Кой ще изпълнява разписаното на хартия?
Насилниците на животни след като бъдат установени и задържани, после пак се озовават навън на свобода и никой не прави мониторинг на тази дейност. Изследванията показват, че хората които извършват насилие над животни в зряла възраст, са правили това като млади и обратно. Ако имаме непълнолетни лица, които извършват такива престъпления, може да очакваме в зряла възраст да упражнят насилие и над хора. Това каза криминалният психолог от Асес д-р Велина Владимирова по време на конференцията „Заедно срещу жестокостта - нови заплахи и ефективни решения за защита на животните“.
Д-р Владимирова подчерта, че от 17 години се занимава с криминална психология, първо в Института по Психология на МВР, а от 2013 г. е част от фирма Асес. „Работим с полиция, прокуратура, съд, работим и с частния сектор и за всички тези години никой не ни беше търсил да работим по случаи с насилие над животни, до преди Владимир Нгуйен от фондация КАЖИ да дойде в нашия офис и да разкаже цялата тази трагедия, която споменахме днес многократно“.
По думите й всичко, което е слушала по време на конференцията от страна на юристи, представителите на МВР и най-различни организации – всички осъзнават, че има огромен проблем. „Опитваме се сега да правим промени в законовата ни уредба, но това което е по-важно е след това как ще изпълняваме всички тези неща, които сме си пожелали на хартия“.
„Куца ни системата и връзките между отделните държавни звена, агенции, служби, министерства, които би трябвало да работят като добре смазан механизъм, а това не се получава“, заяви криминалният психолог.
Д-р Владимирова попита какво се случва след като бъде задържан извършител упражнявал насилие над животни. „Къде отиват те и кой се грижи за тях? Имаме ли специалисти, които да се грижат и да обгрижват животни, преминали през един такъв тормоз, в който от случаите е дългосрочен".
„Никой не говори, но и в голяма част от домашното насилие има и животни, които също са жертви. Това никъде не съм го чула да се коментира и да се взимат мерки за тези животни. Къде отиват те, кой се грижи за тях, имаме ли достатъчно приюти“, попита криминалният психолог.
„Жестокостта над животни остава невидима, за разлика от жестокостта над хора, за която говорим на ежедневна база. Бих призовала хората, когато са свидетели, участници – било то и като преки зрители да взимат мерки, да сезират органите, да подават жалби, защото трябва да бъдем отговорни“.
"Човешкият фактор, няма как да не обърна внимание – с парична глоба ли, с престой в затвора ли, такива хора няма да се променят, шансът затова е минимален. Знаейки какво показват научните изследвания – връзката между насилието върху животни и това върху хора, не може да си позволим да нямаме механизми за контрол над такива извършители и да си кажем то е за първи път. Няма регистрации, няма криминално минало, айде една глоба и след това да се подписва и нямаме идея какво се случва с този човек след това".
Когато говорим за парафилии – било то зоофилия, педофилия, или проява на системно насилие в хода на живота на един човек е много трудно да настъпи промяна в личността и в поведението на човека. Ако законите и годините наказание, които грузят за извършването на едно или друго престъпление, притесняваха хората до такава степен, че те да не извършват престъпление, нямаше да имаме престъпления. Само, че възпиращият ефект не е това, че ще лежиш две или пет години, не мисля и че затворът е корекцията на поведението. Ако ние, обществото не сме съдници на едно такова поведение и не сигнализираме, когато го наблюдаваме и не съдействаме за разкриването му, ние ставаме съучастници. И при домашното насилие, и при насилието над животни и при сексуални действия, които се извършват с едър добитък по селата".
Д-р Велина Владимирова даде редица примери, сред които сексуално насилие над животни по селата, за които са разбирали в хода на работата им по грабежи или убийства. „Докато това се възприема като нещо нормално, няма как да има възпиращ ефект. Трябва да има последици. Колкото по-сериозни, дългосрочни и обхватни, толкова по-добре. В такива случаи е много важно, защото това специфично поведение е важно да има работа с психолог- консултативна и терапевтична работа. В нашето законодателство това никъде не е предвидено, когато говорим за подобен тип престъпление“, категорична е тя.
“Няма как с такава бройка служители в зоополиция да постигнем каквото и да е било. Няма как когато няма хора, които да са назначени на щат, да са обучени, които да знаят какво да правят и да познават закона и да го прилагат да очакваме размах. От кого да дойде този размах, попита психологът. Може би трябва и министърът на вътрешните работи и от когото зависи в дългосрочен план. Министрите се менят, но правенето на държавни политики трябва да е факт, независимо кои са политическите фигури“, каза в заключение д-р Владимирова.
Кърджали бг вести
