Смолянски музей открива изложба в Будапеща в чест на Ласло Наги

Будапеща, 20 май 2025 г. – Днес в Българския културен институт в унгарската столица официално се открива изложбата „Ласло Наги в творчеството на българските художници“ – събитие, с което Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян отбелязва 100-годишнината от рождението на големия унгарски поет, художник и преводач Ласло Наги (1925–1978), който е и почетен гражданин на Смолян. Експозицията представя подбрани творби от фонд „Ласло Наги“ и включва скулптура, живопис и графика, създадени в периода 1982–1988 г. по поръчка и с подкрепата на Историческия музей в Смолян. Произведенията са дело на едни от най-значимите родопски художници и творци, трайно свързани с планината и културната памет на региона. Силно впечатление сред скулптурните творби правят „Страннико в безкрая“ от Рангел Стоилов – дървена композиция с философска дълбочина, както и мраморната глава по автопортрет на Наги от Константин Камбарев. Бронзовите интерпретации на поета, дело на Ангел Бебелеков и Александър Хайтов, допълват скулптурния разказ. В живописта, с наситено лично отношение към личността на Наги, се открояват портрети от Петър Стайков, Михаил Карапаунов, Ружко Челебиев и Валери Паничаров. Съвременен и свободен изказ внасят Станимир Видев, Васил Бояджиев и Катя Савова. Особено въздействаща е картината „Майката на Ласло Наги“ от Бойчо Григоров. Изложбата включва и изразителни графични творби на Румен Найденов и Георги Трифонов, както и живописни пейзажи с мотиви от Музея „Ласло Наги“ в с. Широка лъка, изобразен от автори като Анастас Стайков, Любомир Самарджиев, Димитър Добрев и други. Емоционален финал поставя картината „Родната къща“ на Любомир Марков – нежна препратка към унгарската пуста и детството на поета. Куратори на изложбата са Цвета Колева – уредник в РИМ „Стою Шишков“ – Смолян, и д-р Ралица Кацова – музеен дизайнер. Тяхната работа съчетава културна памет и художествена визия в една въздействаща експозиция, която гради културен мост между България и Унгария в името на поезията, приятелството и общата европейска култура.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини