„Вече не могат да ни принудят да спазваме техните правила и да носим забрадка всеки път, когато излизаме от вкъщи“: жените в Иран стават все по-смели. „Държавата не може да спре промяната."

„Настоящата политика на държавата по въпроса за хиджаба е да не се следват строги правила." Думите са на консервативния ирански политик Али Мотахари. Те сигнализират настъпила промяна. Пред журналисти миналата седмица в Техеран той подчерта, че полицията вече трябва да се намесва само в случай на груби нарушения. „Не бива да забравяме, че дори по времето на шаха - преди революцията от 1979 – жени са били арестувани за неприлично облекло на обществени места“, припомни той.

Али Мотахари е един от онези консервативни политици в Иран, които още преди общонационалните протести след смъртта на Джина Махса Амини в полицейския арест през септември 2022 призоваваха за разправа с жените, дръзнали да се отклонят дори малко от строгия дрескод. „Защо на жените е позволено да носят панталони под палтата си?", попита той като депутат още през 2014 година тогавашния министър на вътрешните работи. Тогава Али Мотахари настояваше властите да предприемат по-строги мерки срещу жените.

„Една променена страна"

„Държавата вече не може да ни отнеме това, което постигнахме през последните три години“, казва пред ДВ изследователка по въпросите на пола и журналистка от Техеран, която не желае да назоваваме името ѝ. Тя е една от жените, които не само отказват да носят забрадка на обществени места, но и насърчават другите жени сами да решат дали искат да носят забрадка или не. За тази своя позиция тя редовно е порицавана от властите и дори е получавала анонимни смъртни заплахи.

„Вече не могат да ни принудят да спазваме техните правила и автоматично да носим забрадка всеки път, когато излизаме от вкъщи“, добавя тя.

Според нея страната е променена след смъртта на Джина Махса Амини. Това можеше да се види например на погребението на иранската художничка, писателка и поетеса Шива Аристуи на 12 май т.г., когато нейният ковчег беше носен от жени без предписания хиджаб. В Иран по традиция носенето на ковчега дълго време е било мъжка работа - поради религиозните и социалните норми в тамошното общество. След появата на движението „Жени, живот, свобода“ все повече жени ходят на погребения без задължителния хиджаб и носят ковчезите на своите близки.

Много от тях умишлено стоят настрана от чуждестранните медии и не търсят обществено внимание - за да могат да продължат пътя си без допълнителни репресии. Всеки обмен на информация с международни медии може да се тълкува като „пропаганда срещу системата“, „сътрудничество с враждебно правителство“ или дори като „поръчка от чужбина“ и да бъде преследван.

Пример за това е многократно награждаваната с международни отличия журналистка Нилуфар Хамеди. Нейният репортаж за смъртта на Джина Махса Амини през 2022 ѝ донесе международна слава. Наред с други неща, тя публикува снимка на скърбящите родители на Амини, която бързо се разпространи в социалните мрежи и се превърна в символ на общонационалните протести. А след като те се разраснаха до най-голямото протестно движение в Иран след Ислямската революция от 1979, Хамеди беше арестувана и обвинена в предполагаемо „сътрудничество с враждебно правителство“ и „пропаганда срещу системата“, за което получи общо 13 години затвор. След 17 месеца тя бе освободена под гаранция и помилвана от иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей през февруари 2025 заедно с колежката си Елахе Мохамади.

Нилуфар Хамеди и Елахе Мохамади са арестувани и осъдени заради репортажите си за смъртта на Джина Махса Амини. И двете бяха помилвани в началото на 2025.г. Снимка: Atta Kenare/AFP/Getty Images

На 11 май, цели 2800 дни след репортажа, който промени страната, в един от най-големите ирански ежедневници излезе нова нейна статия. Нилуфар Хамеди отново може да работи като журналистка в Иран.

„Държавата няма силата да спре промяната"

Капитулирала ли е държавата пред жените? Не, казва пред ДВ Седиге Васмаги, известна активистка за правата на жените. „Това, което жените постигнаха със своята съпротива, не е прието от политическата система. Но държавата не може да спре или дори да обърне тази промяна“, уверява тя.

Васмаги вече не носи забрадка на обществени места. През април 2023 тя написа отворено писмо до върховния лидер Али Хаменей, в което разкритикува неговия указ за задължителното носене на хиджаб, подчертавайки, че Коранът не предписва подобно задължение.

През март 2024 Васмаги беше арестувана за „пропаганда срещу системата“ и „публична поява без хиджаб в съответствие с шериата“. Поради влошеното ѝ здраве мярката ѝ беше променена на домашен арест.

Тя може да бъде арестувана отново по всяко време, което обаче не я плаши: „Държавата е изправена пред огромни вътрешнополитически и външнополитически проблеми и в момента не е в състояние да се справи с жените в цялата страна, особено с тийнейджърките и младите жени, които вече не искат да носят забрадки. Въпреки това всяка мярка, която им изглежда ефективна, ще бъде внимателно разгледана и ще има опити да бъде приложена."

Васмаги визира с това продължаващия дебат около въвеждането на спорен закон за наблюдение на жените. Той предвижда редица наказателни мерки за иранките, които отказват да носят задължителния хиджаб на обществени места. „Политическата система обаче вече не може да върне времето назад“, убедена е Васмаги.

Шабнам фон Хайн