Данните съдържат информация за психичното здраве, емоции и когнитивни способности на потребителите си

В 21-ви век е ясно едно: няма тайна, която да е наистина сигурна. Личните ни данни постоянно се събират и продават — от компаниите, чиито приложения използваме ежедневно, до рекламодателите, които ни заливат с все по-персонализирани реклами.

Досега този „data mining“ (извличане на данни) се ограничаваше до нашите телефони и компютри. Но сега група законодатели повдигат тревога за още по-дълбоко нахлуване в личното пространство: компании, които събират данни от мозъчни импланти.

В общо писмо, изпратено в понеделник, сенаторите демократи Чък Шумър, Мария Кантуел и Едуард Марки изразиха „загриженост относно обработката на чувствителни невронни данни, генерирани от бързото развитие и комерсиализация на технологиите за мозъчно-компютърен интерфейс“, пише Futurism.

В писмото се подчертава, че невронните данни са „дълбоко лични“ и „стратегически чувствителни“, като вероятно съдържат информация за психичното здраве, емоции и когнитивни способности.

Цитира се скорошно проучване на фондация NeuroRights, според което „огромното мнозинство“ от компаниите за мозъчни импланти събират данни с „минимални ограничения, неясни политики и си запазват правото да ги споделят широко“, включително за печалба чрез продажба на AI фирми.

Сенаторите призовават Федералната търговска комисия да „действа решително“ в разследването и регулирането на продукти като Neuralink на Илон Мъск.

Това е особено проблематичен пример: по-рано тази година DOGE на Мъск съкрати драстично служителите в агенции, които разследват неговите компании — включително служители на Агенцията по храните и лекарствата, които разглеждат тестовете на Neuralink върху хора и животни.

Любопитно е, че в писмото почти не се говори за вече съществуващата индустрия за събиране на лични данни — същата, която прокара пътя за развитието на мозъчните импланти. Вместо това, авторите се фокусират върху опасността от продаване на данни на компании от Китай, който според тях развива „предполагаемо оръжие за контрол на съзнанието“ — твърдение, което звучи повече като пропагандно и всяващо паника, отколкото основано на факти.
 

Забележително е също, че подписалите писмото сенатори са в напреднала възраст — Шумър е на 74 години, а Марки на 78 — което повдига въпроса дали възрастните законодатели са добре подготвени да регулират технологиите, с които едва ли са запознати.

Отдавна е известно, че големите технологични компании използват тактики на страх, за да влияят върху законите, но проблемът с безскрупулното събиране на данни далеч надхвърля възрастта или техническата грамотност.

По-скоро става въпрос за самата същност на търговията с данни. В новата си книга „Механикът и Лудитът“, изследователят по технологии и икономика Джейтън Садовски описва сериозността на проблема:

„Този ненаситен глад за данни произтича от факта, че днес данните са форма на капитал, подобно на парите и машините. Те са ключови за производството, извличането и движението на стойност в дигиталните системи“, пише Садовски. „И както всеки капитал, данните се подчиняват на логика на натрупване, която се свежда до един мощен императив: създавай и улавяй колкото можеш повече, от всякакви източници, с всякакви средства."

Садовски вероятно би казал, че не е достатъчно просто да се регулира събирането на мозъчни данни, както предлагат Шумър и компания; трябва изцяло да се прекрати индустрията за търговия с лични данни. Възможно е скоро от това да зависи самото ни съзнание.