Може да се атакува решение на парламента, а не вътрешно-организационно разпореждане на председателя на НС, твърди Екатерина Михайлова
Актът на председателя на Народното събрание Наталия Киселова, с която тя върна на президента Румен Радев предложението му за провеждане на референдум за еврото, не може да се оспори пред КС. Тази теза застъпват юристи, сред които е и проф. Екатерина Михайлова, преподавател по право.
„Актът на председателя на парламента не подлежи на обжалване. Това не е от тези актове, които подлежат на контрол пред КС. Конституцията изрично е казала, че може актове на Народното събрание, а акта на председателя на НС, не е акт на парламента, това е разпореждане, което е вътрешно-организационен акт. За неговото нарушение отговорността е политическа, не юридическа“, заяви в в предаването „Тази сутрин“ по bTV Михайлова.
И уточни, че пред КС могат да бъдат отнесени и оспорени актовете на Народното събрание – това са закони, решения, декларации и обръщения.
„Разсъждавайки какво (Радев) има предвид, едно от нещата е да иска тълкуване за правомощията на председателя на НС. Другото е – текстове от самия закон за прякото участие, където е казано, че не подлежат на референдум договорите, които са ратифицирани по международните“, каза още Михайлова.
„Така че ще трябва да изчакаме и да разберем какво има предвид президентът, когато казва, че ще отнесе въпроса пред КС“, допълни тя.
Председателят на парламента Наталия Киселова върна с писмо до президента Румен Радев неговото искане за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото като национална валута от 2026 г. В него тя аргументира, че искането за референдум е недопустимо, като се позовава на Конституцията, договора за присъединяване на България към Европейския съюз, действащото решение на парламента за ускорено въвеждане на еврото, както и на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
След това президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд за отказа Народното събрание да разгледа предложението му за референдум „за“ или „против“ въвеждането на еврото през 2026 г. На практика обаче няма прието решение на Народното събрание за отказ за референдум, което наистина би могло да бъде оспорено пред КС. Има и такава практика на Конституционния съд. В случая обаче такъв акт на НС няма.
