Търговци настояват незаконната продажба на медикаменти да се криминализира

Злоупотреби с лекарства по лекарско предписание за милиони левове са пресечени след като от края на 2023 г. и пролетта на 2024 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вече не плаща на болниците и аптеките за медикаменти, които не са отписани от системата за верификация. Това отчетоха от Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) във вторник.

Системата за верификация действа в целия Европейски съюз и у нас от февруари 2019 г. и целта ѝ е да не се допускат фалшифицарани лекарства в законната верига на доставки. Това включва както фалшиви лекарства, така и продукти с нарушена опаковка. И освен това системата не позволява продажбата на едно и също лекарство два пъти, когато то е надлежно преминало по цялата верига и накрая „отписано“ при отпускането му на пациента – било то в аптеката или в болница. Проблемът в България доскоро бе, че само около половината от отпуснатите опаковки се „отписваха“ в края на веригата и това позволяваше една и съща опаковка да бъде пласирана по два и три пъти и дори за нея да плаща Здравната каса.

Какво представлява верификацията

На национално и европейско ниво системата за верификация обхваща всички участници на пазара - производители, търговци на едро, паралелни дистрибутори, аптеки. За целта всички опаковки лекарства по лекарско предписание са защитени с уникален двуизмерен матричен код, който се поставя от производителя. Всички кодове на всяка една опаковка са вкарвани в единен европейски хъб, който от своя страна обхваща националните системи за верификация.

Този код се сканира в различните точки от веригата на доставки, като по този начин се проверява  автентичността на лекарството, и накрая аптеките трябва да сканират и „отпишат“ опаковката от регистъра, преди да я отпуснат на пациента.

Това цели да гарантира, че пациентът получава точно това, което производителят е поставил първоначално в опаковката и че едно лекарство може да бъде продадено само веднъж.

Това беше пресечено с въвеждането на т.нар. оперативна свързаност между всички електронни системи по отношение на лекарствата в България - Националната здравно информационна система (НЗИС), системите на НЗОК и Националната система за верификация. Така от миналата година НЗОК вече не плаща на болници и аптеки за лекарства, които не са отписани от системата за верификация и това променя картината.

„Системата за верификация е нещо като ваксинацията - профилактика срещу злоупотреби“, коментира изпълнителният директор на БОВЛ Илиана Паунова.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов даде пример със столична аптека, чийто оборот е паднал 10 пъти след промяната.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев посочи, че част от злоупотребите са разкрити когато фармацевтичните компании засичат несъответствие между броя доставени опаковки от даден продукт в страната и платените от Здравната каса. Тъй като за лекарствата производителите на лекарства връщат отстъпки на касата, НЗОК е поискала от една компания отстъпки за 130 опаковки, е доставените в България са били 100.

Той разказа за подобна схема, при която едно и също лекарство е било отпуснато в различни аптеки в страната и Здравната каса е платила два пъти за него. Разследването на този случай е установило, че е реализиран фиктивен оборот само през една аптека и един търговец на едро на стойност около 4 милиона лева. Това означава, че те са придобили лекарства за 4 милиона лева, а са успели да продадат лекарства за 8 милиона лева, без да е ясно откъде са тези лекарства.

В първите седмици след влизането на промяната в сила НЗОК е отказала да плати лекарства за 300 000 лева за период от две седмици поради нередности. „Тази сума обаче не е меродавна, тъй като при влизане в сила на новите правила всички досегашни лоши практики са били пробвани от търговците първо с евтини лекарства, а не със скъпоструващи продукти за 20-30 000 лева“, поясни Димитър Маринов.

Илиана Паунова съобщи, че от създаването на системата за верификация са били докладвани и около 10 случая от други европейски страни, в които са попаднали „използвани“ преди това лекарства в България.

Изпълнителният директор на Българската асоциация на търговците на едро и дребно с лекарства (БАТЕДЛ) Оля Василева разказа за опит през февруари тази година дистрибутор да верифицира опаковка с онколекарство, която е била отпусната в болнична аптека през 2023 г. Опитът обаче е неуспешен, тъй като системата засича, че опаковката вече е отписана. Самият дистрибутор бил с отнет лиценз. По думите ѝ това показва, че системата работи стабилно.

Какъв е общият размер на извършените преди това злоупотреби никой не може да каже, но при всички положения става въпрос за милиони. От БОВЛ обаче казват, че нарушенията като цяло са малък процент от целия пазар с лекарства и нарушителите са едни и същи.

„В България 1.6 млн. души получават всеки месец лекарства от НЗОК на стойност 2.5 млрд.-3 млрд. лева годишно. Т.е. тези злоупотреби, които са съществували, надали са надвишили части от процента от общите стойности. Отчитането на фиктивна опаковка е сложен процес. Той изисква сериозна документална подготовка на много нива и много малко са субектите, които биха се заели с тази дейност. Не можем да говорим, че голяма част отчетените и платени от НЗОК лекарства са били фиктивни. Става въпрос за изолирани случаи, но все пак достатъчно притеснителни, за да бъдат решени, така както го прави системата в момента - превантивно“, посочи Деян Денев.

Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), обърна внимание на това, че голямата част от злоупотребите със скъпоструващи лекарства са извън законната верига на доставка, визирайки продажбата на онкологични, антидиабетни и други продукти в социални платформи, сайтове и др. „Въпреки многото разследвания, които правят и медиите, сигналите, които се генерират към институциите, виждаме промяна на името на сайта, промяна на фейсбук групата, но дейността продължава“, посочи Маринкова и посочи, че за целта е необходимо инкриминиране на престъпленията с лекарства, за които сега има само административни глоби.

Димитър Маринов разказа за случай при който е видял незаконна онлайн продажба на лекарства с рецепта и за да проследи кой я осъществява е поръчал лекарства чрез куриерска фирма. След което е подал сигнал в полицията. Оказало се, че доставчикът е реализирал през една куриерска фирма оборот от 22 000 лева и през друга - 25 000 лева.

„Т.е. не говорим за някое дете, намерило вкъщи лекарство на майка си, донесено от чужбина и решило да го продаде някакси. Говорим за система. Накрая се оказа, че прокуратурата прекратява производството, защото това не е престъпление според Наказателния кодекс, а е административно нарушение и трябва Изпълнителната агенция по лекарствата да се занимава“, разказа Маринов.

Всяка седмица БОВЛ подава в ИАЛ по 300 случая на потенциални нередности с лекарства, като част от тях са технически грешки или административни нарушения, като например прехвърляне на едно лекарство от една в друга аптека.

Мартина Бозукова