Електропреносните мрежи в Европа са остарели, недофинансирани и недостатъчно свързани, но в същото време - с добро оперативно управление, успяващо да преодолява случаи, в които внезапно „изчезват“ хиляди мегавати и трябва да се осигури спешно енергия за бита и икономиката.
Това показа най-голямото прекъсване на електроенергията в Европа, засегнало 55 млн. души на Иберийския полуостров преди няма и месец. Първоначално се подозираше, че е причинено от кибератака, после - проблем с производството на възобновяема енергия. Все още случаят се разследва и няма официално обявен „виновник“ за кризата, но сривът разкри колко уязвими са електрическите мрежи на стария континент.
Предстоят изводите и мерките на европейско ниво. Пределно ясно обаче е, че предотвратяването и управлението на подобни кризи става все по-неделима част от диспечирането на доставките на ток в условията на нарастващи възобновяеми енергийни източници, засилващи се кибератаки срещу мрежите и все по-сурови климатични условия на тежки зимни бури, пролетни и есенни наводнения и пр.
Предварителните оценки за щетите от сегашния срив на електрозахранването в Испания и Португалия са между 2.2 и 4.5 млрд. евро, а според анализ на енергийното министерство на САЩ от 2020 г. внезапните прекъсвания на тока годишно носят световни загуби от 150 млрд. долара. Вероятно днес те са повече и неслучайно организацията на европейския електроенергиен бизнес Eurelectric предупреди политиците и регулаторите, че трябва да преразгледат политиките си за развитието на електрическите мрежи, за да могат те да устояват на нарастващите предизвикателства при осигуряването на доставките.
Но какво е сегашното състояние на мрежите на някои от европейските държави и как операторите на електропреносните системи се справят с внезапни проблеми?
България в помощ на съседите си
С десет трансгранични далекопровода, дълги близо 1500 км, с капацитет за пренос на 4 хил. МВ и натовареност между 70 и 77 на сто, България е една от най-добре свързаните със съседите си държави. Така тя активно участва не само в преноса на електроенергия към и от тях, но и в балансирането на доставките в региона и може да реагира при сривове на румънска, гръцка, турска, сръбска и македонска територия. Въпреки това в региона се получава своеобразен изолиран остров на доставките спрямо останалата част на Европа, което влияе на цените.
Специално за аварийни доставки държавният „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) има действащи оперативни споразумения за подаване на напрежение до 200 MВ от съседни оператори в случай на нужда.
Последният случай на взаимопомощ е съвсем пресен. В ранните часове на 18 май пада част от електропреносната мрежа на Северна Македония и без ток остават редица големи градове там. Причината е прекалено високо напрежение в 400-киловатовата регионална преносна мрежа, което е довело до временното спиране на няколко трансформаторни станции.
Бързата и адекватна намеса на диспечерите на ЕСО предотвратява каскадно прехвърляне на проблема не само на територията на България, но и на Югоизток. Оказана е и необходимата помощ на северномакедонския оператор за бързо възстановяване на електрозахранването и предотвратяване на повторна авария.
Трите най-големи прекъсвания на електрозахранването за всички времена
Най-голямото прекъсване на електрозахранването за всички времена е в Северна Индия на 30-31 юли 2012 г, засягайки приблизително 670 милиона души - около половината от населението на страната и близо 10% от населението на света по това време. Причината е изключване на прекъсвач от нарастващо потребление на енергия през един от най-горещите сезони в историята.
През януари 2023 г в Пакистан 244 милиона души - 99% от населението на страната, остават без ток заради колебания на напрежението, довели до каскадни повреди на всички електроцентрали.
Неизправност в електропреносната мрежа на Бангладеш засегна 140 млн. души или 80% от населението на страната на 4 октомври 2022 г. и. Причината беше определена като неизправност в електропреносната мрежа.
Същото прави България и преди десет години, когато електроенергийната система на Турция се разпада. Засегнати са 70 млн. души и инцидентът е в листата на най-големите прекъсвания на електрозахранването в света. Тогава страната ни помага и за два часа и половина районът на столицата Истанбул отново има електричество, а в следващите 8 часа е възстановено електрозахранването в цялата съседна държава, спомнят си диспечерите от ЕСО.
За радост, на нас досега никога не се е налагало да търсим помощ от съседни оператори за ликвидиране на аварии в българската електропреносна мрежа, заявиха от дружеството пред Mediapool. И допълниха, че при тежки аварии имат процедури за възстановяване, но ежеминутната работа на диспечерите му е именно да не се допускат подобни сривове. „През целия си професионален път диспечерите се готвят за адекватен отговор на подобни събития и ако не срещнат такива, означава, че са си свършили работата“, заявяват от дружеството.
Разпад на мрежата през 1978 г., но днес върви реконструкция
Разпадане на електроенергийната система на България е имало през 1978 г. Оттогава е свършена много работа, за да не се повтори.
От ЕСО изтъкват, че дружеството системно работи за увеличаване на преносните способности на мрежата си и трансграничния ѝ капацитет. За целта се предвиждат инвестиции за реконструкция на около 720 км съществуващи електропроводи и 8 подстанции за повишаване на номиналното им напрежение от 220 на 400 kиловолта.
Това е част от проекта Greenabler, финансиран от Европейската комисия, за реконструкция и дигитализация на съществуващи електропроводи и повишаване номиналното им напрежение и увеличение на преносната способност на съществуващи въздушни електропроводни линии. Неговата стойност е 857 млн. евро, основната част от които са от Плана за възстановяване и устойчивост и Модернизационния фонд на Евросъюза.
В Италия е вторият най-голям срив на доставките в Европа
На 28 септември 2003 г. цяла Италия, с изключение на автономния остров Сардиния, остава без електрозахранване и потърпевши са над 55 милиона души. Тогава буря удря електропровод, идващ от Швейцария, системата се претоварва и се повреждат и електропроводи от Франция. Това е и най-голямата енергийна криза в страната, която по онова време внася 17 на сто от необходимата ѝ електроенергия.
След този инцидент Италия се оборудва с иновативни системи, позволяващи проследяване движението на енергийните доставки в цяла Европа и колебанията в мрежите, които могат да причинят прекъсване на електрозахранването, като например от земетресения или бури.
Страната продължава да разчита на внос на енергия от Франция и Швейцария, но има споразумения за доставки и с други оператори, а в момента в ход е дискусията за развитие на ядрената енергетика и споделените инвестиции в малки модулни реактори.
Според Маурицио Делфанти - енергиен инженер в Политехническия университет в Милано, Италия трябва да работи за дългосрочното управление на извънредни ситуации. По думите му е необходимо максимално разделяне на енергийните ресурси в различни мрежи не само на географски принцип, така че всяка държава да има и диверсифицирани ресурси, от които да черпи, като същевременно се поддържат резерви за критична инфраструктура.
Когато прегреят жиците
Взаимопомощта на електропреносните оператори на различни държави е видима и в триграничния регион на Австрия, Германия и Чехия. Сътрудничеството между Германия и Австрия беше и е особено интензивно, не на последно място поради сравнително добре развитите трансгранични електропроводи. Ако индустрията в Южна Германия, жадна за електроенергия, спешно се нуждае от такава, Австрия обикновено може да я осигури в много кратък срок, като пусне в експлоатация своите помпено-акумулиращи водни електроцентрали.
От есента на 2018 г. обаче тази възможност е донякъде ограничена, тъй като съществуващата преди това съвместна ценова зона на електроенергията между Германия и Австрия е разпусната по указание на асоциацията на европейските енергийни регулатори ACER. Причината е многократно прегряване на проводниците в чешката мрежа, тъй като твърде много евтина вятърна енергия от Северна Германия пътуваше до Австрия през Чехия поради липсата на вътрешни германски електропроводи.
Алтернативата на разделянето на съвместната германско-австрийска ценова зона на електроенергията би била създаването на две ценови зони на електроенергията в Германия: сравнително евтина на север и сравнително по-скъпа на юг. Това обаче не беше политически осъществимо в Германия.
Гърция „изхвърля“ огромни количества енергия
Гърция също има стабилни търговски партньорства със съседите си, отчасти за разтоварване на излишната електроенергия, която би могла да причини прекъсвания на електрозахранването в напрегната система поради различни нарушения.
Свръхпроизводството в страната често кара властите, по време на периоди на високо производство и ниско търсене (като например миналия Великден и Първи май), да принуждават хиляди производители на възобновяема енергия да изключат системите си и да „изхвърлят“ електроенергия – губейки пари в процеса – за да избегнат рекордни излишъци.
Това се случва, защото въпреки опасенията относно екологичните разходи, интеграцията на фотоволтаичните и вятърните системи нараства, заедно с риска от прекъсвания на електрозахранването. Причината е недостатъчна инфраструктура за гъвкавост на системите, съхранението на електроенергия и деактивирането на инсталациите. Някои от тези проблеми са отбелязани от ACER в последния му доклад, в който се посочва, че Гърция е „шампион“ в ЕС по отношение на енергийните загуби.
Доклад от Грант Торнтън от името на Асоциацията на индустриалните потребители на енергия разкрива, че между юни и септември 2024 г. в Гърция доставчиците значително са наддекларирали електрически товари (вариращи от 80 до 238 GWh на месец). В резултат на това през април асоциацията поиска разследване от регулаторния орган за отпадъци, енергия и води относно евентуална манипулация на цената на едро (със средна цена на едро от 118 евро за MWh, минимум 0 евро и максимум 942 евро). Тя призова за подобрения, за да се предотвратят спекулациите на гръцката енергийна борса.
Украйна е нагледният пример за ползите от свързаността
Украйна, която вече четвърта година е обект на военната инвазия на Русия, а енергийната ѝ инфраструктура систематично е атакувана и разрушавана, е нагледният пример как дори държава, която не е член на Европейския съюз, успява да преодолее дефицитите си чрез свързаността си с европейската енергийна мрежа.
Според оценки на мозъчния тръст Институт за гражданско общество, от 34 ГВ производствен капацитет, работещ в Украйна през 2021 г., Русия е завзела или унищожила 22.5 ГВ, или повече от две трети. Реално без външна помощ Украйна няма шанс за стабилно енергоснабдяване и електропреносната мрежа на ЕС е спасителен пояс за енергийните доставки.
През юни 2024 г., когато руските обстрели причиниха особено тежки щети, помощта от съседните страни от ЕС спаси Украйна от ново прекъсване на електропреноса. По това време вносът на електроенергия достига технически възможния максимум от 1.7 ГВ в някои дни, тъй като съществуващите връзки между електропреносната мрежа на Украйна и съседните страни не позволяваха повече.
С продължаването на войната ЕС се подготвя за възможността за нови рекордно високи нужди от доставки. Вече е получено разрешение от регулатора за доставка на 2.1 GW на Украйна, ако е необходимо. Досега това не е прието, но доставките в по-скромни количества се осигуряват редовно.
Всичко това показва огромните предизвикателства пред развитието на електропреносните и електроразпределителни мрежи в Европа, за да може те едновременно да поемат и разпределят адекватно енергийните потоци – според производството и потреблението в различните краища на континента, да устояват на кибератаките, съпътстващи дигиталното управление на доставките, както и на климатичните промени, за да не се късат жици и падат стълбове или удари да вадят от строя подстанции и цели региони. И всичко това трябва да е съчетано с достъпни цени на електроенергията за домакинствата и за бизнеса.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Владислава Пеева, Mediapool.bg (България),.Günther Strobl, Der Standard (Австрия), Marta Abba (Италия), Lena Kyriakidi, Efsyn (Гърция), Sergiy Sydorenko, European Pravda (Украйна).
