„Ще помагам, ще даря, ще зарадвам хората“ – с този личен девиз живее Сами Родоплу, човекът, когото мнозина наричат мечтания спонсор, а в родните Източни Родопи – просто „нашия Сами“.
Роден и израснал през 50-те години на миналия век в родопското село Седларе, Сами Родоплу още от ранна възраст показва силен дух, трудолюбие и загриженост за хората около себе си. Тези качества го отвеждат до кметското място в родното му село, където се доказва като образцов и уважаван управник. Неговото име се свързва с честност, почтеност и реални грижи за общността.
Но животът му поема нов път през 1989 г., когато се изселва в Швеция по време на т.нар. „голяма екскурзия“ – един от най-трудните периоди за българските турци. В чуждата страна Сами започва отначало – започва работа като домакин-снабдител в най-голямата болница на европейския континент, разположена в столицата Стокхолм. Медицинското заведение има над 10 000 души персонал, а той не просто се вписва – става ценен и уважаван служител.
Сърцето му обаче никога не напуска Родопите. Сами Родоплу посвещава голяма част от свободното си време и лични средства, за да помага на хората от своя роден край. Дарява легла, инвалидни колички на болници в Източните Родопи – села и градове, които често разчитат именно на такива жестове, за да се справят с ежедневните предизвикателства.
Освен помощта за болници, той щедро подкрепя сдружения, социални проекти и най-уязвимите – децата/последно баскетболни врати в Дружинци/. И не само в България – неговата благотворителност достига и до други балкански страни, където нуждаещите се намират опора в лицето на човек, когото никога не са срещали, но за когото винаги ще се молят с благодарност.
Сами Родоплу не търси слава. Неговата награда е усмивката на възрастна жена, настанена удобно в ново болнично легло, или радостта в очите на дете, получило подкрепа, когато най-много е имало нужда.
В свят, в който често забравяме значението на думата „човечност“, Сами Родоплу ни напомня, че добротата не е отживелица. Тя е път – и той е избрал да го извърви с чест.
Метин Хасан,Момчилград