ПОЕТЕСАТА  ОТ КЪРДЖАЛИ ХРИСТИНА ВЪЧЕВА С ПЪРВА НАГРАДА ЗА  ПОЕЗИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „НЕБЕСНИ МЕРИДИАНИ“ В ИЗРАЕЛ

Арт Салон „Сели“ отново на международния литературен небосклон! Със запазено място, престиж и авторитет!

Арт салон „Сели“ има удоволствието да обяви резултатите от проведения литературен конкурс „Небесни меридиани“.

Международното жури определи Първо място награда за поезия на поетесата от град Кърджали Христина Въчева.

Изказваме своята искрена благодарност към всички автори, които взеха участие и споделиха своето вдъхновение, талант и оригинално литературно виждане. Конкурсът протече при изключително високо ниво на художествена стойност и тематична дълбочина на постъпилите творби.

Благодарим Ви за доверието и за приноса към културното развитие на литературната сцена.

До нови срещи – с още думи, още вдъхновение и още хоризонти, които заедно да прекосим!

С Уважение,

Екипът на Арт салон „Сели“- Израел

Визитна картичка: Христина Въчева е родена в китното подбалканско градчеКърджали. Завършва Българска филология във Великотърновската Алма-матер „Св.св. Кирил и Методий“. Работи в редакцията на регионалния вестник “Нов живот“, а  след това –  отдава силите си на децата в българското училище : преподавател по български език и литература и английски  език в СOУ „Димитър Благоев“,/ сега  СУ „ Йордан Йовков“/.

Тя е филолог, поетеса и журналист на свободна практика, която от девет години живее в  Хамбург, Германия, но любовта към родния край и България я връща често към корените ѝ. Потомка на българи от Беломорска Тракия, творбите ѝ за Родопите, Тракия и България  звучат едногласно, с осъзната истина.

Като родолюбива българка в културното дружество „Клуб на българските жени и семейства“ в град Хамбург работи самоотвержено за Българската кауза. Инициатор на благотворителната кампания за благолепието на Православния храм „Св. св. Кирил и Методий“.На 08 февруари 2020 година,тя иФФ „Българи“изнасят литературно-музикална вечер, която носи аромата и оптимизма на България и нейното духовно израстване.

Нейните журналистически материалии литературнитворби намират изява в националните и международни медии.

Има публикации в наши и международни алманаси и сборници.

 Удостоена с:

Първа награда  за авторско художествено майсторство в литературния конкурс  на Културното дружество в Хамбург , раздел „Журналистика“, за особен принос в представяне живота на  българите в Хамбург и българския печат през 2018-2019 год.

Първа награда за поезия в литературния конкурс „Българската мартеница – символ и традиции“ на Съюза на свободните писатели в България и Салон за  българска култура и духовност в Чикаго през 2021 година.

Първа награда за поезия в Международния литературен конкурс „Изящно перо“ Чикаго 2021год.

Грамотавторо място в „раздел“ поезия  вМеждународния  конкурс „Небесни меридиани“ в град Бат Ям, Израел, през 2021 год.

Гран При за проза и трето място в раздел „поезия“в същия

Международния конкурс „Небесни меридиани“, Израел през 2022 год.

Специалната награда на литературния конкурс за авторско художествено майсторство на българите в Хамбург през 2022 год.

Участва в Първия и Втория летни събори за български танци и песни в Хамбург през 2024 и 2025 години като рецитира свои стихове на фона на известните народни песни „Бела съм, бела юначе“ и „Девойко мари, хубава“, удостоена с Грамота.Като журналист представя Съборите в Българската Телеграфна Агенция и сайта „Етнофорум“ на журналиста Георги Кулов.

Има публикации в Алманасите на Нова българска литература: “Поезия“, 2024,  „Проза“ 2024, „Коледен алманах“,2024, „Романтика“, 2025.

Христина Въчева е автор на 6 книги:

„Усмихнати небеса“- поезия, 2016 год.
 „Изворен звън“ – поезия ,2017 год.
 „Родопа, люлка за сърцето ми“- поезия, 2019 год.
 „Светлина от миналото“ – поезия и белетристика, 2020 год.
 „Гласът на сърцето“ – поезия, 2022 год.
 „Слово в багри. Неочаквани откровения“- белетристика и публицистика, 2022 год.

Член на Съюза на свободните български писатели в Бургас.  Член е ина Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина.

СВЕТЪТ В МЕН УХАЕ

- Българка съм!

шепне светлината.

В бяла риза

със шевици пъстри,

през поля вървя.

Дива съм,

с гордо вдигната глава,

и земята българска крася.

-Българка съм!

Но чия съм дъщеря?

На цветна Тракия

или на Родопа планина?

Отговор не ми е нужен,

защото в мен се раждат

цветни семена,

нанизани в тракийските шевици

и оживяващи

в песните

на чудноватите родопски звуци.

Това съм аз!

Донесена със слънчев лъч

да бъда тука на земята

и да бъда смях и глъч,

да пълня с радост

на човеците сърцата.

Най-красива на света съм,

че съм българката,

в Тракия родена,

възпята в родопска песен.

Косите ми са добруджанско жито

и горда съм,

че имам българската сила,

дадена ми от Пирин и Рила.

И СЛЪНЦЕТО ОТНОВО ЗАСИЯ

Забравих обиците, гривните си,

къде изчезна мойта суета?

Животът ме направи

пряма, истинска и светла,

частица от Божествена искра наля.

И станах друга, Господи,

душата ми отново заблестя,

усмихнах стареца с подадена ръка

на слабия открехнах

                  силни думи,

любов, по-силна блесна

                  в сърцето ми,

усмивка в устните наля…

И слънцето отново засия,

усмихна гълъбите сиви.

ЕДНА РАЗХОДКА

Една разходка из гората

напомни ми за билка свята.

Цветът на трънкин глог,

извил очи към небесата,

измерваше усмихнат светлината.

А долу, в зелената прегръдка

на тревата,

се гушеха глухарчета

запалили фенерчета

и врабчовци, синигери, кълвачи

извиваха триглас в гората.

В зелената си рехава одежда

върбата бе прегърнала реката,

любовни думи ѝ шептеше,

а тя извиваше доволно шия,

събудена от тази

пролетна магия...

Защо ли ме отнесе таз разходка

в моята земя -

Орфеева зелена песен?

Девойка е Родопа пролетна,

зелено рухо е снагата ѝ

и греят жълти,алени, лилаво-сини,

нейните пендари,

дъха ми спират смърчове,

ели и боровете стари...

Потънах във едно небе,

осеяно с безброй звезди...

Глас на девойка песен

надипли

и звън на гайди и кавали

слуха ми пак загали.

И СЪРЦЕТО МИ ПЕЕ

Вечер, теменужено синя,

над Хамбург тихо се спуска

и земята в прегръдка целува.

Ала плаче душата ми –

скъсана струна…

И ставам дете,

и се връщам на село,

дъхави цветни поля ме зоват

и обичат,

ръжена питка отчупва ми дядо,

с приказка бяла завива ме баба…

Моя е тази родопска земя

и сърцето ми пее в нея разлистено,

а в синия пламък на огъня,

светлината бавно възкръсва.

Христина Въчева