В гласуването ще участват 133-ма кардинали
Конклавът на римокатолическата църква се събира за да избере 267-ят папа, който ще наследи покойния Франциск.
Този следобед всички кардинали, които имат право на глас ще се преместят от Апостолическия дворец в Сикстинската капела.
В момента 135 от 252-та кардинали са под 80-годишна възраст и следователно имат право да участват в конклава. Двама от тях обаче няма да дойдат във Ватикана - кардинали от Испания и Кения, по здравословни причини. Така че гласуващите кардинали са 133.
Най-старшият кардинал-епископ под 80-годишна възраст, Пиетро Паролин (70), ще председателства конклава.
Кардиналите полагат клетва за абсолютна тайна. След това водещият на церемонията обявява „extra omnes“ (всички навън!). Всички, които не гласуват, трябва да напуснат Сикстинската капела
Кардиналите гласуват с бюлетини поотделно пред олтара. Кардиналът, който получи 2/3 от гласовете, е избран за папа. Всеки ден се провеждат до четири кръга гласуване – два сутринта и два следобед.
Ако на третия ден конклавът не е избрал папа, изборите се прекъсват за ден на молитва и размисъл. Ако 34 кръга гласуване са неуспешни, кардиналите ще проведат кръг на гласуване само между двамата кандидати с най-голям брой гласове, но все пак се изисква мнозинство от две трети
Преговори, споразумения или обещания между кардиналите са забранени. Телефонният сигнал ще бъде прекъснат.
След избора избраният бива попитан дали приема избора и какво име ще му бъде дадено, като отговорът му е свободен. След това кардиналът-протодякон обявява името на новия папа на хората на площад „Свети Петър“ с думите „Habemus Papam“ (Имаме папа). След това новият папа дава първата си благословия Urbi et orbi (Към града и света).
Неофициално, фаворитите за наследник на Свети Петър са трима. Най-големи са залозите за кардинал Пиетро Паролин - 70-годишният държавен секретар на Ватикана, който има богат опит в дипломацията. Той е избора на консервативното крило сред кардиналите. На обратния полюс е кардинал Матео Дзупи - архиепископът на Болоня е известен с прогресивните си възгледи - той кара колело из Болоня, либерално се отнася към еднополовите връзки и ЛГБТК+ общността като цяло. Кардинал Луис Антонио Тагле (67 г.) от Филипините е също привърженик на либералното развитие на църквата, той е известен с харизматичното си присъствие и опит в социалните въпроси. През последните дни стана ясно, че Франция държи на кардинал Жан-Марк Авелин - архиепископът на Марсилия. Той е смятан за близък до възгледите на папа Франциск. Авелин може да стане първият папа от Франция от XIV в. насам. Архиепископът на Марсилия обаче не говори италиански език, което може да се окаже пречка за избирането му.
Папата е духовен лидер на 1,4 милиарда католици по целия свят. Неговата роля е да съхранява и да разпространява християнската вяра, да тълкува евангелията и да бди над единството на Църквата, посочва Франс прес. Освен глава на Римокатолическата църква, папата е и държавен глава на Държавата Ватикан. Като такъв, папата упражнява абсолютни правомощия – изпълнителни, законодателни и съдебни.
Той дава зелена светлина на назначаването на епископите и ръкополага кардиналите. Той има и последната дума относно обявяването на даден човек за „блажен“ или за „светец“.
Папата не на последно място е и епископ на Рим и трябва да ръководи и тази епархия, но обикновено заради останалите си отговорности той поверява задачата на главен викарий. Папата обаче участва активно в живота на римската епархия, като посещава регулярно църкви в италианската столица за различни чествания и участва в процесията на Кръстния път в Колизеума на Разпети петък или в празника на Непорочното зачатие на 8 декември на римския площад „Испания“.
Досега в историята на Римокатолическата църква е имало 266 папи.
Държавата Ватикан е най-малката в света с площ от 44 хектара, от която една трета са градини. Тя е създадена официално на 11 февруари 1929 г. с подписването на Латеранските договори между папа Пий Единадесети и Бенито Мусолини.
Гражданите на Ватикана са около 800. Сред тях има както духовници, така и светски лица.
Сигурността на Ватикана се гарантира от ватиканска жандармерия и от Швейцарската папска гвардия, основана през 1506 г. и известна с колоритните си униформи на сини, червени и жълти ивици.
