Заместник-министърът на регионалното министерство Иван Шишков заяви, че за този участък на "Струма" никой не е очаквал да бъде в това документално състояние, при положение, че от 2002 година е разрешението за строеж.
На практика държавата е функционирала в паралелен свят и не е спазвала законите, каза Шишков в сутрешния блок на БНТ "Денят започва".
Тази катастрофа стана повод да направим анализ на този път. Истината е, че това не е нито магистрала, нито скоростен път, каза още заместник-министърът.
По думите му причината пътят да няма Акт 16 е, че когато е правен, се е навлязло в имоти частна собственост, с цел допълнително укрепване, с което е започнала дълга сага, която не е завършила и до днес.
Иван Шишков каза, че ще се предложи законодателен вариант, с който да може всичко това, което държавата е строила незаконно на емблематични обекти, да не се налага това строителство да бъде премахвано.
Един от проблемите в годините назад с пътищата е начинът, по който са поддържани, каза Шишов.
Колко магистрали има България?
Аз до онзи ден знаех, че това е магистрала "Струма", а то било път Е79 и последният ремонт е само подобрение на този път. Няма такова нещо като магистрала "Струма", заяви от своя страна и министърът Виолета Комитова в студиото на Нова телевизия. С просто око това не може да се установи, затова и Комитова призова всички зрители и граждани, когато използват пътя, наречен АМ "Струма" да бъдат внимателни и да не карат като на магистрала. Отсечката е проверена до Кресненското дефиле и това не е магистрала, нататък не сме проверявали, обясни още Комитова.
Така реално се оказва, че в България има магистрала "Тракия" и магистрала в проект "Хемус", което поне по чертежи до този момент е магистрала.
Останалите елементи от пътя, където стана трагедията с македонски автобус и загинаха 45 души - настилката и мантинелите - са в норма, но през лятото не е извършена подмяна на маркировката, подменена е само средната осева линия, въпреки че е имало два договора за това. Фирмите не са си изпълнили задълженията обаче.
Според Комитова проверката и осигуряването на пътна безопасност е системен процес. 20 000 км. е републиканската пътна мрежа, която трябва да се обследва системно и с внимание към местата с концентрация на ПТП.
Комитова обаче не може да преброи институциите, които отговарят за пътната безопасност и които би трябвало да спрат румънски тир с износени гуми. Комитова изброи десетина, започвайки от Държавната агенция по пътна безопасност, създадени през 2019 г. към Министерски съвет, Агенция пътна инфраструктура, КАТ и др. Самото МРРБ се бори с друг огромен проблем - претоварените тирове, които не само износват българските пътища, но и се превръщат в камиони убийци, които минават и през българските населени места. Комитова напомни за катастрофата в Айтос.
По думите й, вижда се "търговия с пътна безопасност".
