МВР и други държавни органи отказаха да се включат в контрола на тютюневите изделия
Парламентарната здравна комисия отхвърли на първо четене предложени от ПП-ДБ промени в Закона за здравето, които целяха да се разшири забраната за употреба на тютюневи изделия на закрито и да се подсили контролната дейност. Мерките бяха насочени срещу нагреваеми устройства, вейпове и наргилета, а не само серщу конвенционалните цигари. Промените срещнаха отпора на тютюневата индустрия и ресторантьорския бранш, както и нежеланието на редица държавни органи да се включат в контрола и в крайна сметка бяха отхвърлени със 7 гласа „за“ и 11 „въздържал се“.
Васил Пандов (ПП-ДБ), който е сред вносителите на промените, обясни, че целта е да се подобрят действащите забрани при употребата на тютюневи изделия. „Настоящата уредба забранява тютюнопушенето, а при съвременните устройства става въпрос за употреба, а не за пушене“, посочи той и допълни, че по тази причина съдебната практика в момента е противоречива по отношение на нагреваемите бездимни устройства. Това е причината санкциите на регионалните здравни инспекции (РЗИ) за употреба на такива устройства в заведения и други закрити обществени места да падат в съда.
Освен това Пандов посочи, че в повечето държави от ЕС контролът на подобни забрани е вменен на повече от една институция. Затова с промените в Закона за здравето се предлагаше освен РЗИ контролни правомощия да имат други органи като МВР, Агенцията за безопасност на храните, както и местните власти.
Законопроектът предвиждаше шестмесечно затваряне на обекти, в които бъде установено нарушение на забраната, както и завишаване на глобите.
Друго предложение беше пълната забрана за реклама на тютюневи изделия. Пандов припомни, че България е на водещо място по данни на СЗО и Евростат по употреба на тютюн сред подрастващите.
Предложението беше подкрепено от Министерството на здравеопазването, но не се прие възторжено от останалите институции, особено в частта с вменяването на контролни правомощия. МВР обяви, че е против да бъде включено в контрола, защото това щяло да му пречи да си изпълнява същинските правомощия по опазване на обществения ред. От Агенцията по безопасност на храните коментираха, че нямат капацитет да поемат допълнителни контролни функции.
Тютюневата индустрия пък се обяви срещу приравняването на бездимните устройства с конвенционалните тютюневи изделия. „Разширяване на забраната за тютюнопушене със забрана за употреба на всички продукти само ще стимулира
още нерегламентирани практики и ще има основно негативен ефект върху ресторантьорския бизнес, а налагането на драконовски санкции като затваряне на заведения до 6 месеца излиза извън логичните и обосновани мерки спрямо бизнеса“, смятат от Асоциацията на тютюневата индустрия. Срещу промените становище в комисията внесоха и от ресторантьорския бранш.
Д-р Александър Симидчиев (ПП-ДБ) обаче коментира, че вече е натрупан достатъчно опит, който показва, че и новите тютюневи продукти водят до зависимости и имат съизмерими здравни ефекти. „Не можем да ги диференцираме на база произволни измервания, повечето от които са проведени и финансирани от производителите“, посочи той. Симидчиев допълни, че иска когато дядо като него отиде в заведение с внуците си и седне на място за непушачи, те да не бъдат „окадени с всякакви миризми“.
Васил Пандов определи позицията на МВР като „цинична“, защото е виждал как полицаи се оплакват, че в момента няма какво да направят при нарушаване на забраните, тъй като нямат контролни правомощия.
В момента други законови поправки за забрана на еднократните вейпове чакат нотификация от Европейската комисия.
