Когато ГЕРБ посочва Радев за централен опонент, целта е да се изгради цялостен наратив: ГЕРБ като гарант на евроинтеграция и стабилност, Радев - като символ на блокажа. А зависимостите от Пеевски биват леко заглушени.
С еврозоната за знаме и президента Румен Радев като политически противник, ГЕРБ опитва да пренапише своята роля в политиката и управлението - не като партия, зависима от олигарха Делян Пеевски, а като двигател на стабилността и национално отговорна сила. Националното съвещание на ГЕРБ в Пловдив изглежда като генерална репетиция за новия легитимиращ разказ - заедно с мобилизация на партийния актив и избирателите. И изведнъж повя на предсрочни избори, макар засега да няма изгледи за такива (поне на пръв поглед).
Еврозоната и „Кой, ако не ГЕРБ"
Лидерът Бойко Борисов и останалите говорители припомниха историческия път на ГЕРБ през кризите в последните 20 години като знак за надеждност и последователност, за да бъде наложен изводът: „Кой, ако не ГЕРБ, ще вкара България в еврозоната!”. Както се изрази Борисов: „Ние си заложихме името, за да вкараме България в Шенген и в еврозоната. Вкарахме я в европейския банков съюз. И сега всичко живо се катери по гърба на ГЕРБ…”.
Но някъде по този „исторически“ път гръмна Корпоративна търговска банка (КТБ) заради институционални слабости, включително на банковия надзор, и чадър от властта. Именно това бе причината, поради която Брюксел постави безпрецедентно условие на България - да се присъедини към банковия съюз преди ΕΡΜ II. През 2018 г., когато това условие стана известно - заедно с ролята на Европейската централна банка като пряк надзорник на петте най-големи български банки, премиерът Борисов съвсем не беше доволен. Това обаче не му попречи седем години по-късно да представи резултата като партийна заслуга.
Несъмнено обаче ГЕРБ се опитва да капитализира еврозоната като собствен успех, в опит да се дистанцира от съвладението с Пеевски и негативите, които то носи на партията. Вече не се крият, че санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания политик дирижира решения в парламента, включително кадрови избори, и диктува на изпълнителната власт. ГЕРБ усеща риска това да навреди на европейския имидж.
Стратегически противник
Партията на Борисов се опитва да се върне в старите си обувки, от времената, когато внушаваше стабилност и имиджово се позиционираше като гарант за управленска устойчивост. Сега тя отново се опитва да „продаде“ чрез политическия маркетинг тезата, че е единственият носител на стабилност, евроинтеграция и „реална власт“. За целите на такава стратегия политическият противник е крайно необходим - и ГЕРБ посочи президента Радев.
На най-голямата партия ѝ подхожда за съперник политикът с най-висок рейтинг. Като го рамкира като основен опонент на еврозоната, партията на Борисов представя себе си като единствен двигател на напредъка, в противовес на ретроградното антиевропейско лице на Радев.
Антиевропейски са и „Възраждане“, както и МЕЧ и „Величие“, но последните две партии не са в категорията на ГЕРБ, а с формацията на Костадин Костадинов отношенията са на взаимоизгодна конфронтация, с която и двете страни не се престарават.
Радев - и „личната му авиокомпания"
Очевидно с приближаването на президентските, а може би и на предсрочни парламентарни избори, ГЕРБ подава сигнал за мобилизация и единство около евроинтеграцията, продавайки на избирателите своята „стабилност“ спрямо „дестабилизиращия“ Радев и ясно очертава конфронтационна линия спрямо него. Депутати на ГЕРБ на няколко пъти предизвикват президента да излезе на партийния терен, докато вчера и Борисов го направи в значително по-рязък тон: „Румен Радев е просто един политически лидер на една неосъществена партия. Той осем години загрява. Да спре да ползва президентската институция като частна авиокомпания и да излезе и да се сбори с нас. Така е честно“.
Посочвайки го като лидер на опозицията, Борисов се опитва да „детронира“ парламентарната опозиция, която още няма ясна позиция спрямо Радев и партийните му амбиции. За проевропейската коалиция ПП-ДБ евроскептицизмът на президента е проблем, но когато ГЕРБ поема инициативата срещу Радев, ПП-ДБ се оказват в трудна позиция - съгласни с критиката, но неспособни да я изразят, без да изглеждат като съюзници на Борисов.
ГЕРБ пък използва „Възраждане“ като удобно плашило и така ще бъде и в президентската кампания - спрямо крайните националпопулисти се позиционира като разумен евроатлантически център. От своя страна „Възраждане“ би могла да консолидира твърдия си електорат чрез атаки срещу ГЕРБ като „олицетворение на статуквото и колониалния модел“. Така и двете страни печелят.
А зависимостите от Пеевски?
В тази схема президентът Румен Радев е по-сложен и стратегически важен противник - той е институционално легитимен, има остатъчно влияние в левицата и стои на ръба между системното и антисистемното. Затова, когато ГЕРБ го посочва за централен опонент, целта не е просто политическа схватка, а изграждане на цялостен наратив: ГЕРБ като гарант на евроинтеграцията и стабилността, Радев като скритата антиевропейска ос и символ на блокажа.
А зависимостите от Пеевски биват леко заглушени.
Емилия Милчева
