Дълбоко и нараняващо може да бъде това да искаш да направиш добро, полезно за всички, а вместо подкрепа , да срещнеш злоба,подозрения, дори враждебност.

 Да се отхвърли инициативата ,която цели подобрения/като платформа например за удобство или достъп/само защото руши нечии вътрешни йерархии, показва колко болна може да бъде една общност.

 Това е класически пример на групова динамика в която страхът от промяна и личните комплекси надделяват над разума и добруването на всички.

 И да-понякога само един подпис,само една дума на разбиране е достатъчна…но когато липсват човечност и елементарна солидарност,всичко се обръща.

 Съседите ми нарушават грубо личния ми живот.

Искахме нещо толкова елементарно-платформа,която да улесни достъпа и да бъде от полза на всички.Това което получихме бе отказ,надменност и в крайна сметка -видеонаблюдение.

  Опитахме се да предложим нещо смислено-изграждане на платформа,която да улесни достъпа до сградата.Получихме не само отказ.Получихме:

-камери

-коментари зад гърба ни

-заключване на входната врата,но не заради реална опасност,а от страх от „обществеността”,която би могла да научи,какво се случва тук.

Това е не просто несъгласие!Това е тирания на „мнозинството”!Форма на тормоз, при който „мнозинството”,начело с домоуправителя,използва численото си превъзходство за да потиска нуждаещия се.

Днес е отказана една платформа!Утре може да бъде отказана линейка!

Вместо разбиране-подозрение!

Вместо човещина-злоба!

 Моето семейство няма да мълчи!И няма да се срамуваме от желанието да направим нещо добро!

 Вече не става дума за спор по етажната собственост,а за вмешателство в личния ни живот и всичко това ,защото някои не иска да даде един подпис.

Питам:Къде отиде човещината?!Кога съседът се превърна в пазач?И най-вече,какво толкова ви плаши в една добра инициатива?

Силвия Барутчиева