Новият закон за съдебната власт: Съдът е властта

Непосредствено преди парламентът да гласува оставката на правителството с премиер Николай Денков от Министерството на правосъдието публикуваха за обществено обсъждане подготвения през последните месеци нов Закон за съдебната власт (ЗСВ).

Ключовият проект за управлението на съдебната система предлага промени, основните от които са свързани с окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два съвета - за съдиите и за прокурорите. Тяхното приемане е от изключителна важност, защото ще стартира процеса за формирани на новите съвети, след това ще бъде открита и процедурата за избор на нов главен прокурор.

Законът за съдебната власт е вторият етап от съдебната реформа, започнала с промените в Конституцията в края на 2023 година и без него те не биха могли да бъдат напълно въведени.

Съдът е властта - „новото разбиране на законодателя за уредба"

„Предлаганият проект на закон има изцяло нова структура, която е следствие на конституционното разбиране, че съдът е основен носител на съдебната власт, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт“, пише в мотивите на законопроекта. От тях се разбира, че с измененията са били поставени следните цели:

  •     пълноценно изпълнение на волята на конституционния законодател относно процедурата за формиране, вкл. нови изисквания за изборните членове на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет;
  •     преформулиране на правомощията на прокуратурата и на главния прокурор в съответствие с конституционните промени - субсидиарност при участие в гражданските и административните производства (бел.ред. - това означава, че ще участва самo в някои дела, само кoгатo е наложителнo)
  •     нова уредба за конкурсите за заемане на длъжност като съдия, прокурор и следовател, дисциплинарна отговорност и наказване на магистрати и на административни ръководители.

Акцентите в проекта, изготвен от две работни групи, работели близо осем месеца, са:

  •     Правилата за избор на нови членове на двата съвета - право да номинират ще имат и представители на Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети;
  •     Главният прокурор и неговите заместници вече няма да могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове;
  •     Командироването на съдии и прокурори ще бъде ограничено във времето;
  •     Нови критерии, по които ще се избират председателите на Върховния касационен и административен съд и главният прокурор;
  •     Oтпада възможността за председател на съд да може да бъде избран прокурор или следовател и обратното;
  •     Mагистрат от по-ниско ниво няма да може да оглави съд или прокуратура на по-високо;
  •     Нови членове на прокурорския и съдебния съвет ще трябва да бъдат избрани до три месеца след обнародването на промените;
  •     Детайлно разписани правила за електронно гласуване при избор на членове на съдебния съвет от магистратската квота;
  •     Избраните членове на Висшия съдебен и прокурорски съвет, които са магистрати, ще запазват статуса си и няма да се откъсват от работата си;
  •     Изборните членове, които не са съдии, прокурори или следователи, временно ще спират да упражняват дейността си по време на мандата с изключение на научна и преподавателска дейност;
  •     Новоизбраните Висш съдебен и Висш прокурорски съвет ще могат да започнат да работят, след като са избрани членове, които заедно с тези по право образуват две трети от състава им;
  •     Нови изисквания за избор на главен съдебен инспектор - за такъв може да се избира само съдия от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж, 12 от които като магистрат от окръжно или по-високо ниво.

Главният прокурор - ограничаване на правомощията

В проекта на закона са разписани правомощията на главния прокурор, който според промените в Конституцията вече няма да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички обвинители. Той ще:

  •     представлява прокуратурата,
  •     ръководи, утвърждава структурата и организира дейността на Върховната прокуратура, както и на шефовете на прокуратури в страната,
  •     организира и разпределя работата на заместниците си, назначава и освобождава служители в администрацията си, във Върховната прокуратура и в Националното следствие след съгласуване с директора му,
  •     участва в Съвета по защита по закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство,
  •     утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи,
  •     издава писмени инструкции и указания за работата на обвинителите във Върховната прокуратура
  •     съвместно с министри ще може да създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор,
  •     Ще издава съвместни инструкции за реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията,
  •     директорът на Националната следствена служба вече няма да е и зам. главен прокурор.

Срок за командироването на съдии и прокурори

Промените въвеждат срок, в който съдиите и прокурорите могат да бъдат командировани - да бъдат преместени в различно звено на съдебната система от това, за което са издържали конкурс, без да се явяват на такъв.Това правомощие беше използвано превратно и от съда, и от прокуратурата през годините, като заради липсата на ограничение във времето магистрати оставаха дълго време командировани в по-горестоящи съд или прокуратура.
Законопроектът предвижда, че съдия може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт при необходимост за не повече от общо 12 месеца с предварителното му писмено съгласие, а срокът на командироване на прокурор и следовател не може да бъде по- дълъг от шест месеца в рамките на една година.

След изтичане на срока съдията, прокурорът или следователят не може да бъде командирован отново в същия орган на съдебната власт в продължение на две години. Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет прекратява командироването при неспазване на установените срокове.

Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани. Те не участват в общото събрание на съда, в който са командировани, включително в общите събрания при постановяване на тълкувателни решения. Същото правило се въвежда и за прокуратурата.

Нови критерии за председателите на върховните съдилища и главния прокурор

Кандидатите за председатели на върховните съдилища и главния прокурор трябва да отговорят на специфични изисквания, разписани в предложените изменения. Сред тях са висока професионална компетентност и задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото.

Те трябва да имат ръководни и административни умения, изявени аналитични способности, способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава, както и развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.
Ново е и че тези, които са издигнали кандидатите за тези постове (право на това ще имат трима членове на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието и пленумите на върховните съдилища, а за главен прокурор - поне трима от прокурорския съвет и министърът), ще може да инициират процедурата за предсрочното им освобождаване от длъжност.


Ако пленумът на върховните съдилища е поискал уволнението на председателя, той трябва да избере и кой да го представлява пред съдебния съвет.

Няма да има наказание „забележка"

Предлаганите промените предвиждат за накърняване на престижа на съдебната власт, изборен член на Висшия съдебен и прокурорски съвет, който е подал оставка, да носи дисциплинарна отговорност, ако се е върнал на работа като съдия, прокурор или следовател.

Отговорност ще могат да понесат и административните ръководители, които не са осъществили контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.

Всички наказания вече ще се определят от двата съвета, като административният ръководител няма да може да налага наказание „забележка“.

Ритмични конкурси и промяна в атестирането

Съществени изменения се предвиждат в провеждането на конкурси за заемане на длъжност като съдия, прокурор или следовател, вкл. актуално атестиране и състав на съда, който се предвижда да разгледат жалби относно провеждането на конкурсите.

С измененията се предлага регламентиране на периодичността на провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Идеята е да има ежегодни последователно провеждани конкурси, а „целта е да се гарантира ритмичност на конкурсните процедури и да се преодолеят негативните последици от забавянето им“.

Предвидено е, че жалбите срещу решенията на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет в конкурсните процедури за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за първоначално назначаване в органите на съдебната власт и за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт се разглеждат от състав, който включва трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд. Същият ред е предвиден и за жалбите срещу произведени избори за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия
прокурорски съвет от съдебната квота.

За да може да се осигури периодично и ритмично провеждане на конкурсите, промените предвиждат и различни видове атестиране. Атестирането ще е периодично, когато:

  •     от последното атестиране са изминали 5 години или атестиране не е извършвано;
  •     съдия, прокурор или следовател ще участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност;
  •     съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител;
  •     има направено мотивирано предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет или на съответния административен ръководител при наличие на данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател;
  •     съдията, прокурорът или следователят има правен интерес;

 

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини