При втория президентски мандат на Доналд Тръмп Америка, най-космополитното място на света, се опитва да преформатира себе си като затворено гето, озъбено срещу всички отвъд границите си. Как се стигна дотук?
От около четвърт век значителна част от човечеството, стресирана и откровено уплашена от нарастващата пъстрота на живота, започна да възприема живота по начин, описан още от философа Хайдегер като „ужас от битието“. Странно и неочаквано е, че днес в това състояние са изпаднали най-отворените хора на света - американците.
От лова на вещици до днешните десни и леви истерии
В историята всеки път, когато хората изпаднат в подобен ужас, се случват две неща: те хукват да се скрият от него в някаква племенна среда от себеподобни и/или започват да преследват някаква външна група, която обвиняват за своя ужас. В началото на прехода от традиционния към модерния свят например се случва онази масова истерия, която води до горенето на вещици и на учени на кладата. Учените горят, тъй като внасят смут в душите със своите разкрития за безкрайната сложност на битието. Жените горят, тъй като мъжете ги обвиняват, че ползват тайнствените си сили, за да си го изкарват на мъжете в бъркотията.
Впоследствие, бързата индустриализация на Европа изтръгва хората от познатия им селски свят и те хукват да се скрият в квази-племена, предлагани им от новите тоталитарни идеологии като нацизма, фашизма и комунизма. Веднъж потопили се в тях, хората си отдъхват. Вече не се чувстват голи и уплашени пред свят, който не разбират. Напротив, те са намерили среда на сигурност, в която има кой - дали вожд или фюрер - да ги пази от всеприиждащото битие. Има и враг, който, ако бъде ликвидиран, битието ще стане по-дружелюбно за „обикновените хора“. Този враг за фашистите са либералите, за комунистите - буржоазията, за нацистите - евреите и „дегенератите“, които им развалят пейзажа.
В политическия живот има сравнително малко нови неща. В сравними ситуации се повтарят сравними реакции на човешките маси. Затова без всякакво учудване наблюдавах как с разгръщането на глобализацията в началото на този век човеците отново изпитаха познатия ужас от нарастващата пъстрота на света - и отново започнаха да търсят някакви хралупи, някакви племена, в които да намерят убежище.
Глобализацията очевидно уплаши част от хората и ги накара да потърсят закрила в затворени племена или гета Снимка: Dwi Anoraganingrum/Panama Pictures/picture alliance
Отдясно се появиха фашизоидните десни популисти, които обещаваха, че ако „Унгария“ остане само „за унгарците“ или ако от България бъдат изгонени ромите и турците, нещата ще станат прости, ясни и добри за „хората“. Същото се случи в лявата половина на политиката, което не е изненада - големите обществени страхове винаги се развиват и вляво, и в дясно, просто навличайки различни идеологически дрехи.
Неочакваното този път беше, че лявото пропадане в племенно мислене („трибализъм“) стана в САЩ, които до този момент като че бяха имунизирани от подобни истерии. В крайната американска левица се разработи специфична племенническа идеология, наречена „политика на идентичност“, която гласеше, че човек не е отделен и автономен индивид, способен да взема сам решенията си, а един вид мравчица в мравуняка, в който е роден – жена/мъж, бял/чернокож и т.н.
Тръмп превръща САЩ в затворено гето
И отляво, и отдясно индивидът - носещата греда на цялото съвременно право, морал, политика, икономика и култура - беше отменен и заместен с мравуняци, кошери и племена. Те, разбира се, за разлика от автономния индивид не бяха част от света. Не се разхождаха из него като у дома си. Те създадоха свои гета - малки части от света, отрекли се от него и опитващи се да се затворят в някаква невъзможна, но затова пък враждебна към всички, самодостатъчност.
С разгръщането на втория президентски мандат на Доналд Тръмп дори Америка, най-космополитното място на света, дало му съвременната култура, наука, икономика и право - дори тази Америка се опитва да преформатира себе си като затворено гето, озъбено срещу всички отвъд границите си.
Оттеглянето на САЩ от света няма аналог в модерната история. Единствената прилика е със затварянето на Северна Корея в началото на 1950-те години.
Сегашната американска администрация, наскоро наречена от Брус Спрингстийн „предателска“, следва обичайната за всеки провинциален диктатор линия - да се скара с целия свят, за да го изкара виновен за някакви измислени свои беди. И в същото време да се скара с все повече групи вътре в страната, като ги легендира като „врагове на народа“, работещи за отслабване на страната в угода на лошия външен свят.
Белият дом стовари, вероломно и изневиделица, мита върху всички страни в света, включително върху острови, обитавани от пингвини. Особена ярост виждаме в отношенията с най-близките съюзници от поколения - като Мексико и Канада. Териториални претенции има към същата тази Канада, както към Панама и Дания.
Резултатът е, че светът реши да живее без Америка. Десетки са вече държавните лидери, отложили посещения на Белия дом заради страха, че ще бъдат унижавани, обиждани и овиквани. Десетки хиляди са отказаните бизнес пътувания до САЩ - за какъв дявол да се ходи, там, след като всички условия за правенето на бизнес зависят от това какво ще му скимне на Доналд Тръмп, когато се събуди? Милиони са отказаните туристически пътувания до САЩ- туристите се плашат, че могат да бъдат арестувани, унижавани и вкарани в някой предварителен арест още от кацането си на летището.
Цел няма, всичко е демонстрация
Светът се реорганизира все едно САЩ не съществуват. Постепенно лидерството на този деамериканизиран свят се поема от Канада по-явно и декларативно и от Великобритания, която действа по-тихо и прикрито. За броени седмици Белият дом разпиля влияние, възхищение и добра воля, трупана в продължение на повече от век.
Вътре в страната Белият дом също обяви война на всички. Федералните институции действат като бухалки срещу медии, университети, адвокатски кантори, съдии и неудобни народни представители. Маскирани цивилни мъже отвличат хора от улиците - нещо, което досега бях виждал само в Беларус на Лукашенко. Стопанският хаос, отприщван всекидневно от Овалния кабинет, удря по малки и средни фирми, промишлени предприятия, фермери и търговци. Насажда се страх, масово доносничество и азиатско раболепие.
Каква е целта? Това се питат всички потърпевши и все по-често стигат до правилния извод: няма цел. Всяко публично поведение, особено политическото, бива инструментално или експресивно. Инструментално е онова поведение, което е подчинено на постигането на ясна цел. Експресивно е поведението, което има за цел да демонстрира какво мисли и чувства субектът на поведението. По принцип експресивно е поведението, характерно за тийнейджърските субкултури: изглеждам така и правя онова, за да се разбере, че съм хеви метъл, хипар, пънкар, гот, хипстър, футболен хулиган и пр. С възрастта идва промяна - зрелите индивиди се преориентират от експресивно към инструментално поведение. С експресивно поведение няма как да отглеждаш деца или да плащаш ипотека.
Каква цел преследват Тръмп и хората около него? Снимка: Roberto Schmidt/AFP/Getty Images
Така е по принцип. Но има индивиди, които никога не узряват и оказали се с власт, продължават да демонстрират експресивно поведение - да показват на останалите не какво искат да постигнат, а какви са.
И оттук: всички разговори за някаква „цел“ на „политиките“ на сегашната американска администрация са безсмислени. Няма нито цел, нито политики. Има изригвания, разкриващи емоционалния свят и умствен потенциал на своите носители.
Ще се върна ли американците към лоното на цивилизацията?
Вгледайте се в поведението на който и да е министър или съратник на Доналд Тръмп по време на редовните препитвания, на които са длъжни да дават обяснения пред различни комисии в Конгреса. Ще видите хора, които са съвършено невежи и гордеещи се с това свое невежество като с някаква „автентичност“, която те противопоставят на „учеността“ на „елита“. Най-доверените хора на Тръмп не знаят нищо за нищо и смятат, че това ги извисява над онези, които знаят нещо за нещо. Тази им убеденост обяснява и фрапиращата тяхна разпищоленост, онова презрително високомерие към околните, което досега никой не е демонстрирал в държавата, в чийто основополагащ документ четем: „Ние приемаме следните истини за очевидни, че всички хора са създадени равни“.
Тръмпистите нямат нито политика, нито цел. Те не са подчинени на разума, а на страстите. Страстите генерират не политики, а представи и картинки.
Но какво си представят като желан от тях краен резултат? Това са семпло устроени умове и си представят семпли неща. Очевидно виждат желаното бъдеще като сцена от филм за живота след падането на цивилизацията - да речем, „Месия на бъдещето“ на Кевин Костнър. Виждат нещо като силно укрепено средновековно село, обитавано от хора от едно и също племе, безпрекословно подчинени на своя вожд. Когато от маранята изникне наближаващ конник, стражите на селото го замерват с каквото имат и го инструктират да не спира при тях, а да продължава пътя си.
Във филма Кевин Костнър имаше късмета вождът на укрепеното село, което наближи, да е Том Пети. Разбраха се като джентълмени и племето на Пети помогна на Костнър да продължи пътя си към възраждане на цивилизацията.
Търсят се, прочее, в сегашна Америка: 1. Кевин Костнър; 2. Том Пети. Ако бъдат намерени, американците ще се върнат в лоното на цивилизацията. Ако пък не - да видим.
Евгений Дайнов
