срещне юмрука на държавата, трябва да се държи много внимателно.
МИЛА КИСЬОВА
