В народния календар Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници в цялата българска етническа територия. Това разказа в интервю етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Силвия Вутева.

По думите й празничната коледна обредност започва първия ден преди Коледа, наречен Малка Коледа или Бъдни вечер - 24 декември. Празникът е строго семеен. Още от ранно утро започва подготовката. Около трапезата е съсредоточена основната част от обичаите и обредите, характерни за Коледа.

Мъжете отиват с колата за дърва в гората още рано сутринта, като я напълнят догоре, на върха поставят клон от плодно дръвче. Трябва да отсекат и специалното дърво, наречено "бъдник". То поддържа огъня и светлината през цялата нощ, за да "освети пътя на Божията майка, когато тя дойде за вечеря", посочи Вутева.

"Най-вероятно корените на този обичай са още през 16-17 век, когато започва да се говори за Рождеството и това, което се прави, и съчетанието между народните вярвания и християнската традиция", добави етнографът.

В селата Българене, Смочан и Деветаки пепелта от това дърво се запазва. Напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват при уплаха и уроки. Вечерта момите пък пускат дрянови пъпки в огъня. Щом пъпката пукне силно, това е знак, че девойката скоро ще се задоми.

На Бъдни вечер е първата кадена вечеря, което за пореден път показва връзката между етнографските и народни обичаи с църковния календар. По думите на Силвия Вутева на някои места първата кадена вечер е на Игнажден - 20 декември.

Обикновено в региона около Ловеч - Българене, Йоглав, Умаревци, се прави точно на 24 декември. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата.

В тетевенските села след вечеря всеки чупи орех и по него гадае за своето здраве през идващата година.
"След вечерята всички се събират край "бъдника" и чакат с трепет коледарите, които влизат във всеки дом, редят коледни песни и изричат благословии за сполука в семейството. Вярва се в магическата сила на словото коледарските благословии, произнасяни от водача на коледарите, да се сбъднат", каза етнографът.

Тя добави, че коледарите са пременени в нови празнични дрехи - абички и тъмни пояси, на калпаците си имат китка здравец и носят тояги, на които нанизват дарените обредни кравайчета. Репертоарът от коледни песни и благословии в ловешкия край е много богат и всички като молитва целят здраве, берекет, благополучие и сполука.

Особено внимание при подготовката за празника се отделя на обредните хлябове. Те се месят винаги от стопанката, която си облича задължително нова премяна. Хлябът, въпреки голямото разнообразие, обикновено е боговица - голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто. Най-често там се слага кръст, цветя или неща, свързани със стопанската дейност в близкото ни минало, като кошара, орач, бъчва. Хлябовете, предназначени за коледарите, са кръгли с дупка в средата, наречени "коледен колак", "вит , превит кравай", момински, защото се приготвят от момите за техните избраници коледари. За малките деца се месят кравайчета, разказа Вутева.

По думите й, след като се изпекат хлябовете, стопанката на къщата приготвя ястията за трапезата, съобразно християнската традиция. Заради постите те също са постни и са седем или девет на брой. "Докато кипи суетнята около гозбите на огнището, по думите на моята колежка Мария Кунева, из селото тръгват да коледуват малките момчета, преметнали шарени торбички, обикалят близки и роднини, които ги даряват с кравайчета, парче сланина за следващия ден, когато е края на коледните пости, сушени плодове и орехи", поясни етнографът.

Софрата на Бъдни вечер се поставя в средата на стаята /до края на 19-ти век/ върху слама, от която се връзват плодните дръвчета, за да раждат, и на нея се нареждат ястията: варен боб, варено жито, пълнени чушки, сарми, ошав, тиквеник и паничка с мед, лук и чесън за предпазване и за здраве. На трапезата се слагат още сурово жито, царевица - на практика всичко, което семейството произвежда.

На следващия ден е Коледа. Коледните празници са три дни, като краят на календарната година бележи празникът Стефановден - 27 декември, който обредно също е свързан с осигуряването на богата реколта.

От трапезата на 25 декември се махат постните ястия. Задължително остават лукът, чесънът и медът, като предпазване, за здраве, берекет и благополучие. Тогава се коли прасето, което стопаните гледат през годината. Правят се кървавици, наденици и всичко, което е свързано с местните ястия. Задължителни са киселото зеле и туршиите, които предпазват българина през този период от всички болести, посочи още Вутева.

Според нея в днешно време нещата много са се модернизирали. Има места, в които се запазва традицията, но в много къщи трапезата е обогатена с нови елементи.

"Важно е обаче да се съберем всички заедно и да бъдем здрави и щастливи от това, че споделяме софрата един с друг. Да бъдем по-смирени, по-добри, по-малко изискващи от другите и повече от себе си", пожелава уредникът в РИМ - Ловеч Силвия Вутева.