Арт салон „Сели“ с огромно удоволствие обяви резултатите от проведения литературен конкурс „Небесни меридиани“.
Международното жури определи Гранд при награда за поезия на поетесата от град Кърджали –Виолета Михова
Изказваме своята искрена благодарност към всички автори, които взеха участие и споделиха своето вдъхновение, талант и оригинално литературно виждане. Конкурсът протече при изключително високо ниво на художествена стойност и тематична дълбочина на постъпилите творби.
Благодарим Ви за доверието и за приноса към културното развитие на литературната сцена.
До нови срещи – с още думи, още вдъхновение и още хоризонти, които заедно да прекосим!
С Уважение,
Екипът на Арт салон „Сели“- Израел
Виолета Михова е родена в град Пловдив – 13.10.1959 г Завършила е ПУ”Паисий Хилендарски - Психолог-магистър.
Работи като психолог в ЦКОДУХЗ– градКърджали Членува в Дружеството на пловдивските писатели и поети от 1979 г.
Печелила е 62 национални литературни награди и 33 международни конкурси.
Нейни творби са участвали в 47 литературни сборници и алманаси в България и 24 международни алманаха.
Лауреат е на националната награда Дамян Дамянов за дебют-2018г.
Издадени книги:
„Кристалната фея” - ИК-Жажда град Сливен 2016г
„До чудесата” - ИК-Жажда град Сливен 2016г
“Илюзиите не умират” - ИК-Жажда град Сливен 2017г.
„Разповивам пелените на залеза” - ИК-Жажда град Сливен 2018г.
„Погали ме слънцето“ -ИК-Жажда град Сливен 2020г.
„ Зайко награден е всеки ден !“ – ИК – Лунна светлина 13 град София 2022г.
Сега!
Точно толкова
вечери
колкото са
разлистените
листа на дърветата
се вслушваме
в шепота
на влюбените
птици.
Нещо истинско
си казваме,
ала студено - синьото
на залеза
преглъща думите.
Сега вървим и си
припомняме,
че съществува пролет
между - зимната врата
и слънчевия ъгъл
на следобеда.
Чисти цветове
окъпани в роса
гледат към небето.
Привличане ли е това
или пък истинско
начало?
Да тръгнем към изгрева.
Сега!
Виолета Михова
Есен в Марбеля
Като мида невинна
и толкова нежна
е сънят на Марбеля
от далечна Малага.
Как ухае на лято –
през цялата есен
с вълните заспали
на ръба на паважа.
Шепне залеза
в листата на палмите,
сякаш звездите
притварят клепачи,
сякаш сънните флагове
са сенки прощаващи.
Късче небе запазих
в душата си,
но как можех да зная,
че ще разплаче безкрая…
Виолета Михова
30.10.2024г
* * *
Угаснали малки слънца
заспиват в скута
на прашните улици.
Луната се оглежда в крилете
на побягнал гларус.
Все по- звънко стъпките
сливат се с топлия дъжд.
Докосвам сенки
от гордите палми
и вървя по огнени хълмове,
а до мен – есента
по щастлива от всякога.
Виолета Михова
VioletaMihova — Kurdzhali, Bulgaria
OtoñoenMarbella
Traduccióndebúlgaro a español: TanyaIvanova
Comounaalmejainocente
y tantierno
eselsueñodeМarbella —
delalejanaMálaga.
Cómohuele a verano
durantetodoelotoño
conlasolasdormidas
enelbordedelaacera.
Susurraelatardecer
enlaspalmas,
comosilasestrellas
entrecierranlospárpados,
comosilassomnolientasbanderas
sonsombrasqueperdonan.
Mequedeconuntrozodecielo
en mi alma
pero ¿cómopodríasaber
queharállorarelinfinito?
VioletaMihova — Kurdzhali, Bulgaria
Otoño
Traduccióndebúlgaro a español: TanyaIvanova
Pequeñossolesextinguidos
sequedandormidosenelregazo
enlascallespolvorientas.
LaLunasemiraenlasalas.
deunglarusescapado.
Lospasos, cadavezmásfuerte,
sefusionanconlacálidalluvia.
Tocosombrasdelasorgullosaspalmeras
y caminosobrecolinasardientes
y mi lado — elotoño,
másfelizquenunca.
Както преди
В памет на МониПапо
В градината на синия простор
покълват крехки стръкчета.
С мастилени пръсти светлината
докосва върха
на небето.
Аромат на зелено примамва
спящите улици.
Неотлитнали птици свиват гнездо
в разпилени парчета хартия.
От дъжда долитат гласове
и както преди сто години
въздухът от песен на щурче
трепти
и иска нещо да ти каже…
Виолета Михова
