Русия няма да позволи рускоезичното население на Украйна да остане под управлението на „хунтата“ на президента Володимир Зеленски, заяви руският външен министър Сергей Лавров.

„На територията на Украйна <…> милиони хора говорят руски, това е техният роден език, и поставянето им под ръководството на хунта, която е забранила дори да се говори руски <…> би било много голямо престъпление“, каза Лавров на конференцията „Исторически южноруски земи, национална идентичност и самоопределение на народите“. Без да уточни кой и кога и забранил в Украйна да се говори руски.

Лавров изрази съмнение във възможността за подписване на мирен договор с украинския президент, тъй като оставал въпросът за неговата „легитимност“. Той отбеляза, че провеждането на избори в Украйна би било „оптималното решение за това кой може да подпише мирното споразумение“ от страна на Киев.

„Когато се стигне до подписване [на мирното споразумение], въпросът за легитимността ще бъде от решаващо значение, защото ако тези, чиято легитимност, меко казано, вече не убеждава никого, подпишат, тогава дошлите след това на тяхно място могат да поставят под въпрос постигнатото споразумение“, каза Лавров. Засега обаче Москва продължава да договаря принципи на уреждане, които устройват всички, добави външният министър.

Преди дни руският президент Владимир Путин подчерта, че Москва трябва да гарантира интересите на хората в тези територии на Украйна, „където живеят хора, които смятат руския за свой роден език и които смятат Русия за своя родина“. Но той не уточни за кои територии става дума.

Путин също многократно е поставял под въпрос легитимността на Зеленски. Според него президентският мандат на Зеленски формално е изтекъл на 20 май 2024 г., но е удължен чрез военно положение до следващите избори.

Конституцията на Украйна обаче предвижда след изтичането на петгодишния срок от встъпването в длъжност пълномощията на президента да не се прекратяват автоматично, а да приключват едва с встъпването в длъжност на новоизбрания президент, т.е. едва след избори. А избори по време на война са забранени, защото е невъзможно да се гарантират принципите на всеобщото избирателно право и свободните избори.

В края на март Путин предложи да се въведе временно управление в Украйна под егидата на ООН и западните страни. Той отбеляза, че според него това ще позволи „да се доведе на власт правителство, което е способно и се ползва с доверието на народа“, с което може да бъде подписан мирен договор.

Идеята „вбеси“ президента на САЩ Доналд Тръмп, който заплаши да наложи нови санкции, ако Путин скоро не подпише споразумение за прекратяване на огъня. Оттогава обаче позицията на американския президент се промени: след телефонен разговор с Путин на 19 май Тръмп, според източници на Wall Street Journal, е казал на европейските лидери, че руският президент няма намерение да сложи край на войната, защото вярва, че печели на бойното поле. Тръмп също казал на Зеленски, че сега трябва сам да преговаря за мир с Путин и отказал да наложи санкции срещу Русия.
Няма да има преговори във Ватикана

Воденето на преговори между Русия и Украйна във Ватикана е нереалистично и няма нужда да се хабят „умствени способности“ за изработването на този вариант, каза руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от The Moscow Times.

„Представете си Ватикана като място за преговори, малко е неелегантно, бих казал, когато православните страни ще обсъждат въпроси, свързани с премахването на първопричините [за пълномащабното нахлуване на Русия] на католическа площадка, а една от първопричините е курсът към унищожаване на Украинската православна църква“, каза Лавров на конференцията „Исторически южноруски земи, национална идентичност и самоопределение на народите“. Според него за Ватикана също няма да е „много конфортно“ да приема делегации от двете страни.

В същото време Лавров отбеляза, че засега все още не са определени нито времето, нито мястото на втория кръг от преговорите. Той уточни, че в момента руските власти работят върху меморандум за бъдещия мир, който трябва да бъде представен на Украйна на срещата. „Но нашата работа вече е в напреднал стадий. И във всеки случай ще предадем този меморандум на украинците, както се разбрахме“, каза Лавров.

Идеята за провеждане на среща между Москва и Киев във Ватикана беше изказана по-рано от президента на САЩ Доналд Тръмп. Новият папа Лъв XIV декларира готовността си да действа като посредник между страните. Близки до Кремъл източници на Bloomberg обаче отбелязаха, че руският президент Владимир Путин не възнамерява да участва в мирни преговори за Украйна във Ватикана или където и да е другаде в близко бъдеще. Вместо това Кремъл планира да се съсредоточи върху преговорите на техническо ниво, които започнаха в Истанбул на 16 май. Един от източниците на агенцията подчерта, че Москва очаква истанбулският формат да продължи.

Според прокремълския политолог Сергей Марков Путин няма да пътува до Италия, членка на НАТО, от съображения за сигурност. Освен това Русия не смята Ватикана за неутрална страна в конфликта, отбеляза Марков. Включването на Ватикана в преговорния процес буди скептицизъм и сред Руската православна църква (РПЦ). Източници на Bloomberg обясниха, че Руската православна църква гледа на Светия престол като на „исторически съперник“ в Украйна и също така го упреква за липсата на критика към киевските власти, които затвориха храмове на проруската православна църква.