Шпионски афери, влияние и пропаганда в училище, мрежи за дезинформация и сайтове за фалшиви новини. Това са само част от интстументите на руската хибридна война, която се води срещу Запада, особено след началото на войната в Украйна преди 3 години. Повечето анализи показват, че руската мрежа за дезинформация се фокусира предимно върху страните от бившия Съветски съюз, Централна и Югоизточна Европа, сред които и България.

Това сочи и анализ на експерти от Центъра за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България и Sensika Tehcnologies. Той обхваща общо 643 601 статии в 45 държави за период от декември 2024 г. до март 2025 г.

„Дезинформацията е много разпространена в цяла Европа. Но също така, разбира се, и тук - в България. Това е страна на първа линия, когато става въпрос за руските дезинформационни усилия. Русия ще продължи да се опитва да влияе на дискурса в България, това е сигурно“, каза в интервю за Меdiapool британският дипломат Джак Хендс в края на 2024 г.

И въпреки че различни проучвания сочат, че България е една от най-уязвимите страни от руската пропаганда в Европа, на институционално ниво страната все още не взима необходимите мерки, за да се справи с проблема, а опитите за противовес на руската дезинформация идват предимно от неправителствени организации, разследващи журналисти и граждански активисти.

„Има хора в институциите, които имат желание и правят някакви опити за борба с дезинформацията, но те се оплакват от липсата на нормативна уредба. Защото до ден днешен, 3 години след началото на войната в Украйна, нямаме механизъм, чрез който да прилагаме санкциите срещу Русия. Дезинформацията не е само руска, има и китайска например. Специално руската дезинформация може да бъде спряна, ако санкциите се прилагаха по-ефективно и голяма част от медиите не превеждаха и разпространяваха информация от руски сайтове“, коментира пред Mediapool бившият журналист и настоящ експерт в Sensika Tehcnologies Георги Ангелов.

Той добавя, че битката става още по-трудна в Youtube и Telegram, където действат мрежи като „Правда“. В нея се разпространяват новини от много сайтове и създават илюзията за множество източници на информация, но всъщност повечето новини идват от руските държавни медии и руските ведомства.

Според него един от най-успешните методи за разпространение на дезинформацията не само сред обществото, но и сред държавни служители е чрез психологическата техника на рефлексивен контрол. Той е описан от съветския и американски В.А. Лефевр като „процес, при който единият от опонентите прехвърля на другия основанията за вземане на решения“.

„Когато една и съща информация те залива отвсякъде, в един момент решаваш, че това е твое собствено мнение, а не нещо, което всъщност е заложено отвън. След това заявяваш, че това е твоето мнение и всеки има право на такова. Това е един от принципите“, обяснява Георги Ангелов.

(Без)действа ли Министерският съвет?

В продължение на повече от 6 години се спекулира за създаването на координационно звено за борба с дезинформацията към Министерския съвет, но то така и не се превръща в реалност. Още през 2019 година третото правителство на Бойко Борисов обяви, че въпросното звено вече е създадено преди европейските избори. Още тогава бе ясно, че то реално не извършва никаква дейност.

Според Ангелов първо трябва да се изясни как точно работи механизмът на руската дезинформация в България, а след това водещите държавни институции да накарат ДАНС и ГДБОП да блокират разпостранението на подобни мрежи и сайтове.

За няколко месеца по време на управлението на кабинета Денков през 2023 г. и началото на 2024 г. Министерският съвет водеше рубрика срещу дезинформацията на официалната си фейсбук страница. След като редовното правителство падна обаче, рубриката не бе продължена от служебната власт.

По думите на председателя на Софийски форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната Йордан Божилов липсата на звено за стратегически комуникации към Министерския съвет е сериозен проблем, а въпросът с липсата на ясна институционална реакция спрямо руската пропаганда има няколко аспекта.

„На първо място, правителство е твърде волатилно. Второ, има абсолютно непознаване на проблема от хората, които взимат решения. И това, което ми изглежда най-проблематично, е, че различните институции имат различно отношение към проблема. Президентът заема една позиция, правителството друга, в парламентът пък има много големи различия. Това също не предразполага към единнна държавна политика. Но най-вече ми се струва, че има недостатъчна оценка на риска, пренебрегване на проблема и незнание по темата“, каза Йордан Божилов.

Властите се опитаха да предприемат мерки срещу дезинформацията и в Министерството на отбраната беше създадена специална структура, която да следи дезинформацията онлайн и в традиционните медии от март 2024 г. И до днес тя функционира активно, но публикува кратки материали срещу дезинфорамцията на база проверка на факти.

„Проверката на факти и развенчаването на невярна информация са важни дейности, но за мен борбата с дезинформацията, пропагандата, фалшивите новини трябва да е преди всичко проактивна. Което означава две неща. Първо, по важни въпроси за страната трябва да има активна информационна политика, включително стратегически комуникации (STRATCOM). Kогато това го има, много по-трудно се наместват дезинформации и фалшиви новини. Другото, което ни е нужно, е качествено обучение, защото ни липсва критично мислене“, изтъкна председателят на СФС.

Според него инициативата в тази посока трябва да дойде най-вече от правителството.

„Имаме няколко добри примера. Във Великобритания и Нидерландия има изградена система за стратегическа комуникация, която започва от премиера и върви надолу по веригата към министерства, областни управители и така нататък. В правомощията и задълженията на Министерския съвет е да се грижи за вътрешната и външната политика и политиката за сигурност. Борбата с дезинформацията трябва да стане елемент на политиката за сигурност“, отбеляза Божилов, който преди месеци организира безплатен курс за стратегически комуникации за всички ведомства, а на него пристигат едва няколко представители на 2-3 министерства.

„Ето заради подобно бездействие имаме руска дезинформационна кампания, която се шири, и фалшиви новини се разпространяват и от организации, и от политически лица“, добави бившият зам.-министър на отбраната.

Проевропейски партии – на хартия ги има

В Народното събрание проруските и проевропейските партии често си разменят реплики от парламентарната трибуна, а депутатите трудно стигат до консенсус и по тези въпроси, въпреки че на теория има проевропейско мнозинство в парламента. Единствената група, която активно повдига темата за руската пропаганда обаче е „Продължаваме промяната – Демократична България“. В края на миналта година коалицията дори предложи създаването на временна комисия за разкриване на руското влияние в България, но до нейното гласуване в пленарната зала така и не се стигна.

„На думи има проевропейско мнозинство, което иска да се бори с руското влияние. На практика действията са доста лъкатушещи. Тази комисия не беше подкрепена. Преди година бяхме предложили законопроект, който да засегне доста аспекти на дезинформационни кампании, произтичащи в момента, основно от Русия, но е добре за в бъдеще да имаме подобен способ без значение за коя държава става дума. Виждаме, че правителството няма ефективни действия, нито контраразузнаването върши каквото и да било, нито Министерство на отбраната действа ефективно, нито Министерство на електронното управление“, коментира пред Mediapool съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов.

По думите му, когато е бил министър на електронното управление е имало устройствен правилник, в който фигурират думите хибридни заплахи и дезинформация, за да може ведомството да се заеме с тази задача, но сега те са били премахнати от новия правилник на министерството.

Според Божанов е важно да има нормативна рамка, за да има основа за работа по този важен казус.

„Предстои приемане на Закона за електронните съобщения, който да приложи акта за цифровите услуги, където има някои инструменти за противодействие, но те са доста слаби. Мерките, които бях предложил през 2022 г., са за създаване на аналитично звено, а след това ги надградихме с конкретни дефиниции на чуждестранна цифрова намеса. Добре е да има институции, които не просто да анализират, а да разработват инструменти, да действат по примера на френското звено, което например последно свали 200 анонимни сайта, а след задълбочен анализ се оказа, че произтичат от Кремъл“, каза Божанов.

По думите му има много конкретни действия, които могат да се предприемат, но първо е нужна законова рамка и кадрово обезпечение.

„Важното уточнение, което правя всеки път, защото най-често руските проксита, но не само, изкривяват нещата и казват, че това ще бъде цензура. Нищо подобно. Никога не става въпрос за оценка на съдържанието и сваляне на конкретно съдържание, защото то е вярно или грешно. Никой държавен орган или политик не следва да дава оценка на „вярно или грешно“, тъй като това е политически въпрос. Понякога имаме различни гледни точки тук в парламента и спорим кое е вярно и кое е грешно. Въпросът е да се проследяват системните ефекти онлайн, които не са видими с просто око. Когато имаш подходящите инструменти, подходящите хора и структури за анализ, виждаш как се разпространява тази пропаганда“, поясни Божанов.
Румъния се дави в същото блато, Полша се справя

Северната ни съседка също изпитва сериозно проблеми със справянето с руските хибридни атаки, което ясно си пролича покрай президентските избори в страната. Там един от основните канали за разпространение на проруски и антиевропейски тези бе социалната мрежа „Tik Tok“.

Там често се срещат видеа, в които изглежда, че руският президент Владимир Путин лично се обръща към румъницте и говори за война между Русия и ЕС. След разследване на румънската медия HotNews националният аудиовизуален съвет на Румъния (CNA) започва анализ на съдържанието с пропутинска и проруска насоченост и предприема действия за премахването на подобно съдържание.

Съветът определя премахнатите видеа като „коментари с крайно противоречиво съдържание, което е станало вирусно и може да доведе до сериозна обществена заблуда, както и до масово разпространение на фалшива информация.".

Множесто журналистически разследвания показват, че бившият крайнодесен кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску е добил популярност чрез мащабна онлайн кампания, подкрепена от руска намеса и хибридна кампания. А други доклади показват, че Джорджеску и партията Алианс за обединение на румънците (АУР) на другия крайнодесен кандидат за президент в Румъния Джордже Симион са били основните бенефициенти от близо 27 хил. фалшиви профила в Tik Tok.

В Румъния, подобно на България, няма специален закон, насочен към борбата с дезинформацията. През последните месеци румънското правителство планираше наредба, която да даде правомощия на Националната агенция за регулиране в комуникациите (ANCOM) и други институции, включително службите за сигурност да ограничават достъпа до онлайн публикации, съдържащи незаконна информация, фалшиви новини, реч на омразата и нерегламентирани предизборни кампании. До реализация на проекта обаче не се стига, а от президентската администрация са призовали институциите да прилагат съществуващите закони.

И румънското отбранително министерство се опитва да играе роля в борбата с руската пропаганда. Ведомството управлява платформата InfoRadar, която наблюдава фалшиви наративи с руски произход. Подобна дейност извършва и CNA, който може да поиска от ANCOM премахване на фалшиви новини от онлайн платформи и социалните мрежи.

В Полша също няма държавна институция, която последователно и активно да се занимава с борбата срещу дезинформацията. Въпреки това, сферата на руското влияние се контролира и ограничава от Агенцията за вътрешна сигурност (ABW). През май пък правителството стартира съвместна кампания между министерството на цифровизацията и Научно-академичната компютърна мрежа в Полша. Съвместно са разработили програма за защита на изборния процес, насочена към откриване и противодействие на дезинформация, свързана с изборите.

Част от тази инициатива включва мониторинг на социалните мрежи Х, Facebook, Instagram, TikTok и Telegram, както и проверка на публикуваното онлайн съдържание. Целта е да се предотврати разпространението на фалшива информация, която може да повлияе върху резултатите от вота и да подкопае общественото доверие в изборния процес. Освен това регулярно ще се публикуват аналитични доклади, ще се провеждат обучения и ще се изготвят инструменит, които да могат да използват и гражданите.

Прибалтийските републики са крачка напред

Естония и Литва продължават да изпитват трудности с разпространението на руска дезинформация в социалните мрежи, но все пак има отговорни институции, които се опитват да се справят с предизвикателството.

Органът за защита на потребителите и технически контрол в Естония се грижи основно за традиционните медии, а руските пропагандни канали са забранени в страната. Множество неправителствени организации също се включват активно в онлайн битката срещу пропагандните руски наративи, като някои дори са финансово подкрепени. Естонската служба за защита на държавната сигурност и прокуратурата пък водят дела срещу незаконни послания, като се е случвало местни руски пропагандисти да биват прогонавани от страната.

Литовската комисия за радио и телевизия (LRTK) наблюдава изпълнението на санции срещу руски медии в страната и разглежда приблизително по 20 сигнала месечно, като при установена дезинформация налага глоби според закона за публичната информация в Литва, които стигат до 3% от годишния оборот на медийното издание или до 100 000 евро.

Министерство на отбраната, полицията и прокуратурата пък имат правомощия да проследяват сигнали, включително чрез „виртуални патрули“ в социалните мрежи.

„Когато виртуалният патрул на полицията получи сигнал от потребители в социалните мрежи за профили или публикации, които може да разпространяват дезинформация, информацията се проверява. Ако съмнението се потвърди, въпросният профил или съдържание се докладва чрез вградената система на Facebook или през специалния канал за заявки от правоприлагащи органи“, казва разследващият инспектро в литовската служа за координация и конторл Угне Щюкайте.

Дирекцията по стратегическа комуникация към Въоръжените сили на Литва също следи информационното поле повече от 10 години.

„Екипите от анализатори на армията наблюдават и оценяват враждебната информационна среда, най-вече тази, произхождаща от Русия и Беларус“, казва подполковник Видас Грунда от дирекцията по стратегическа комуникация.

Националният център за управление на кризи и националната служба за сигурност пък получават граждански сигнали за дезинформация в социалните мрежи, като изготвят анализи и координират полицията и прокуратурата дали е необходимо да предприемат мерки.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Радослав Александров (Mediapool.bg, България); Claudia Pirvoiu (HotNews.ro, Румъния); Ieva Kniukstiene( Delfi, Литва) и Мichal Kokot ( Gazeta Wyborcza, Полша)