Случилото се с възрастните хора в дома в с. Ягода (а и в други заведения) е кошмар. Липсата на достатъчно предлагане на подобни услуги на фона на силно (и все по-засилващо се) търсене в комбинация с тежки регулации към доставчиците водят до човешки трагедии. В същото време държавата разполага със 181 държавни и общински болници, част от които все още имат капацитет и медицински персонал, но не и достатъчно дейност, за да се издържат адекватно с плащания за дейност от НЗОК. Защо не използваме тях за предоставяне на така липсващите дългосрочни здравни и социални грижи?

Анализ на ИПИ още в далечната 2021 година показва, че:

•     Потребностите от социални услуги са големи и са обект на значителни регионални различия.
•     Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна алтернатива на настаняването в институция. Това обаче е в силна зависимост от възрастта и здравословното състояние на лицето. Потребността от настаняване в институция обикновено е неотменна и неотложна при невъзможност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, особено в случаите на по-тежки заболявания и увреждания.
•     Недостигът в институционалната подкрепа е значително по-висок от недостига при грижите в домашната среда.
•     В повечето случаи на стари хора и на хора с увреждания има голямо разминаване между потребността и предлагането на социалните услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надхвърлят десетократно капацитета на институциите.

През 2025 г. в България се финансират 82 броя домове за стари хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места. Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са:

Източник: Решение № 93 от 2025 г. на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г.

Дългосрочните медицински грижи не само са мираж у нас, но и малкото налични се извършват основно от семействата на пациентите в домашни условия[1]. Данните на Евростат показват, че в България се отделят общо 0.33% от БВП за дългосрочни медицински грижи (при 1.62% средно за ЕС, или 5 пъти повече), от които 0.31% – в дома. Демографските тенденции и застаряването на населението постепенно, но неумолимо ще увеличават нуждата от такъв тип услуги в дългосрочен план.
Какъв да е подходът за решаване на този проблем?

Част от държавните и общински болници да се трансформират в заведения за дългосрочни медицински грижи – медицински центрове, хосписи, структури за рехабилитация или друг вид заведения.

Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания – по отношение на финансиране, критерии за достъп и контрол върху изпълнителите, включително стимули за частни изпълнители.

[1] Повече информация по темата тук: https://ime.bg/articles/dylgosrochnite-zdravni-grizhi-u-nas-sa-vse-oshte-mirazh/