В страна, където електромобилите не получават субсидии, безплатното им паркиране е напът да отпадне, а държавната политика е по-скоро отсъстваща, мрежата от зарядни станции „Финес Чарджинг“ (Fines Charging) се разраства с впечатляваща скорост. Основана почти пет години след пионерите в бизнеса - Eldrive, днес компанията собственик на зарядните Fines - „Финес енерджи“ ООД, има 418 станции на над 300 локации из цялата страна, с капацитет за 990 електромобила едновременно. Всяка магистрала, основен път, ключово населено място или туристически маршрут вече има зарядна точка с логото на компанията – от Свиленград до Широка лъка, от Тракия до Кулата.
Съдружници във „Финес енерджи“ с равни дялове са Мариан Иванов, Калин Стойчев и инж. Тодор Гечев. Тримата са опитни предприемачи в коренно различни направления: Калин Стойчев е собственик на месопреработвателната компания „Финес-2“ в Димитровград и пионер в използването на електрически камиони за логистика в България. Флотът му включва два електрически камиона и няколко буса, с които зарежда собствената си търговска мрежа.
„Може би това е най-зеленото месо, което се вози в България“, шегува се Мариан Иванов.
Мариан Иванов е един от тримата ентусиасти зад „Финес енерджи"
Самият той е съосновател на успешния софтуерен стартъп Metrilo, продаден през 2021 г. на френската платформа Sendinblue. Третият съдружник - инж. Тодор Гечев, е собственик и управител на NRJ Soft - водеща компания от Русе за изграждане на паркинг и ситеми за контрол на достъпа. Тяхното партньорство, възникнало органично от споделени интереси, е в основата на бързия растеж и успех на компанията.
Начало като на игра
„Финес Чарджинг“ не започва като стратегически проект, не се ражда от анализи, пазарни проучвания или инвестиционни фондове. Започва като... игра. „Момчетата много обичаме да си играем с колички - в нашия случай - електрически“, казва с усмивка Мариан Иванов, описвайки началото на компанията през 2018 г. По това време електромобилите в България са по-скоро екзотика, отколкото масов избор. Възможностите за зареждане са ограничени – предимно бавни станции в големите градове и по главните пътища. В Родопите, Северозапада и други по-слабо развити региони – пълна липса. Идеята, че човек може да обиколи страната с електромобил без да се притеснява дали ще има къде да зареди, звучи твърде оптимистично.
„Мисията ни беше проста: да може с електромобил да се стигне навсякъде – и то бързо“, казва Мариан Иванов, един от съоснователите на компанията.
Първите инвестиции са направени със собствени средства и значителна доза идеализъм. В началото липсва каквато и да е сигурност, че ще има възвръщаемост. „Ние сме най-глупавите – наливаме толкова пари в нещо, което започна просто като хоби“, казва с полуирония Иванов. Но именно тази отдаденост без предварително изчислени дивиденти им позволява да изградят втората по големина мрежа в България за 5 години.
Броят станции не е единствения измерител. „Финес Чарджинг“ залага на скорост и работи с най-мощните налични технологии, които в момента изпреварват нуждите на българския потребител. „Днес пускаме в експлоатация станции с мощност от 600 до 800 киловата. Това е повече, отколкото днешните коли могат да поемат, но ние инвестираме с поглед към бъдещето“, обяснява Иванов. Теоретично, с такава мощност електромобил може да се зареди за 5–6 минути – време, сравнимо с пълнене на резервоар с бензин.
Първият хъб с такава технология вече е факт – в Свиленград, на границата с Турция. До края на годината се очакват още такива по основните магистрали. Стратегията? „Навсякъде и най-бързо“, отговаря Мъри Иванов.
Ако страстта е двигателят на „Финес Чарджинг“, то финансовата смелост е горивото, което поддържа движението. До момента в развитие на мрежата са вложени осемцифрени суми – изцяло частна инвестиция, без държавна помощ, без европейски фондове, без външни инвеститори. Компанията, която започва от нула, вече има екип от 7 души. „Не сме търсили външни инвеститори. Това ни дава свобода, но и означава, че трябва да сме много по-отговорни към всяка локация и всяко решение“, казва съдружникът във „Финес енерджи“.
Компанията развива двойна стратегия: партнира си с външни обекти като търговски паркове, хотели, ресторанти и казина – и едновременно с това изгражда свои собствени хъбове по основните магистрали. „Това е важно за устойчивостта ни – да не зависим само от наети локации. Искаме наши собствени зони за зареждане, които да са достъпни, добре разположени и технологично най-мощни“, обяснява Иванов.
„Финес“ избира местата не по формули, а по усет и познаване на трафика: „Виждаме къде хората реално пътуват, не какво пише в докладите. В най-натоварените дни, по магистралите, при нас също е пълно – лятото особено. Зимата българинът седи вкъщи, но юли и август живее на път."
На магистрала „Тракия“ например „Финес Чарджинг“ разполага със станции на всеки 30–40 километра. Един от най-впечатляващите хъбове е при Кулата – с девет точки за зареждане и сериозна обща мощност. Подобна гъстота рядко се среща дори в страни като Германия или Франция, където търсенето е значително по-голямо. „Хората тук са разглезени. И това не е лошо. Работим така, че да не се чака – нито сега, нито когато броят на колите порасне многократно."
България - контролната група в експеримента „електромобилност"
На фона на европейския натиск за електрификация, България е необичайно спокойна територия. Липсват мащабни държавни субсидии, няма грантове за зарядна инфраструктура, а дори безплатно паркиране за електромобили в София в сила от 2012 г. предстои да бъде премахнато. „Именно това прави българския пазар толкова интересен“, подчертава Мариан Иванов. Според него електромобилността тук се развива почти изцяло органично, без политическа принуда, без „евробюрократи“, които да диктуват темпото.
Тази органичност на българския пазар прави страната уникален случай в Европа. Или, както го формулира Иванов: „България е нещо като контролна група – тук хората не карат електромобили, защото някой им го е казал, а защото са преценили, че това е в техен интерес“, казва Иванов. Преходът към ток е резултат от лични предпочитания: таксиметрови компании, които са си направили сметката; охранителни фирми, които оптимизират разходи; вериги за бързо хранене и много други.
Това „пазарно проникване“, както го нарича Иванов, е в пълен контраст с модела в повечето западноевропейски страни, където електромобилите се налагат със субсидии и регулации. В България обаче преходът се случва, защото хората откриват смисъл и полза – а това, по думите на Иванов, е много по-устойчива основа.
Затова и инфраструктурата, която изграждат, се приема с ентусиазъм – не като наложена промяна, а като отговор на реална нужда.
Поглед в бъдещето
Докато днешните електромобили още се борят за пазарен дял в България, „Финес Чарджинг“ вече гледа една стъпка напред – към бъдещето на тежкотоварния транспорт и балканския пазар. Компанията активно подготвя основните си хъбове за зареждане на електрически камиони, макар тези превозни средства тепърва да навлизат в Европа. „До края на годината очакваме първите камиони, които могат да се зареждат много бързо. Ние ще сме готови за тях“, казва Иванов.
Според него няма съществена разлика между зарядна станция за лек автомобил и за камион – разликата е в мощността, а тя вече е налична в новите съоръжения на компанията. Пуснатите в експлоатация станции с капацитет от 600–800 киловата в Свиленград и по големите пътни артерии са технологично готови за бъдещето.
„Днес няма още такива коли, които да използват тази мощност. Но ние не искаме просто да наваксваме – искаме да изпреварваме“, обяснява той. Това включва не само технологията, но и географията – компанията вече получава покани да развива мрежата си в Гърция, Румъния, Турция. Причината? България, напук на всичко, се е превърнала в пример за добра зарядна инфраструктура на Балканите.
„Като видят какво е тук – през какви локации минаваме, какви скорости предлагаме – казват: Елате и при нас!. Това е най-голямото признание“, казва Иванов. „Финес Чарджинг“ не бърза да се разширява извън страната, но е подготвена за това. Когато моментът дойде, ще го направят с познатата стратегия: навсякъде и най-бързо..
Десислава Лещарска
