Никога партията не се е унижавала толкова
Чак да му стане мъчно на човек. Имаше някога една голяма горда партия, сега вместо нея - никой не знае какво точно има. Българска социалистическа се именува.
Влезе тя в правителството да крепи стабилността на Бойко Борисов, оказа се, че е стабилност и на Делян Пеевски. Сега само май на втория - продължава да крепи. И за двамата някога бе казала „никога“. Обаче БСП не само крепи стабилността, ами сякаш е отвлечена в апартамент, упоена и не знае какво правят с нея: Иска Борисов преформатиране - и БСП иска преформатиране („Готови сме за всякакви разговори“). Не иска Борисов преформатиране - и БСП не ще. Обаче Борисов (и Пеевски) натискат да се смени председателката на парламента, която е от БСП. Пак авансово „да“ - председателката
плюе на пети да не пречи
По едно време, иначе много „коалиционният“ Борисов я обижда - ходила била по сборове и седенки с джанки, марули, череши. Ни гък от партията да я защити! Ни гък и откъде-накъде Борисов ще се договаря с четвърти (Пеевски), вместо най-напред със социалистите. Всички може да са забравили, но не друг, а БСП е официално втората сила в управляващата коалиция. Лидерът ѝ е дори вицепремиер. Що за поведение, що за партия? Няма дори елементарна чупка или стойка от благоприличие -
да се покаже, че нещо мърда,
че има нещо като партия.
А при случката с Наталия Киселова БСП загуби не просто председател на парламента. Но и потенциален служебен премиер в турбулентно време с много служебни премиери. Във всеки един друг период от историята това щеше да доведе до невероятни вътрешнопартийни катаклизми. Няма ги, понеже липсва партиен живот.
Разбира се, и децата знаят защо БСП прави точно така. Тя отдавна е
на концесия, концесионери са двамата държавни властелини,
вицепремиерският портфейл е празен, редица индивидуални портфейли - пълни. Разтурили се „седенката“, тия с пълните портфейли власт повече няма да видят. Даже ще има да връщат от съдържанието на портфейлите. С други думи, БСП се държи така, защото концесионерите искат така. И други причини има за поведението ѝ, още повече за състоянието - исторически, обаче нещата до там са стигнали, че анализът е безсмислен. Диагнози няма защо да се поставят, лечение липсва. Единствено може да се прави снимка на състоянието. Тя днес показва една невиждана партийна безсмисленост, безсъдържателност, кръгла нула, наведеност, самоунижение с готовност за още.
Слави Трифонов също се унижава, ама поне лично не участва в правителството. БСП участва не само с лидер, ами и ко-лидер. И е на 130 години.
Всъщност, не е вярно, че някой е забравил, че това е вторият по численост участник в управлението. Публиката няма как да забрави, защото за 10 месеца така и не го разбра. Тази анонимност,
графата „и други“ в послушанието към Борисов, Пеевски,
и фактът, че няма изненадани от поведението, също и липсващите критики поради незабележимостта, са най-големите синоними на безсмислието на БСП.
Партията днес се равнява на 180 000 гласа, обаче точно преди 20 години олицетворяваше 1.1 млн. българи. Двама президенти излъчи, още малко и кмет на София. Историческа случайност е било. Дори на враговете ѝ следва да им е гадно. Страх ги беше от нея - оказа се няма защо.
ДИЯН ИВАНОВ
