Демократичната общност в България трябва да се яви с един кандидат на задаващите се президентски избори. Ако това не стане, възможността ѝ да стигне поне до балотаж рязко би намаляла. И това е проста аритметична сметка.

За президентските избори вече има два очертаващи се блока. Единият е около ГЕРБ и той ще бъде подпомаган от „Ново начало“. Малко вероятно е кандидатът на този блок да е Борисов, но и това не е изключено: лидерът на ГЕРБ ще държи избора си в тайна максимално дълго. Другият голям блок ще е от евроскептични кандидати. Там със сигурност ще видим избраник на президента Радев – най-вероятно сегашният вицепрезидент Йотова. Също така много възможно е и Костадин Костадинов да се включи. Целта и на този блок ще е да стигне до балотаж, на който гласовете му да се консолидират зад по-силния от двамата кандидати.

Обединяване около смислена кандидатура

Това състояние на нещата показва, че задачата на демократичната общност е трудна и би станала невъзможна, ако тя се яви с повече от един кандидат на изборите. Затова излъчването на общ, единен и силен кандидат би трябвало да е нейна важна цел през следващата година.

Времето до изборите изглежда дълго, но с оглед на готовността на демократичната общност може да се окаже и недостатъчно. Затова обединяването около смислена кандидатура трябва да започне максимално скоро. Нещо повече, влизането в изборен режим е важно за демократичната общност, защото с подкрепата за правителството „Желязков“ заради еврозоната тя рискува да се обезличи спрямо ГЕРБ и да загуби от остротата си. Засега това не се отразява на електоралните нагласи за ПП-ДБ, но и няма видимо разширяване на потенциалните избиратели.

Идеята на ДСБ да излязат с дискусия за обща кандидатура е добро начало, особено ако в тази дискусия се включат останалите партии от коалицията ПП-ДБ, а и други организации и личности в център дясно. Преди да се стигне до обсъждане на имената (в крайна сметка най-важното), все пак е редно да се започне с принципни и съдържателни въпроси, които да структурират бъдещите дебати:

Нужно е да се разшири електоралната основа

1) Кой влиза в „демократичната общност“: Гръмкото название „демократична общност“ има нужда от обяснение и доуточняване. Като цяло е ясно, че голяма част от това понятие се покрива от представители и от подкрепящи ПП-ДБ и някои по-малки формации в център дясното и либералния спектър. Демократичната общност не е обаче ексклузивно партийно дефинирана и това дава излаз и към други електорати, както и към много разочаровани от съществуващите в момента партии. Всъщност, съдържателният обхват на това понятие би трябвало да включва всички проевропейски поддръжници на демокрацията в България, които смятат, че корупцията е тежък дефект, който може да бъде отстранен. Про-Европа и срещу окопаната корупция в българската политика и съдебна система – това е общо взето насочеността на този сегмент;

2) Трябва ли да има предварителни избори за общ кандидат:

 Първичните или предварителни избори са технология. Ако не могат по друг начин да се споразумеят политическите партии на демократичната общност, предварителните избори са подходящ инструмент за решаването на спора. Тези избори имат предимства и недостатъци. Предимството е, че победителят от първичните избори ще набере електорална скорост и ще бъде по-разпознаваем, ще влезе като победител на президентските избори. Лошата страна на предварителния вот е, че кампанията може да е негативна и да отблъсне част от избирателите и всъщност да загуби гласове за истинските избори.

Също така на първични избори печелят като цяло по-крайни кандидати, докато на същинските избори по-често печелят центристи. И най-вече, ранното излъчване на кандидат ще даде възможност на останалите да се опитат да го очернят или поне да настроят собствените си стратегии максимално ефективно по отношение на опонента. Но ако партиите на демократичната общност не успеят да се споразумеят за обща кандидатура без предварителни избори, каквито и да са техните недостатъци, те остават единствената смислена възможност;

Какъв да е бъдещият кандидат и как да бъде избран

3) Отворени или затворени предварителни избори: Ако се стигне до решение за предварителни избори, по-смислено е те да са отворени за всички избиратели, а да не са вътрешно-партийни. Това е така, защото по принцип партийните членове са много малко в България и това би превърнало изборите в упражнение за партийния актив. Вярно е, че отварянето на изборите може да доведе до тяхна манипулация от зложелатели. Но демократичната общност има амбицията да докаже на българите, че електронното гласуване и други форми на дистанционно гласуване са приложими в България: едни отворени предварителни избори ще са нагледна демонстрация за приложимостта на тази изборна технология в страната;

4) По-либерален или по-консервативен кандидат: Това е хубав въпрос, който може да се реши в рамките на предварителни избори. Като цяло няма ясен и еднозначен отговор. Либералът Никушор Дан спечели доста убедително (макар и неочаквано) изборите в Румъния. Консервативната вълна, създадена от избора на Тръмп в САЩ, е в момента с неизяснена сила, тъй като и политиката на новата американска администрация, меко казано, поражда нееднозначни реакции. В много държави има и анти-Тръмп консолидация, която доведе до изборни победи (в Канада и на други места). Подкрепата на Тръмп за „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Германия и за Джорджеску в Румъния набръчка много европейски чела. На базата на всичко това демократичната общност в България би трябвало да е много внимателна и по-скоро да се опитва да отива отвъд разделенията, които Доналд Тръмп поражда, а не да влиза в неговата агресивна и поляризираща реторика;

5) Свободната демокрация: Каквото и да става, ясно е че демократичната общност е основният радетел за либерална демокрация в България. Този термин беше позагубил значението си по време на прехода, доколкото беше станал обект на огромен консенсус. Сега обаче е необходимо да се върнем към основите: народният суверенитет и свободата на хората са два фундамента, нито един от които не може да бъде жертван. И двата трябва да се отстояват. Затова мнозинствата не могат да забраняват свободата на словото, както не могат да затварят и наказват университети, които не им следват идеите. Дори в САЩ утвърдени институции като Харвард са заплашени: в такава ситуация демократичната общност в България няма право да се цепи и да се самомаргинализира, а трябва да се бори максимално сериозно и концентрирано за удържането и запазването на свободната демокрация у нас и в Европа;

Една разделителна линия вече отпадна

6)Войната в Украйна: Вече стана ясно, че Русия не желае войната да спре преди нейна пълна победа. Тази победа би включвала териториален контрол върху голяма част от Украйна (поне четири области) плюс индиректен руски контрол върху вътрешната политика на тази държава (чрез разоръжаване, „денацификация“, смяна на Зеленски и т.н.). Би включвала и оттегляне на НАТО от Източна Европа или неговото максимално отслабване. Тръмп опита да спре войната при други условия, но е ясно, че не успя. Така че вече няма избор между подкрепа за Тръмп (уж „спиране на войната“) и подкрепа за Украйна и ЕС. Всъщност става пределно ясно, че позициите са само две: подкрепа за руска победа в Украйна или подкрепа да отстояването на независима Украйна с възможно членство на тази страна в ЕС, с военни гаранции за нейното съществуване. Ясно е къде САЩ, Европа и Украйна стоят по този въпрос. Ясно е къде стои и България и българската демократическа общност. Така че Украйна не би трябвало да е някаква разделителна линия при излъчването на единен кандидат на общността;

7) Европейска интеграция: Демократичната общност е била и трябва да остане двигател на европейската интеграция. С влизането на България в еврозоната нещата не приключват. Самият ЕС би трябвало да стане далеч по-тесен съюз на суверенни държави, особено в областта на отбраната, което пък не би могло да се случи без напредък във фискалната интеграция. Предварителните избори могат да станат платформа за изясняването на позициите на кандидатите по такива въпроси;

Други стратегически цели
8) Цели отвъд членството в еврозоната: Много е важно да започне смислен дебат за стратегическите цели на България след евентуалното членство в еврозоната. Създаването на технологични шампиони в българската икономика, намаляването на неравенствата между столицата и страната, привличането на специалисти и работна ръка за справяне с демографската криза, оставането и връщането на български младежи в България и т.н. са очевидни цели, които демократичната общност може и трябва да приоритизира. А една предварителна кампания може да създаде и широка обществена подкрепа за тези и подобни цели;

9) Нестинарство или православие: По този иначе важен въпрос не е нужно да се заема страна по време на предварителните избори, но той може да се използва за разведряване на обстановката. В крайна сметка в политиката има място и за чувство за хумор. Стига да не се стигне дотам нестинарството или вероучението да станат задължителен предмет в учебната програма.

В политиката няма пауза. Демократичната общност също не може да функционира на пауза до приемането на България в еврозоната. Излъчването на един общ кандидат за предстоящите президентски избори е добър начин тази общност да е в добра политическа кондиция. И да е готова за каквито и да е било избори.

Даниел Смилов