Министерството на външните работи на Република България реагира на твърденията на руския президент Владимир Путин, изразени в документалния филм „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“, където се намеква, че България има принос за започването на войната срещу Украйна. По-рано днес същото направи и министерството на външните работи на Румъния, чрез изявление на говорителя Андрей Църня.
Реакцията на България
В официална позиция на МВнР се заявява, че „опитите на Руската федерация да прехвърли отговорността за започването на незаконната и непровокирана война в Украйна върху други държави, включително България, са напълно неприемливи и представляват груба манипулация на фактите“.
От външнополитическото ведомство подчертават, че присъединяването на България към НАТО е „суверенно решение, основано на волята на българските граждани и на легитимни демократични процеси“. Според МВнР това решение цели „траен мир, стабилност и сигурност в региона“ и не представлява заплаха за никоя друга държава.
„България остава твърдо ангажирана със своите съюзнически задължения в рамките на НАТО и с принципите на Европейския съюз. Ще продължим да защитаваме нашия суверенитет, сигурност и демократичен избор, както и да работим за укрепването на международния правов ред, основан на правила“, завършва позицията.
Църня заяви, че присъединяването на Румъния към НАТО е суверенно решение на нейните граждани и съюзници и „не представлява заплаха за сигурността на никого“.
Говорителят подчерта, че Путин използва „същите добре познати наративи, които послужиха като претекст за една брутална война на анексия“, съобщава украинската медия Українська правда.
„Единствената страна, която застрашава регионалната сигурност в Европа, е Руската федерация, която води незаконна и неоправдана война, съпроводена от множество военни престъпления срещу цивилни в Украйна, както и от руска дезинформационна кампания и антиевропейска, анти-НАТО пропаганда“, каза той.
Какво казва Путин?
В пропагандния документален филм „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“, излъчен по държавния телевизионен канал „Россия-1“, се показват архивни кадри, в които Путин в стара реч пред световни лидери, включително Ангела Меркел, казва:
„Така наречени леки напреднали американски бази се появяват в България и Румъния – по една във всяка страна. И ние имаме пълното право да се запитаме открито: срещу кого е тази експанзия?“.
След това видеото показва съвременна изява на Путин, в която той обяснява изказването си от онова време:
„Това беше посланието, което исках да предам на нашите партньори и колеги, с надеждата, че ще ни чуят и ще променят отношението си към Русия. Но, за съжаление, те не ни чуха. Тоест, чуха ни, но не реагираха адекватно. В крайна сметка това доведе до днешните трагични събития в Украйна“, заявява руският лидер.
Филмът „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“ е 90-минутен документален филм, режисиран от пропагандиста Павел Зарубин, включващ серия интервюта, заснети през пролетта на 2025 г. Той представя „постиженията“ на Путин по време на управлението му.
В лентата Путин защитава анексията на Крим, оправдава пълномащабното нахлуване в Украйна, атакува западните ценности, разсъждава кой би могъл един ден да го замести и казва, че „се надява“ никога да не му се наложи да използва ядрено оръжие.
Дали не трябва да привикат Митрофанова?
Поставянето на въпроса дали трябва да бъде привикана посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова е напълно основателно в светлината на новата пропагандна линия от Кремъл, в която се твърди, че България носи вина за войната в Украйна. Това е директно и публично обвинение срещу суверенна държава – членка на ЕС и НАТО, и изисква адекватна дипломатическа реакция.
Това е стандартна дипломатическа практика при враждебни изказвания от страна на чужд държавен глава. Целта не е просто „реакция в медиите“, а официално и формално предаване на протестна нота, с която България изразява несъгласие и защитава репутацията и суверенитета си.
Така бихме могли да демонстрираме ясна позиция както пред Русия, така и пред съюзниците в НАТО и ЕС. Би било и сигнал към българското общество, че институциите не остават пасивни пред опити за историческа и политическа манипулация, както и потвърждение, че антибългарската реторика има дипломатическа цена.
