„Още самото наименование на предмета „Добродетели и религия“ е силно проблематично, защото внушава, че добродетелите винаги са религиозни, което очевидно не е така“, казва проф Калин Янакиев.

ДВ: Защо точно сега отново възникна и то с особена настойчивост предложението религията да влезе като задължителен предмет в нашето училище - това част ли е от консервативната вълна, вдигнала се в световен мащаб след избора на Тръмп за втори мандат?

проф. Калин Янакиев: Даже не Тръмп, а по-скоро Путин може да бъде заподозрян, че е повлиял. Но нека да кажа първоначално, че съм от четири десетилетия църковен православен християнин и не съм против учениците да имат базисни познания по религия, включително по конфесионалната религия православие. Да им бъдат дадени познания за историята на църквата и на конфесиите и после евентуално за храма, за тайнствата на църквата, за църковната йерархия, за миряните, за отношението на християнството към отделните общности…

Всичко това обаче учениците биха могли да получават и в часовете по история и литература, така че не мога да твърдя със сигурност, че тези познания трябва да се преподават в отделен предмет. Вероятно тук може и трябва да има спорове и размяна на аргументи в експертна среда, но онова, което дълбоко ме безпокои, е казионализирането на темата. Оттам дебатът инсталира като казионна и Българската православна църква, което е абсолютно противопоказно за всяка църква. Тя привлича към себе си, само когато стои настрана от казионната политическа сцена. С възбуждането на дебата за религиозното образование и даже със самото наименование на предмета „Добродетели и религия“ БПЦ излезе на казионната политическа сцена и започна да предизвиква непроизтичащи от нея противопоставяния в обществото.

ДВ: Говорите за политически противопоставяния - в какво се състоят те, между кого и кого са?

проф. Калин Янакиев: Вижте кой беше на така обявената кръгла маса или широко обществено обсъждане на въпроса в Министерството на образованието. Събрани бяха преди всичко политически лица и то специално оцветени в тъй наречения нов консерватизъм, между които представители на партия ГЕРБ и на отпаднали от парламента, но активни националистически организации, одиозни политически фигури като председателя на „Атака“ Волен Сидеров, създатели на кичозно-патриотарски спектакли като този в Плиска на Пламен Пламенов Мирянов, поддръжници на ГЕРБ като Харалан Александров, на когото бе възложено да модерира дискусията, и същевременно висши представители на БПЦ.

ДВ: Защитата на религиозното образование „по право“ ли се пада на новия консерватизъм, както го определяте, и към който у нас на първо място се числят националистите, а те пък приоритетно са руски проксита? И в същото време опонентите му по подразбиране трябва ли да са изразители на либералната демокрация?

проф. Калин Янакиев: Не съм сигурен, че противниците му са поддръжниците на либералната демокрация, но безспорно нещата биват стилизирани тъкмо така. И по-точно всички, които имат нещо срещу проруските политици, биват сочени и като противници на религиозното образование. Позволете отново да дам примера със себе си - въпреки че съм убеден привърженик на либералната демокрация, от четири десетилетия съм църковен християнин, каквито са и редица представители на парламентарните либерално-демократични партии. Това обаче едва ли е широко известно на обществото, защото не бива да се афишира.

Но ето какво се получава… Наблюдавах шествието в защита на въвеждането на „Добродетели и религия“, което се провеждаше с благословение на Светия синод и бе организирано отново от одиозната фигура на Пламен Мирянов и на Кристиян Шкварек. Провеждаше се под съпровод на духова музика, която изпълняваше някакви маршове, най-отпред носеха икони и беше изпъстрено с български национални флагове - нищо, че християнството е наднационална религия, та даже забелязах и самарски знамена… И това шествие отгоре на всичко беше представено като протест. Срещу кого? Срещу сегашното министерство на образованието ли, което има волята да въведе този учебен предмет? Явно, че протестът бе срещу изразителите на либералната демокрация.

Шествието за въвеждане на „Добродетели и религия“ бе изпъстрено с български флагове, нищо, че християнството е наднационална религия. Снимка: BGNES

Следователно истинската опасност, която виждам, не е в това, че децата ни ще бъдат индоктринирани в православие или че се нарушавали правата на атеистите, а че обществото ни се разделя точно по руски образец. Всички казионни поддръжници на държавата и властта са православни, а всички, които ги критикуват, са безверници. И това разделение е допуснато от свещеноначалието на БПЦ, което настройва все по-радикално и противниците на задължителното изучаване на религия. Трябва да призная, че преди няколко дни, когато и те излязоха на някакъв протест, имаше плакати и карикатури напълно в духа на ранноболшевишката антирелигиозност.

Нека го кажем направо: църквата не може да разчита, че ще привлича вярващи с уроци в училище и въобще с помощта и съдействието от държавата. Тя е свободна от 36 години и ако децата ни не са ориентирани за това какво представлява, какво е храмът, какво е религията и т.н., основна вина не носи училището, а самата църква.

ДВ: За разлика от Русия обаче у нас връзката на църквата не е непременно с държавната власт, а е и с нерегламентираната, която също търси индулгенции от близостта си с висшия клир. Тази близост например най-силно е демонстрирана от ГЕРБ и лидера им, независимо дали са или не са в управлението.

проф. Калин Янакиев: Така е, макар че ГЕРБ специално от десетилетия практически винаги е във властта. Но в момента даже не тъкмо с тях наблюдаваме алианс, а със заявяващите се като националистични русофилски партии и движения. Целта е спомената вече стилизацията: идентифицирането на православните с русофилите, а на тези, които се противопоставят на руските зависимости - с атеисти и либерали. Актуалното днес противопоставяне консерватори-либерали е мощно експлоатирано от руската пропаганда и минава през възобновения дебат за религиозното образование…

ДВ: Като по този начин го отклонява от същността му и го фалшифицира, за да съвпаднат негласно предлаганите за изучаване от децата добродетели с развяваните от руската пропаганда и заредени с политически удобен смисъл „традиционни ценности“.

проф. Калин Янакиев: Още самото наименование на предмета „Добродетели и религия“ е силно проблематично, защото внушава, че добродетелите винаги са религиозни, което очевидно не е така. А и изобщо добродетелите не се възпитават с уроци, а в една много по-интимна среда. Ще нарека направо глупава надеждата, че преподаването на добродетели ще направи децата ни добродетелни.

Затова моето участие в този дебат е силно въздържано и се концентрира именно върху това, за което в момента ме питате - доколко учебното съдържание отговаря на собствения си предмет и доколко е руска пропаганда. Прегледал съм учебници за 10 и 11 клас, предложени от Светия синод с авторски екип доцентът от ВТУ Свилен Тутеков, професорката от същия университет Магдалена Легкоступ и десетилетната синодалната чиновничка Десислава Панайотова. Какво сe изучава там - урок за глобализацията например, това познание по религия ли е? И пише, че тя разлага именно традиционните ценности и традиционните общности, а с това и християнските ценности.

Богословите би трябвало да си спомнят, че в Посланията на св. апостол Павел е казано, че няма вече ни иудеин, ни елин, ни роб, ни свободник, но всички те едно са в Христа и Иисуса, което би следвало да се тълкува по-скоро като корен на глобализацията. Традиционните общности, ако искат да знаят авторите на учебника, са започнали да ги разлагат още апостолите и тъкмо затова са били преследвани - те са създавали от тогавашните етноси единия неетничен, надетничен народ Божий.

„Актуалното днес противопоставяне консерватори-либерали е мощно експлоатирано от руската пропаганда и минава през възобновения дебат за религиозното образование“, казва проф. Калин Янакиев. Снимка: BGNES

Прочетох и друг урок - за потребителската култура, която настъпвала, видите ли, от Запад още от края на Втората световна война. Урокът е снабден с картинка, шеговито представяща еволюцията на човека от маймуната, който постепенно се изправя и в наши дни се превръща в баркод на стока. Това наистина са сто на сто руски опорки.

Така че, ако ще се боря за нещо, то не е дали този предмет да влезе или да не влезе в учебните програми, а как точно и какво ще се изучава. Ако съдържанието ще е такова, каквото е в тези два-три учебника, предложени и то от Светия синод, аз съм изцяло против.

ДВ: Това, което казвате за учебниците, не потвърждава ли подозрението, че целта е не децата да бъдат религиозно образовани, а от малки да бъдат възпитани в евроскептицизъм и настроени срещу Запада?

проф. Калин Янакиев: Не мога да бъда сигурен, че това е целта, но предлаганите учебници могат да доведат до реализирането тъкмо на такава цел, която направо казано е в съгласие с евразийската идеология. Защото не виждам какво общо имат познанията по религия със заклеймяването на глобализацията и на потребителската култура, или с плачовете за секуларизацията, че отделяла религията от държавата и т. н.

ДВ: В съвременния секуларизиран свят учениците с техните родители трябва да имат поне свободата сами да изберат каква религия да изучават - но как може да се осъществи това? Ако са мюсюлмани - има практика, какво обаче ще се случи, ако са да кажем адвентисти от седмия ден?

проф. Калин Янакиев: Там е работата, че ако ние въведем конфесионално оцветено преподаване на религия, всяка конфесия би могла да има претенции, което ще доведе идеята до абсурд. И по тази причина е най-добре този предмет да бъде избираем. Твърдото намерение на Министерството на образованието да го въведе като задължителен, освен че ще го изправи пред невероятни предизвикателства, провокира и дълбоко разделение в обществото.

Георги Лозанов