На теория - да, на практика - всичко зависи от нас
В следващите месеци в поредицата ни "Искам да знам за еврото" екипът на Клуб Z ще се опита да даде отговорите на най-важните въпроси, свързани с еврозоната - потребителски, институционални и макроикономически. Ще ви разкажем всичко, което знаем за новата валута, която ни предстои да въведем на 1 януари 2026 г., когато България ще стане 21-вият член на валутния съюз на Европа. Поредният ни материал днес е, посветен на това заплашена ли е България от т.нар. гръцки сценарий, след приемането на еврото.
Накратко - "гръцки сценарий" е възможен във всяка страна от еврозоната, всяка страна от Европейския съюз и всяка страна по света, но не всяка страна има възможност да бъде спасена от по-богатите и стабилни членки на еврозоната.
Дълги години Гърция водеше неразумна фискална политика, която се върна като бумеранг в лицето на тогавашните управляващи. Но да започнем от самото начало...
Защо Гърция почти фалира?
На първо място - поредица от гръцки правителства се възползваха от членството на страната в еврозоната и от доверието на международните инвеститори в нея, за да захранват своите социални плащания - които по онова време са сред най-щедрите в света - през дългове. Дълговете имат своята цена, наречена "доходоност", която грубо казано представлява лихвата по тези кредити.
Когато си част от еврозоната, тази доходност е ниска, тоест инвеститорите печелят по-малко от това, че те финансират, но от друга страна ти дават винаги пари, защото знаят, че ще ги върнеш.
Гърция обаче предпочете да тегли кредити и когато числата започнаха да изглеждат прекалено големи - да манипулира данните за своето икономическо и финансово състояние.
По онова време Гърция страда и от Финансовата криза през 2008 г. и последиците, които пречат на всички страни по света. Туристическият сектор е силно пострадал, а туризмът е едно от огромните пера в бюджета, без което гръцката икономика колабира.
"България трябва да се пребори със страховете от инфлация заради еврото"
Кризата с държавния дълг от своя страна сваля кредитния рейтинг на страната, и тя е лишена от достъп до евтин капиталов ресурс на свободния финансов пазар, което от своя страна допълнително утежнява ситуацията и Гърция изпада в невъзможност да финансира бюджетния си дефицит. От друга страна, тъй като страната не разполага със собствена валута, а е част от еврозоната, тя не може да емитира на пазара нови пари, с които да покрива старите си задължения. Пряко засегнати от гръцката финансова криза са гръцките банки, които са притежатели на голяма част от гръцките държавни ценни книжа с които се финансира държавният дълг.
Така се създава "перфектната буря", която на практика води Гърция до фалит.
На 23 април 2010 г. страната официално е принудена да търси финансовата подкрепа на ЕС, с цел да се избегне държавен банкрут. Получава заем от 240 милиарда евро от ЕС, ЕЦБ и МВФ (т.нар. тройка). Макар че през 2012 г. някои от кредиторите отписват част от дълга, към февруари 2015 г. Гърция дължи 315 милиарда евро, което представлява 175% от БВП. От тях 60% са към държави от еврозоната, 10% към МВФ и 6% към ЕЦБ, като остатъкът е разпределен към други финансови институции.
Днес е ясно на всички, че Гърция бе спасена от еврозоната, най-вече от Германия, която плати, каквото трябваше да се плати.
Каква е ситуацията в България?
От дълги години България води фискална политика, определяна като консервативна, подкрепена от ограниченията на валутния борд. Днес българският дълг е под 30% и далеч дори от прага, позволен от еврозоната - 60% от БВП.
След присъединяването на България към еврозоната, дълговата спирачка, която валутният борд представлява ще бъде ликвидирана, а София ще може да се финансира от международните пазари вече като доверен член на зоната.
Това не означава, че следва "гръцки сценарий". Означава, че София ще може да използва по-изгодни кредити, за да подсили своята икономика.
Разбира се, ако политиците ни решат да постъпят като в Гърция, ще последва "гръцки сценарий", но еврозоната вече наблюдава всички държави под лупа, повече манипулации не са възможни и втори такъв случай като гръцките измами отпреди 2010 г. - няма.
Трябва да е ясно, че всичко по фискалната политика на България е в ръцете на българските политици. Техните решения и политики нямат нищо общо с еврозоната, тя може да бъде единствено техен коректив. А българските граждани са тези, които могат (чрез избори) да регулират подобни политики.
